Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Проф. Ханке: Ако рисковете се реализират, това няма да е добре за България Съпругата на проф. Ханке - Лилиан "донесла" от Франция думата приватизация.

В САЩ соцсредите бяха против, министър поиска от Рейгън да ме отстрани, но той се застъпи за мен

Със съветника на Тачър - сър Алън Уолтърс предлагат на шефа на БНБ борда още през 1991 г., той отказва

Професорът се скара на основателя на Туитър да не ползва думата хиперинфлация

- Проф. Ханке, кои според Вас са най-големите рискове пред финансовите пазари днес?

- Има два много специфични риска. Единият е от по-общ характер. Отнася се до една от най-сериозните грешки на Федералния резерв на САЩ в периода след Втората световна война. Накратко, ФЕД не успя да обърне внимание на експлозивния растеж на паричното предлагане. В резултат на това САЩ са изправени пред нов и постоянен

проблем с

инфлацията

В този момент не знаем как ФЕД планира да потуши този проблем с инфлацията. Второто притеснение изглежда е това, което със сигурност ще завърши с фалита на Evergrande, огромната задлъжнялост на гигантското предприятие за недвижими имоти в Китай. Натрупало е невероятни 300 милиарда долара дълг и ние не знаем как китайските власти ще се справят с проблема. Като трети, по-общ риск, съм загрижен за недостига на първокласни лидери на международната сцена.

- Как всички тези рискове ще се отразят върху България?

- Ако рисковете, които виждам на хоризонта, започнат да се превръщат в реалност, инвеститорите ще се опитат да ги избегнат. Това няма да е добре за страни като България, която е разглеждана като “рискова”.

- Как се запознахте с г-н Грийнууд? Какво си спомняте?

- Срещнах Джон по спонтанен начин. Сър Алън Уолтърс, който беше най-близкият ми колега и сътрудник в университета “Джон Хопкинс”, ме информира, че най-сериозните материали за парите и банкирането в Азия се съдържат в The Asian Monetary Monitor, издание, редактирано от Джон Грийнууд в Хонконг. И така ме запознаха от разстояние с Грийнууд и с неговата работа - започнахме да си кореспондираме. Всичко това доведе до факта, че двама от най-добрите ми ученици - д-р Кърт Шулер и д-р Кристофър Кълп станаха стажанти на Грийнууд в Хонконг. И така, Джон и аз се познавахме много добре, преди всъщност да имаме удоволствието да се срещнем на живо - лице в лице. 

- Вие управлявахте най-печелившия фонд в света през 1995 г.; той е главен икономист на фонд, който управлява 1,6 трилиона долара. Инвестициите ли са в основата на вашето приятелство? Или общите възгледи за икономиката? Или фактът, че и двамата сте архитекти на някои валутни бордове?

- С Грийнууд ни свързва много дълбоко приятелство, което е затвърдено от много

споделени интереси,

включително инвестиции, общи възгледи за икономиката и разбира се, валутни бордове. И ако това не е достатъчно, г-жа Ханке и г-жа Грийнууд също са приятелки.

- Общите Ви статии в Wall Street Journal предизвикват ли реакции?

- На нашите статии в Wall Street Journal се обръща специално внимание и се следят с тревога. Например, миналото лято Грийнууд и аз написахме статия в Wall Street Journal, която доведе до телефонно обаждане и покана за г-жа Ханке и мен да присъстваме на вечеря в Нюпорт, Роуд Айлънд. Нюпорт е мястото, където хората с old money пребивават през летния сезон. Това място става известно благодарение на Вандербилт, Морган, Астор и Кенеди. Наистина, Нюпорт е мястото, където Джак (Джон Кенеди - бел. ред.) и Джаки се ожениха. Но да се върна на поканата. Нашият домакин, с когото се познаваме от 30 години, ни информира за мястото, където ще е вечерята, и че е поканил 20 милиардери. Това обеща страхотна вечер. След вечерята произнесох реч за инвестиционните последици - нещо, за което бяхме загатнали в статията ни за WSJ. Това беше в неделя вечерта. На другия ден - в понеделник сутрин, гостите на вечерята раздвижиха парите си.

- Имахте много любопитен диалог с основателя на Twitter Джак Дорси. Той каза, че очаква хиперинфлация в Съединените щати, а вие му отговорихте, че хиперинфлациите са много редки и че има само 62 епизода в световната история. Той реагира ли на коментара ти?

- Дорси реагира чрез Twitter, разбира се. След като се скарах на Дорси за злоупотребата с думата “хиперинфлация”, той спря да използва тази дума.

