23,39 секунди. Провал или победа?!

Триумф на силата, волята и любовта над всички изпитания и тревоги, останали без публика и без овации. Понякога има успехи, които са тихи, неизказани, но по-важни от всичко.

Преди година най-добрата ни спринтьорка Ивет Лалова отпадна още в сериите на 200 метра на своята рекордна пета олимпиада в Токио. Нейното време не бе достатъчно да продължи на полуфиналите. Въпреки това усмивката не слезе от красивото лице на спортистката, а след участието си тя написа в инстаграм: “Успяхме. Стигнахме дотук! Борихме се! Състезавахме се! Показахме най-доброто! Направихме история! Срещу всички залози! След месеци на сълзи и страх. (...) И сега стоим тук на най-известните пръстени в света. Чувстваме се като победители. Защото някои неща в живота са безценни”.

Едва преди дни стана ясно през какъв ад всъщност е преминала по онова време Ивет заедно със своя съпруг и треньор Симоне Колио. 20 дни преди игрите в Токио бившият италиански спринтьор влиза в болница за отстраняване на рядък невроендокринен тумор (NET) на надбъбречната жлеза, който секретира в непропорционални количества катехоламини, които след това водят до цяла поредица от хипертонични и физически проблеми.

Тогава COVID-19 e в разгара си и само един човек има право да го посещава всеки ден по половин час. Затова майката на Колио отстъпва, за да може този човек да бъде Ивет. Впоследствие в Токио тя прави най-лошото си бягане. За всичко това разказва самият Симоне в социалните мрежи, обяснявайки се в любов на своята половинка.

“Седях там, на трибуните, сам, наблюдавах я и се възхищавах на радостта, изписана на лицето й, а сърцето ми щеше да се пръсне от удоволствие. Въпреки ада, през който преминахме - физически и психически - в предишните месеци, въпреки безсънните нощи, изпълнени със страх, тя беше там! Двамата бяхме там!

Малцина знаят, че точно вечерта преди нейното състезание получихме резултата от хистологичното изследване, което потвърди, слава богу, моето възстановяване.

Тази усмивка е всичко за мен. Това е животът, който Господ продължава да ми дарява.

Това е най-важното нещо, което някога съм печелил!”

Самата Ивет отвърна на това признание, като също призна, че тогава двамата са преминали през нещо много страшно, но нейният мъж е излязъл от него като истински шампион, а тя е разбрала, че е готова да даде живота си за него.

Всъщност неговата операция не е единственият кошмар за тях, защото точно преди началото на сезона спортистката разкъсва много зле сухожилието на тазобедрената си става, и то едва няколко месеца преди олимпийските игри. Налага се да се подложи на операция - по-сложна и плашеща, отколкото са си мислели. Въпреки това няколко седмици по-късно двойката е в Токио - на петте пръстена. И Ивет се хвърля смело в съревнованието на титаните, тъкмо излязла от своите лични битки.

Симоне е плътно до нея - заедно в добро и лошо.

През времето всичко, през което минава двойката, само доказва колко силна е любовта им.

Кой пръв влезе в ролята на скалата, на която да се опре другият обаче?

За отговора на този въпрос трябва да се върнем 17 години назад до средата на юни 2005 г. Бруталното падане. В онзи момент Лалова е най-бързата бяла жена в света, официално призната заради времето от 10,77 секунди през 2004 г. и четвъртото място на 100 метра в олимпийския финал.

Тя ни най-малко не подозира какво ще се случи, когато излиза на пистата по време на загрявката на турнира “Циклитирия” в Атина. С висока скорост Ивет "катастрофира" в ужасен сблъсък със свой колега, когото успява да предпази, поемайки основната щета върху себе си. В адски болки се озовава в гръцка болница с раздробено бедро.

Контузията е повече от страшна, няколко сантиметра е разстоянието между частите на счупената кост. Лекарите са силно обезпокоени, позволявайки си да изкажат най-лоши опасения. Специалистите изразяват само надежди, че тя вероятно ще може да проходи, но за тичане не смеят да обещават. Само желязна воля евентуално би допринесла за бавно, но трудно връщане на пистата. В крака й има 38-сантиметров пирон.

“Тичането първо трябва да се случи в главата, а там аз не мога да направя нищо”, произнася се професор Николау, един от експертите по нейния случай.

Само че Лалова е воин, който не може да бъде спрян току-така. И бавна... тя не е способна да бъде.

Две години след бедствието, което я връхлита, без да личи тежестта от трудното възстановяване, тя, по-лекокрила от всякога, бележи впечатляваща победа в международния турнир “Артур Такач” в Сърбия. Неслучайно върху нейното дясно стъпало е татуирана Шекспировата сентенция: “Времето няма една и съща стойност за всички”.

За съжаление, у нея остава страхът от онази фатална писта в Атина, който често я догонва понякога, за да й напомни за болката. Именно в преборването на този спомен спирачка до нея застава Симоне, за да я спаси от него. Години след станалото, след като двамата се откриват и стават двойка, Лалова се завръща в онзи тунел под земята - пистата, описвана като “мрачна и тъжна” от спринтьорката, но този път заедно с Колио.

Като в сън тя изживява отново ужаса от станалото, но този път мъжът, който я обича, я хваща за ръката и й казва: “Ще го преживея с теб и то ще остане тук, а ние продължаваме...”

От този момент насетне двамата никога няма да пуснат ръцете си през най-големите перипетии и в най-трудните си споделени житейски спринтове.

Лалова-Колио е признавала още в началото на тяхната връзка, че италианецът я е впечатлил с мъжкарството си и това как един човек може да й бъде опора във всяко отношение, без да държи контрол над живота й.

През септември 2013 г. двамата атлети имат красива сватба в италианското градче Риети и се вричат един на друг в църквата “Сан Доменико”.

Освен всичко Симоне прави може би най-големия жест към избраницата на сърцето си, като жертва своята кариера, за да спаси нейната.

В свое интервю спринтьорката е споделяла, че когато отива в Италия, на първо място, заради него, и на второ - за да смени треньора си, тя реално го “помита от мястото му на звезда”.

“И вместо той да се обърне срещу мен, да прояви чисто спортна ревност, каза: “Ще направя крачка назад и ти ще бъдеш моят приоритет. Защото те обичам толкова много, че твоят успех ще бъде мой успех”.

Той спаси моята кариера. Аз се развих много. Симоне беше една от причините да изляза от застоя, в който бях една-две години като резултати, класирания.

Научих много от него за спорта, за живота, за човещината. Предан човек, искрен, не обича лъжата.

Симоне ме накара да се замисля не само за егоистичната част от победата, но и за това какво ще оставя след себе си.”