Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Проф. Стив Ханке: Рейгън на вярваше на военните и на оръжейната индустрия Проф. Стив Ханке и съпругата му Лилиан, която "внася" от Франция думата приватизация - една от ключовите точки в програмата на Рейгън.

В криза като сегашната той би използвал висша дипломация, казва професорът

Методът му на преговори доведе до последния мирен дъх на СССР - това спаси и нас, и тях, смята бившият съветник на Рейгън

- Проф. Ханке, вие работихте с президента Роналд Рейгън, когато той успешно преговаряше за мирното разпадане на СССР. Предполагам, че и вие си задавате въпроса как Рейгън би се справил с проблема Русия-Украйна днес?

- Това е много сложен въпрос. Това също е въпрос, на който никога няма да знаем отговора. Но ще спекулирам въз основа на моите наблюдения отблизо в работата му и как бих го посъветвал аз.

Като фон ще са любимите за Рейгън прощални речи на бившите президенти на САЩ Джордж Вашингтон (1796) и Дуайт Д. Айзенхауер (1961). Интересно е, че и двамата са били не само държавни глави, но и американски генерали, които са познавали от първа ръка превратностите и жестокостите на войната.

Основното послание на Вашингтон се състои в две изречения: "Върховното правило за поведение за нас по отношение на чуждите нации е при разширяването на търговските отношения да имаме възможно най-малко политически връзки с тях". И: "Нашата истинска политика е да избягваме съюзите..." Вашингтон правилно бе стигнал до заключението, че съюзите не са нищо повече от

конвейер за войни

Основното послание в речта на Айзенхауер, изготвена от неговия главен автор на посланията му - Малкълм Мус, професор в университета "Джон Хопкинс", беше предупреждение, съдържащо се в едно изречение: "В правителствените съвети трябва да се пазим от придобиване на неоправдано влияние - търсено или непотърсено - от военнопромишления комплекс". Накратко, Айзенхауер не вярваше нито на военните, нито на оръжейната индустрия.

Въз основа на тези принципи, мисля, че Рейгън щеше да се опита да разсее бомбата със закъснител Русия-Украйна с официално споразумение, в което Украйна ще се смята за забранена за по-нататъшно разширяване на НАТО - нещо като неутрално решение или актуализация на споразумението от 1963 г., договорено между президента Кенеди и първия секретар Хрушчов.

Втори елемент в едно такова "обезвреждане" - неутралното споразумение би забранило външните страни да се намесват във вътрешната политика. Тогава нямаше да има оранжева революция или Майдана. Струва си да се отбележи, че идеята "да направим света безопасен за демокрация" е мантра на САЩ след Първата световна война, създадена от президента Удроу Уилсън. Както госпожа Ханке и аз документирахме в брой на френския преглед Commentaire от 2011 г., думата "демокрация" не се появява в Декларацията за независимост на САЩ или в Конституцията на САЩ. Основателите на Съединените щати всъщност са се страхували от всякакъв вид тирания, включително

тиранията на

мнозинството,

наложена от народната демокрация (понятие за пряка демокрация, основана на референдуми с цел овластяване на народа - бел. ред.).

- Но какво ще стане, ако "бомбата Русия-Украйна" не може да бъде обезвредена и ако Рейгън се бе изправил пред настоящата война в Украйна?

- Мисля, че Рейгън би направил точно обратното на това, което предприема президентът Байдън. Байдън създаде бъркотия в икономиката и проучванията на общественото мнение сочат, че резултатите му са много слаби.

Той е

непопулярен президент

Предстоят междинни избори за Конгрес през ноември тази година и политическата партия на Байдън - демократите, се очаква да понесат големи загуби, както и че ще загубят контрол над Конгреса. Политическите сметки на Байдън са, че при една външнополитическа победа, каквато може да е военната победа над Русия в Украйна, това може да подобри положението на демократите на междинните избори през 2022 г. В резултат на това Байдън засилва военните усилия и заема агресивна, недипломатична позиция.

Вярвам, че Рейгън би поел по възвишения път. Както казах, САЩ имаха два мощни примера за дипломатически висш изход: единият беше

Берлинското

споразумение на президента Кенеди

от 1963 г. с първия секретар Хрушчов, а другият бяха преговорите на президента Рейгън с първия секретар Горбачов, докато Съветският съюз мирно пое своя последен дъх.

Техният метод беше дипломация на най-високо ниво. Това спаси и тях, и нас. Сега също можеше да ни спаси от чудовищните разходи, направени за закупуване на военни оръжия, финансовите и социалните разходи в резултат на хуманитарните катастрофи, рикоширащи по целия свят, огромните смущения на пазарите и свързаните с тях цени на суровините и най-важното - неизвестния брой смъртни случаи.

Като велика сила Съединените щати могат да си позволят дипломация.

- Споменахте скока в цените на стоките, причинен от войната в Украйна. Какви са вашите наблюдения - какво провокира инфлацията при стоките и инфлацията като цяло?

- Процентът в паричното предлагане бе три пъти по-висок, отколкото би трябвало да бъде. Излишните пари подхранват инфлацията, която сега е 8,5% годишно, най-високата инфлация от 40 години.

Що се отнася до скокове в цените на стоките, те представляват промени в относителните цени. Например цените на петрола през последните две години са се повишили - и то нарастването им е по-голямо в сравнение с цените на повечето други артикули. Но тези относителни промени в цените не водят пряко до постоянно повишаване на общото ниво на инфлация. Цялостното й нарастване винаги и навсякъде е резултат от

инжектирането на

излишни пари в икономиката

За да илюстрирам мнението си, помислете за двата шока в цените на петрола през 70-те години в Япония. Първият шок е през 1973-74 г. Световните цени на петрола се повишиха, както и общата инфлация в Япония, както и в много други страни. Повечето хора стигнаха до заключението, че нарастването на общите темпове на инфлация е причинено от покачването на цените на петрола. Не. Увеличаването на инфлацията е предизвикано от ускоряване на растежа на паричното предлагане в Япония. Картината става ясна, когато погледнем втория петролен шок през 1979-80 г. Цените на петрола се повишиха в Япония, но общата инфлация не се промени особено, защото темпът на растеж на паричното предлагане не се промени твърде много.

Свидетели сме на повишаване на общите темпове на инфлация в много страни. Например инфлацията в САЩ е 8,5% годишно, а инфлацията в еврозоната е 7,4% годишно. Тези повишени ставки се дължат на излишните пари, създадени след пандемията, а не защото някои цени, като на петрола, се покачват спрямо други стоки и услуги.

Как може да се контролира обезценката и как може да реагира България, четете в следващ брой.