Елена Дариева, управител на социологическа агенция "Насока", коментира парадоксалните успехи и загуби на партиите преди изборите.

- Г-жо Дариева, как президентът и БСП се озоваха в различни отбори, какво доведе до ожесточената престрелка между тях?

- До острите сблъсъци на президента Румен Радев с БСП се стигна след публичните раздори и конфронтацията между държавния глава и партиите от правителството на Кирил Петков, което пък ускори еманципирането на ПП. Позиционирайки се твърдо срещу ПП обаче,

Радев ще направи

ясен избор

в настоящата кампания и този избор ще е в полза на ГЕРБ и ДПС.

За какво спорят Радев и Нинова (отвъд персоналното напрежение между тях), остава неясно, но ожесточената престрелка и противопоставянето между Радев и БСП отваря президентските валенции към ГЕРБ и ДПС.

- Да не би президентът да помага на ГЕРБ и ДПС, а не на БСП?

- Няма да го направи открито, но критикувайки ПП и ръководството на БСП, на практика помага на другия лагер да вземе надмощие.

- Какво ново може да видим в тази кампания и кой ще е ключовият въпрос за дебат в следващия парламент?

- Задават се избори, на които политическите играчи ще бъдат ясно позиционирани геополитически спрямо войната в Украйна и отношението към Русия и "Газпром". Сигналите от последните няколко дни предвещават кратка, но ожесточена и негативна, компрометираща опонента кампания. А преди да стигнем до дебатите, трябва да видим какви са шансовете пред следващото НС.

Предсрочните парламентарни избори на 2 октомври

няма да излъчат ясно мнозинство

и рискуваме да влезем във вече познатия сценарий от 2021 г. - поредица от вотове, от което страната ще загуби. И вече няма да говорим за парламентарна и институционална криза, а за хаос. Патовата ситуация, в която се намираме, и липсата на надежда за разрешаването й допълнително пораждат разочарование, а то от своя страна форсира риска от търсенето на авторитарни решения. За мен това е главната опасност.

- Ще повлияе ли президентът по някакъв начин върху нагласите на хората и ако да, как?

- Макар че президентът остава най-одобряваният политик в страната, положителните оценки за дейността му спадат значимо за последните два месеца, като в началото на юли възлизаха на 42,4%. Регистрираме и ръст в неодобрението му, което е ясен знак за разколебаване на подкрепата за президента.

Въпросът дали той съдейства, или не за разрешаването на политическата криза в страната няма еднозначен отговор. Около 40% смятат, че спомага за преодоляването й, а близо 37% са на противоположната позиция. Това е ясен сигнал за изострената поляризация на обществено-политическите нагласи и предполага ускорена динамика в отношението към ключови политически играчи. На този фон може да очакваме както засилване на конформизма като реакция срещу радикализацията на политическата сцена, така и отлив на избиратели.

- Коя е най-голямата неяснота за предстоящите предсрочни парламентарни избори? Какво ще се реши в последния момент?

- Изострянето на вътрешнополитическата конфронтация на фона на

ескалиращите кризи

и усложнената геополитическа обстановка

води до повишаване на мобилността в обществените и в политическите настроения. Готовността за участие в изборите във всяко ново изследване на "Насока" е все по-ниска и в момента едва 37,3% заявяват желание да гласуват.

Ниската избирателна активност от своя страна увеличава шансовете на партиите с твърди ядра и като цяло ерозира представителността.

Ретроспективните данни на "Насока" показват, че все по-малко българи след избори се чувстват представени в НС въпреки все по-големия брой политически формации, които преодоляват 4-процентната бариера.