• Единственият останал жив алпинист от първия изкачен седемхилядник, доц. Сандю Бешев, с разказ от първо лице за експедицията от 1967 г.

Вече ви запознахме с доц. Сандю Бешев - алпинист, архивист, човек, изкачил над 500 върха и събирал близо 70 години данни и архив на българското катерене. 92-годишният алпинист е единственият останал жив от експедицията до пик Ленин, която изкачва за първи път връх над 7000 м.

Днес пик Ленин е по-известен като Абу Али Ибн Сина или Авицена, част от Памир. Той е много сериозно предизвикателство пред родните алпинисти в средата на миналия век, за което ще ви разкажем днес.

- Доц. Бешев, разкажете ни за изкачването на първия седемхилядник от български алпинисти през 1967 година.

- 13 август 1967 година стана паметен ден за българските алпинисти. На тази дата шестима души – Аврам Аврамов, Ангел Петров, Георги Атанасов (ръководител), Евгени Христов, Енчо Петков и аз, за първи път развяхме родния трибагреник на заветните 7134 метра. Изкачен бе пик Ленин, днес Авицена.

В края на 50-те години алпинистите ни бяха постигнали значителни успехи из нашите планини. По върховете на Рила, Пирин и Стара планина бяха преминати почти всички логични маршрути. Заговори се за “таван” в развитието на нашия алпинизъм и съвсем естествено дойде ред и на задграничните ни прояви. Пти Дрю и Чима Гранде в Алпите, Безенгийската стена в Кавказ бяха онези жалони, които дадоха “визи” на нашите алпинисти и към върховете, извисили снаги над 7-те хиляди метра. И такава възможност не закъсня.

- Как се стигна до експедицията?

- По случай 50-годишнината от наричаната тогава Велика октомврийска социалистическа революция през лятото на 1967 г. Федерацията по алпинизъм на СССР организира голяма международна алпиниада в Памир с цел изкачването на пик Ленин. За участие в алпиниадата бяха поканили и по шестима алпинисти от бившите социалистически страни, както и по 4-ма души от Компартиите на Австрия и Италия.

- Имаше ли критични моменти в изкачнето?

- Изминали са вече 55 години, но аз все още помня всичко в най-големи подробности. За да се аклиматизираме по-пълноценно, съветската страна ни бе подсигурила 20-дневен лагер в Кавказ. Нашият алпинизъм бе вече възмъжал. До вчера Елбрус и Казбек бяха наша съкровена цел, мерило за спортното ни майсторство. Днес ние поемаме към тях като към тренировъчни обекти.

Основната ни цел бе вече далеч по-висока – преодоляване на заветните 7000 метра. В Кавказ безпроблемно изкачихме Елбрус (5642 м) и Казбек (5047 м) и това затвърди нашето мнение, че можем още, но колко? До 6000, до 7000 или над 7000 м, колкото бе нашата цел – 7134 м?

Първата ни среща с “гигантите” на Памир направихме задочно. Прелитайки над облачните върхове с болка в очите се взирахме в хаоса от стръмни, остри и високи върхове, търсейки онзи, който дни и нощи не ни даваше покой. Посочиха ни го от илюминатора и това още повече засили интереса ни към него – връх Ленин. След няколко дни поляната Ачик-таш (3750 м) стана наш втори дом. Сред безброй еделвайси, на които почти никой не обръщаме внимание, се появиха много палатки. Своя “българска” територия за четири палатки заехме и ние.

- Как премина подготовката в лагера?

- Постепенно се издигнаха флаговете на всички държави, участващи в алпиниадата, както и на 15-те съюзни републики. Оттук щяхме да поемаме нагоре за изграждането на междинните си лагери. Тук трябваше

да се връщаме след

аклиматизационните

изкачвания,

за да набираме отново сили за следващите излизания и накрая за финалния щурм.

В три последователни излизания бяхме подготвили междинните си лагери – на 4200 м, на 5200 м и на 6200 м. След последното ни завръщане в базата бяхме приятно изненадани. Писма, много писма от България, от нашите близки и от приятели. Дойде и радостна вест от Алпите. Многообещаващите ни млади алпинисти Христо Проданов и Атанас Кованджиев бяха изкачили Пти Дрю по пътя на Бонати и страхотната стена на Гранд Жорас по реброто “Валкер”. Мили, сърдечни и задължаващи новини. Ще успеем ли и ние? Ще оправдаем ли огромното доверие, което ни дадоха тези, които преди два месеца ни изпратиха на гарата в София?

Почиваме, разхождаме се, но погледите ни са все там, горе, където на 7134-те метра всеки ден облачетата кръжат и подгонени от вятъра, отминават, за да отстъпят място на следващите. Дали времето ще бъде с нас?

- Какво се случи във важния ден?

- 10 август! Започва нашият голям ден. Ставаме рано. Още е тъмно, когато напускаме лагера. Българската територия в базовия лагер за няколко дни ще бъде празна. Бавно гаснат звездите. Вървим мълчаливо и бързо преминаваме Лукова поляна, Превала на пътешествениците, езика на ледника и към 10.00 часа благополучно сме в лагер 1, разположен на 4200 м. Времето е отлично, а темпото превъзходно. Чувстваме се добре. Малка почивка и продължаваме нагоре. Същия ден продължаваме до 5200 м, където нощуваме “комфортно”. Освен нашите палатки тук са още няколко. Мястото е тихо и спокойно. За сметка на това лагерът ни на 6200 м ни посреща негостоприемно – счупени рейки, съборени и затрупани със сняг палатки. Силният вятър и снеговалежът бяха свършили своето. С мъка привеждаме всичко в ред. Говорим за много и различни неща, но мислим само за едно - за следващите два дни, за доверието, което трябва да оправдаем пред българските алпинисти и пред всички почитатели на алпинизма в България.