- България има валутен борд, в който левът е клонинг на еврото, но ЕЦБ продължава да печата пари. Какви могат да бъдат последствията за България?

- Е, печатането на пари от страна на ЕЦБ не е така прекомерно, колкото това на ФЕД в САЩ. Така че инфлацията в еврозоната ще бъде много по-“приглушена” (по-слаба - бел. ред.). Тъй като България де факто е част от еврозоната заради валутния си борд и заради факта, че левът е клонинг на еврото, инфлацията в България през следващата година ще бъде 3% или малко над това, докато инфлацията в САЩ ще бъде 6% или малко по-нагоре.

- В ЕС страни като Италия, Испания и Гърция натрупаха огромни дългове. От друга страна, има страни като България с ниски нива на дълга. Какви уроци можем да извлечем от тези дългови различия?

- България има много по-голяма фискална дисциплина от почти всички страни в еврозоната благодарение на валутния си борд. Ако България официално се присъедини към еврозоната, усмирителната риза на валутния борд около нейните политици ще бъде изхвърлена през прозореца. Без усмирителната риза правителствените “боклуци”, измами и злоупотреби определено биха се увеличили в България.

Затова съм категорично против приемането на еврото и официалното влизане на България в еврозоната

Всеки българин, който гласува за политик, подкрепящ отпадането на българския валутен борд и приемането на еврото, всъщност ще гласува за повече българска корупция.

- Какви теми обсъждате на известните си петъчни семинари в университета Джон Хопкинс, на които присъства и г-н Грийнууд? Има ли други експерти, които присъстват?

- Някои от темите на дискусиите ни са: "Защо парите са важни за инвеститорите", "Как се създават пари". През този мандат водя петъчните семинари с Джон Грийнууд като основен сътрудник, плюс Денис МакХю. Денис е бивш студент, много опитен търговец, а сега е главен директор по риска на Bank of Montreal. И Джон, и Денис са сътрудници в Института за приложна икономика "Джон Хопкинс", "Глобално здравеопазване" и "Проучване на бизнес предприятията", което основах и съвместно ръководя. Имаме и други уважавани посетители. Например Жак дьо Ларозиер, който е семеен приятел, бивш управляващ директор на МВФ, бивш управител на Banque de France и бивш президент на Европейската банка за възстановяване и развитие - той се присъединява понякога към нас от Париж. Така че семинарът работи на много високо ниво. Наричам го "прецизна бормашина". Това е доста вълнуващо. За мое голямо удовлетворение Уолстрийт отдава много висока стойност на моите ученици.

- Бихте ли ни разказали някои истории, свързани с вашия ментор Милтън Фридман?

- Милтън беше много труден, но много забавен и щедър наставник. Той също беше голям привърженик на валутните бордове. През 1992 г. той публично подкрепи предложението ми за валутен борд за Естония и той бе инсталиран през юни 1992 г. Също така, през 1992 г. г-жа Ханке и аз, заедно с Милтън и г-жа Фридман, пътувахме до Мексико Сити, за да се опитаме да убедим мексиканските власти да приемат валутен борд и да защитят песото от това, което прогнозирахме, че ще се превърне в колапс.

Не спечелихме наградата през 1992 г., но бяхме оправдани през декември 1994 г., когато песото се срина и предизвика известната криза с текилата. Милтън също публично подкрепи предложения от мен валутен борд за Индонезия през 1998 г. Като пример за щедростта на Милтън, позволете ми да ви разкажа една малка история.

Говорихме много за фондовия пазар, когато изневиделица, на 6 август 1996 г., получих пакет с материали от Милтън, който съдържаше цялата му основна работа по това, което той нарече своя модел Bubble Detector на фондова борса. Той каза, че няма време да го развие напълно и че аз мога. Обадих му се, за да му благодаря и да го попитам дали иска да бъде съавтор на статия за “Детектор за балончета”. Той каза: “Не, Вие ми дадохте доста идеи за това”, което беше голямо преувеличение, и каза, че каквото и да правя с “Детектора за балончетата”, за него е добре и той не иска бъде споменаван или признание.

- Какво бихте казали за Робърт Мъндел?

- Робърт “Боб” Мъндел беше страхотен приятел, човек с определено гениално качество. С г-жа Ханке прекарахме много лета в Тоскана в Палацо Мъндел, където

бях част от вътрешния кръг на Мъндел,

заедно с Джон Грийнууд. Всъщност, когато получих докторската си степен Honoris Causa през 2013 г. от Българската академия на науките, частен самолет беше изпратен в Тоскана, за да прибере г-жа Ханке и мен и да ни закара до София.

