В едно от руските предавания водещият се удивляваше: защо на Запад твърдят, че Русия не е достатъчно икономически развита, като това не е вярно. Нашата икономика, казваше той, е реална. Произвежда истински неща - жито, метали, горива... А те какво произвеждат? Някакъв софтуер, подреждат 1 и 0... И то излиза по-скъпо, по-развито? Представяте ли си? Как така?! А ние, казва той за годишното производство на никел, сме от първите в света и без никел не може нищо сериозно да се направи, получаваме няколко милиарда долара, а Фейсбук получава повече.

Никел и Фейсбук! Метал и Слово.

В Украйна има война. Руската армия нахлу в страната.

Там на място повече от две седмици избухват бомби, стрелят се, укриват се в скривалища, загиват хора, рухват сгради, мостове, заводи, военни бази, горят пожари, бягат бежанци...

Това е "металът".

А ние тук, във Фейсбук се занимаваме със Словото. На фронта на "метала" Украйна вероятно ще загуби, на фронта на "словото" победена ще бъде Русия и то с реални последствия за нейната съдба като държава. Цената на "загубата" и "победата" ще бъде като цената на "никела" и на "фейсбук".

Фронтът на словото определя победителя. На фронта на "метала" се лее кръв, загиват хора. Това е реалността. Но по-скъп за всички нас е разказът за кръвта и гибелта и това има последствия в реалността, докато реално случилото се ще си остане там, където се е случило.

Какъв е смисълът от казаното?

Войните се водят едновременно на два фронта. Включително и мирните войни.

Нашата държава в своята политика по-често смята, че "металът" е важният, докато "словото" е саморазбиращо. Помислете за пълното и системно, десетилетия наред, неглижиране на имиджа на държавата и нейните интереси. Вземете само два случая - известното вето и павилиона на последното международно изложение. За нас е достатъчно какво реално се е случвало в историята, и то, въобразяваме си ние, е достатъчно основание да кажем: "вето". А по повод мизерното ни изложение, ние сме си хубави, какво толкова ще се напрягаме.

*От фейсбук