- Съмнявахте ли се в силите и възможностите си?

- Дотук като че ли не се съмнявахме в щастливия край на нашата задача. Но нагоре е малко по-иначе. Вече нямаме моралната подкрепа на другите групи – само на нашата група е разрешено да премине по маршрут, малко по-различен от този на останалите алпинисти. От около 6200 м ние ще преминем право нагоре, през Метлата.

Ръководителят на експедицията Георги Атанасов внезапно заболява и въпреки намесата на сръбския лекар болестта продължава да се развива. Колко и докъде ще издържи? По здравословни причини и аз не бях участвал във второто аклиматизационно изкачване до 6200 м, пропускайки тази важна височина. Все още не чувствам този пропуск, но го очаквам след всяка крачка, след всеки метър.

Бавно поемаме нагоре. Без предварителни уговорки се оформяме в три двойки. Енчо и Ангел вървят напред, Аврам и аз - след тях, а Джиджи и Евгени след нас. Надвечер достигаме лагер 4, на 6800 м. Движили сме се 13 часа, а сме изминали само 600 м разлика във височина. Тук някъде трябваше да бъде палатката ни... Продължителното търсене, дори и в отличната видимост, която имаме, не дава резултат. Напразни усилия. Бурята ни е изиграла лоша шега.

- Какво направихте в тази ситуация?

- Копаем дупка в твърдия лед. На 6800 м се оказваме на открито. След близо двучасови усилия има къде да скрием по-голяма част от телата си. За Енчо така и не остана място. Той легна на “входа”. Джиджи така и не успява да достигне до нас, а Евгени го изчаква и това засилва тревогата ни. Те остават да нощуват стотина метра под нас - и те без палатка. Чрез Ангел, който слиза при тях, установяваме връзка “на живо” и получаваме нареждане от ръководителя независимо от неговото състояние в уречения ден и час да тръгваме към върха.

- Кога започна щурмът на върха?

- Щурмът започна на 13 август. Вече сме на ръба, по който отново съединяваме с основния маршрут. Нагоре, пред нас и след нас, се движат много алпинисти. Тук вече сме се събрали отново с групите, минаващи по Класическия маршрут. Вървим и почиваме. Почиваме и вървим.

Ето последното препятствие – Запетаята. За нея сме чели толкова много, че всичко ни е ясно. Струва ми се, че вчера съм бил тук.

На това място организаторите са фиксирали въже – малка опора, която възвръща силите, дава нови надежди за успех. Още малко. Вървя наведен и изведнъж виждам много хора, бюста на Ленин, знамена, много знамена... И нашето е там. Енчо вече е успял да го закрепи. Знаете ли колко сили дават тези три цвята – бяло, зелено и червено? Попадам в прегръдките на някого. Тук всички се прегръщат – наши и чужди (ако въобще може да говорим за чужди), познати и непознати. Никой българин преди нас не е изнасял родния трицвет на такава височина – ние сме първите. Българи стъпват на 7134 метра! Доверието е изпълнено. Мечтата е осъществена. Победа! Струва ми се, че друга дума тук няма по-подходяща, защото българските алпинисти чрез нас достигат своя първи седемхилядник.

- Красиво ли беше на върха?

- Наслаждаваме се на панорамата, а тя от 7134 м е прекрасна. Наоколо се виждат много дълбоки долини, в които се вият вечни ледници, много върхове, един от друг по-остри, по-високи, към които в следващите години ще отправим поглед, ще търсим нови победи. Добре знаем, че историята на световния алпинизъм е пълна с примери, в които се подценява моментът на завръщането, и поради това слизаме внимателно.

Малко под върха, на Запетаята, срещаме Джиджи и Евгени. Превъзмогнал силните болки, събрал цялата воля, която има, Георги Атанасов тръгва нагоре. Останал му верен докрай, до него неотлъчно е и Евгени. Вече не се съмняваме, че и шестимата българи в този ден ще достигнат върха.

- Те двамата успяха ли да го изкачат?

- Когато наближаваме, на 6800 м, забелязваме на върха две червени точки. Убедихме се, че нашите другари са достигнали заветната си цел. Много се зарадвахме.

След два дни сме вече в базовия лагер. Почиваме, събираме сили за обратния път към родината. 21 август е ден на равносметка, а тя е изумителна – в дните на голямата международна алпиниада на пик Ленин са се изкачили 301 алпинисти от Австрия, България, ГДР, Италия, Полша, Унгария, Чехословакия, Югославия, на 15-те съюзни републики и 8 спортни организации на СССР. В този ден всички, които стъпиха успешно на 7134 метра, бяха наградени със специален сребърен медал “Пик Ленин”. Шест от тези скъпи реликви украсиха гърдите и на българските алпинисти – Аврам Аврамов (№ 567), Георги Атанасов (№568), Сандю Бешев (№569), Ангел Петров (№570), Енчо Петков (№571) и Евгени Христов (№ 572), подредени сме по азбучен ред на фамилните имена.

Всяка година на 13 август шестимата се срещахме в София. След толкова години все има какво да си припомним. Отваряме албумите и дълго коментираме колко млади, силни и красиви сме били. От няколко години вече не присъстват Енчо Петков и Евгени Христов. След тях последователно си отидоха Ангел Петров, Аврам Аврамов и Георги Атанасов.