Когато казах на Боб, че пиша книга за валутните бордове през 1993 г., той ме покани на обяд в Ню Йорк, за да мога да му представя идеите си. Направих го и той се съгласи напълно и подкрепи идеята за валутен борд. Мъндел беше голям привърженик на валутния борд на България. И когато казвам “България”, ще разкажа за една вечеря в Дубай, където Боб и аз бяхме членове на Финансовия консултативен съвет на Обединените арабски емирства. Боб каза на г-жа Ханке, че трябва да си тръгне рано, защото трябва да си вземе фотоапарата от българин, у когото го е забравил последния път, когато бяхме в Дубай.

Ние с г-жа Ханке не казахме нищо, а само се спогледахме разбиращо и си помислихме: “Българин в Дубай?” Когато ставаше дума за нещо, свързано с България, Боб ме консултираше. Например, преди да направи символичния първи ход на Световното първенство по шах в София през 2010 г., Боб ме извика за брифинг за България. Боб смята, че българският валутен борд е типът система, която трябва да бъде възприета в страните с развиващи се пазари. Той беше много критичен към Международния валутен фонд за това, че не се застъпва агресивно за въвеждането на валутни бордове като българския.

- Бяхте съветник на великия президент Роналд Рейгън? Какъв човек беше той?

- За първи път се срещнах с президента Рейгън през 1974 г., когато беше губернатор на Калифорния. И двамата бяхме част от това, което беше известно като Национално движение за ограничаване на данъците. По-късно

станах част от екипа на Рейгън

в Белия дом като член на неговия Съвет на икономическите съветници. Именно там Рейгън ми даде отговорността да разработя неговите предложения за приватизация.

Може би най-забележителната част от тази задача беше въвеждането на думата “приватизация” в английския език. Изнасях реч в Рино, Невада, в която се застъпвах за приватизацията на големи части от земите, собственост на федералното правителство. Това е огромна социалистическа територия от САЩ - шест пъти по-голяма от Франция. Когато г-жа Ханке прегледа речта ми в хотелската ни стая, тя каза, че трябва да променя изказа и да кажа, че се застъпвам за ДприватизацияУ. Е, по това време тази дума не беше в университетския речник на Уебстър, защото беше френска дума, която г-жа Ханке донесе от Париж. Започнах да използвам ДприватизацияУ в публични изказвания и в крайна сметка тази дума влезе в речника на Уебстър.

Дамите смятаха, че Рейгън е много красив. За мен той имаше вид на старомодна холивудска звезда. Но по-важното е, че когато той влезе в стаята, нещата сякаш просветнаха. Беше

много харизматичен

Той имаше много силни идеи за свободата. Всичко това е изразено в стотици речи, които той е написал собственоръчно, преди да стане президент. Те бяха написани без никакви съветници да му шепнат в ухото. Той беше много по-интелектуален, отколкото пресата го представя. Той беше спокоен, очарователен и много лоялен. Но когато бъде притиснат в ъгъла, той можеше да бъде безмилостен. Когато министърът на вътрешните работи Джеймс Уат поиска главата ми, защото се застъпвах за приватизацията на държавните земи, Рейгън ме защити и каза на секретаря, че ако не му харесва това, което предлагах, тогава може да си подаде оставката.

- Познавахте ли Маргарет Тачър? Бихте ли я сравнили с Рейгън? Как изглеждаха те? Имаше ли разлики в техните подходи?

- За съжаление, никога не съм имал удоволствието да се срещна с г-жа Тачър. Единственият британски министър-председател, когото познавам и с когото съм работил в тясно сътрудничество, е сър Джон Мейджър. И двамата работехме заедно в Международния консултативен съвет на Националната банка на Кувейт.

- Участвахте ли в работата около валутния борд в Хонконг?

- Не, не съм участвал в създаването на валутния борд на Хонконг. Това е “бебето на Джон Грийнууд”. Въпреки това участвах в спасяването на системата на Хонконг от това, което щеше да бъде фатален удар. Един неделен следобед през юли 2020 г. държавният секретар Майк Помпео ми се обади. Той посочи, че Съединените щати ще наложат финансови санкции на Хонконг и че окончателното решение ще бъде взето от президента Тръмп на следващия ден. Но преди срещата в Белия дом секретарят Помпео беше инструктиран да получи моето мнение. Говорихме по телефона 35 минути. Помпео беше категорично за санкции. Аз бях категорично против. В понеделник следобед от Белия дом се обадиха, за да ми кажат: "Ханке, ти спечели. Няма да има финансови санкции срещу Хонконг и неговия валутен борд".

Какво мисли за всичко това приятелят на Ханке Джон Грийнууд, чийто фонд управлява 1,6 трилиона долара, четете тук.