Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Битката за газа на Европа - 700 млн. евро на ден!

Изгонването на над 400 руски агенти дава 

Години наред проксита втълпяват, че шистовият газ и добивът в Европа щели да унищожат природата, само руският бил безопасен

До една година Европа може да изгради достатъчно терминали за втечнен природен газ, за да замести 80 - 90% от получаваните до момента количества руски газ. Това сочат прогнозите на различни специализирани аналитични групи. Някои дори смятат, че при пълна мобилизация в строителството и ударни преговори с различни доставчици недостигът ще е в рамките само на 5 до 7%.

За България преодоляването на зависимостта най-лесно ще стане чрез терминала в Александруполис, който ще е готов до края на 2023 г.

В интервю за "168 часа" енергийният експерт Васко Начев посочи, че с дългосрочен договор с износители, работещи с международната борса "Хенри Хъб", цените ще са

три пъти по-ниски

от тези на "Газпром". В момента.

Така, дори когато войната в Украйна приключи, дори ако някога Русия се демократизира и властта в Кремъл се смени, тези контракти никога няма да са излишни. Москва винаги ще е изкушена да спекулира с цените и с положението си на монополист, докато не бъде спряна със сериозна конкуренция. Ако в Кремъл знаят, че България и Европа имат дългосрочни договори за втечнен газ, едва ли ще се държат безпардонно както досега. Цените на втечнения газ също ще се понижат, защото ако някога Русия стане приемлив за Запада партньор,

ЕС ще има избор

- кое синьо гориво да предпочете. Отсега е сигурно, че то никога няма да е в излишък. Причината е, че единственият начин да се осигури изобилна и чиста енергия, отговаряща на целите на ЕС за Зелен преход, са малките газови централи. Сега те не могат да се развият заради нежеланието на Европа да задълбочава зависимостта от Русия. В момента, в който има диверсификация на доставките и конкурентни цени, този бизнес ще се развие с такава скорост, че дефицитите на електроенергия ще останат далеч в миналото заедно с

непосилните цени

Раздялата с руското синьо гориво, разбира се, няма да е лесна. В момента всеки ден страните от ЕС плащат колосални суми. Мозъчният тръст в Брюксел "Брьогел" изчисли, че до началото на март Европа всеки ден е инвестирала по 200 млн. евро, за да си осигури газ от Русия. От началото на март сумата започва да расте, достигайки 700 млн. евро. От тази гледна точка ЕС е клиент номер едно на "Газпром".

Играта на нерви с настояването от страна на Москва доставките да се плащат в рубли и заяждането, че могат да се накажат и други "неприятелски" страни, няма как да е дългосрочна. Тези 700 млн. евро на ден са изключително важни за постъпленията в руската хазна. Включително за плащанията по външния дълг на Русия.

За Кремъл е ясно, че с изграждането на първите терминали за втечнен газ

приходите всеки

ден ще намаляват

Затова Москва ще направи всичко възможно, за да не допусне подобен сценарий.

Вече стана известно, че политици и партии със съмнително финансиране години наред внушават, че шистовият газ и добивът на синьо гориво в ЕС са вредни за околната среда, че ще превърнат Европа в пустиня. За целта се организират различни протести, но никой не обяснява защо добивът на руски газ не вреди на природата, а този в ЕС ще я съсипе. Защо синьото гориво по тръбите е щадящо за околната среда, а шистовото и добивите, включително в Черно море, ще я унищожат?

Защо европейските политици вярваха на тези мантри, защо винаги клякаха пред зелените движения, пропагандиращи тези теории, не е ясно. Надеждите са, че след изгонването на 400 руски агенти от ЕС тези настроения ще се поуспокоят или че поне ще бъдат прекъснати част от финансовите потоци за руските проксита.

Сега Кремъл има само един ход - с тактиката "Разделяй и владей" да настрои бизнеса и гражданите в ЕС срещу политическите елити. Логиката е, че ако те роптаят и

протестират

срещу липсата на газ,

петрол и суровини, могат да свалят правителствата в Европа. За Москва именно те са пречката пред безоблачното бъдеще, за да продължи Русия да е монополист номер едно. Неслучайно периодично в пресата са цитирани анонимни представители на големи немски компании, които най-общо питат политиците: "Искате всичко да съсипете ли?"

Разбира се, за бизнеса ситуацията е почти на ръба.

На общото събрание на "Еърбъс" говорител посочи, че налагането на санкции върху вноса на титан от Русия няма да навреди на Москва, но ще нанесе огромни щети на аерокосмическата индустрия на Европа. Изпълнителният директор на концерна Гийом Фори каза, че подобен ход "няма да е подходящ".

От френската компания за самолети Safran обявиха, че имат резерви за няколко месеца и зависят от руския титан за малко по-малко от половината от необходимите им количества. В САЩ започна

лобиране

да не се спират доставките на руски уран.

"В момента Кремъл предлага идеята за експроприиране на чуждестранни активи, което може да доведе до национализиране на европейски инвестиции за стотици милиарди - пише в свой анализ Кралският институт по международни отношения в Брюксел "Егмонт". - Освен това на 8 март президентът Путин подписа заповед за забрана на вноса и износа на критични суровини. Кои материали и кои държави ще бъдат засегнати, не е уточнено... Някои руски суровини са основополагащи за зелена и цифрова трансформация на европейската икономика." Според анализа ЕС трябва спешно да въведе мерки, за да засили своята икономическа сигурност и да намали зависимостта си от Русия и Китай – през следващите месеци и години.

"Русия (и Украйна) са основни доставчици на критични суровини - се посочва в документа. - Русия контролира до 44% от световните доставки на паладий, ключов елемент в устройствата за контрол на замърсяването в автомобилите и аерокосмическата индустрия, докато Украйна произвежда около 50% от глобалните доставки на неон - използван в производството на чипове. Развитието на технологиите за горивни клетки и водород в ЕС изисква множество материали, доставяни от Русия, като платина (13%), титан (23%) и ванадий (34%).

Миксът

от руски минерали, използвани в европейската технология за 3D печат, например, възлиза на около 12%; този за развитие на технологиите за роботика в ЕС - около 9%. Русия е и третият по големина доставчик на никел в света, използван за акумулаторите на електрически превозни средства, но също и при производството на неръждаема стомана - основна стока в безброй индустрии.

Прекъсванията в потока на тези суровини не само заплашват потребителите и индустрията чрез ценови шокове, но сериозният недостиг на доставки през идните месеци представлява стратегическа заплаха за икономическата сигурност на ЕС: способността на ЕС да изпълни своите амбиции за

трансформации

в областта на зелената енергия и цифровизацията."

В анализа е даден и примерът, когато заради инцидент Китай ограничава суровини за Япония. Тогава Страната на изгряващото слънце бързо изработва стратегия за различни доставчици, които да ограничат зависимостта й от Пекин. Кралският институт посочва, че тогава стратегията на ЕС е била да подаде жалба в СТО. Заради юридическата победа обаче желанието в Европа да се търси диверсификация на доставките изчезва.

Именно затова сега залогът е огромен. Ако и този път политическият елит отстъпи под натиска на различни бизнес интереси или "недоволни граждани" от липсата на достатъчно енергоресурси, тогава Кремъл отново ще спечели. Независимо от изхода от войната в Украйна, всичко ще си остане по старому - с брутална зависимост от Русия.