Седим си на бийч бара с вуйнини и релаксваме. Музиката тук е мууди и грууви – летен микс от хитовете „Истински лъжи“ на Криско и Галена, „Поредната цигара“ на Десита, и „Кел, кел“ на Щилиян и оркестър „Китка“.

Вуйнини седят под чадъра, мажат се с с осемдесет и трети фактор, пушат тънки цигарки и постоянно навикват сина си Джеремая.

- Джеремая – викат – излизай от морето, че ше ми настинеш, ше ми се разкашляш, ше ми дигнеш температура и ше ми направиш някоя пневмония.

Джеремая е свестно дете. Вуйнини се похвалиха, че са го записали в Колежа по бизнесадминистрация, комуникационни науки, авиоинженерство, ядрена физика, биороботика, моден дизайн и засилено изучаване на мениджмънт, международно право и нанотехнологии. Сега бил във втори клас и много добре се представял. На всеки тест получавал точки. Освен това в съседния клас бил синът на Бареков. Смятай.

Бати Динко искаше да си поръча още една мента, но вуйнини го смъмриха.

- Стига си ми пил тез менти – викат – ше ми дигнеш кръвно, ше ми направиш някой инфаркт тука и ше ми умреш.

- Ми пий ми са – настоя бати Динко.

- Дайте да пийм шампанско – предложиха вуйнини. – Искате ли да си поръчами Дон Периньон?

Направо потънах в земята от срам. Как може да е толкова проста? Как ще кажеш на Дом Периньона ДоН Периньон!!! В гората ли си расла?

Много криндж се получи, ма на вуйнини не им е за пръв път. Няма да забравя как веднъж в ресторанта казаха на пармиджаното „пармезан“.

Жестоко се изложихме.

*От фейсбук