Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ботевият четник Икономов предлага да завземат кораб и да атакуват турците

Лично се грижи четниците да имат хинин, холерин и превързочни материали

Той беше цял философ. Дрехи, ядене, разходки – нищо не го интерeсуваше, единственият негов идеал беше освобождението на България, с когото се събираше, това говореше. С една реч той беше безпримерен патриот!

Георги Стойчев от Трявна, негов съратник

Един от Ботевите четници, заселили се във Варна, е Димитър поп Христов Икономов – Димитриката. Той е роден през 1839 година в град Троян. Произхожда от рода на Иван Градев, богат търговец на добитък. Син е на Добра Дончева и свещеник Христо Икономов. Баща му е бил с високо за времето си образование, владеел няколко езика и поддържал връзки с известни български възрожденски дейци. Малкият Димитър учи в килийното училище в родния си град. По-късно баща му го изпраща да учи в Ловеч при даскал Емануил Лазаров от София. Оттам се прехвърля в Троянския манастир "Успение Пресвятая Богородица", където изучава гръцки език. От 1856 до 1857 година Димитър Икономов е учител в родния си град, а от 1857 - 1858 година учителства в Никопол. Около 1860 година Димитър Икономов заминава за Цариград, където баща му е свещеник в българската църква. Тук той се запознава с редица български патриоти и се включва активно в борбата за църковна независимост срещу гръцката патриаршия. В края на 1863 година напуска Цариград и през есента се

главява за учител

в град Оряхово

Близо три години учителства там, но дейността му не се ограничава само с училищната стая. Той насочва своето внимание към обществените въпроси, които вълнуват не само него и населението на Оряхово. Застава начело на борбата за църковна независимост в Оряхово и околията. При освещаването на новопостроената църква в село Енина Димитър Икономов успява да убеди игумена на Врачанския манастир архимандрит Иларион да извърши освещаването на храма вместо гръцкия владика. На освещаването Димитър Икономов държи пламенна реч.

През лятото на 1867 година, в дюкяна на братя Цако и Димитър Милчеви, Димитър Икономов с някои от своите съратници за църковна независимост поставя началото на таен революционен комитет. В него влизат Димитър Икономов, Ц. Вълчев, А. Лулчев и Георги Катранджиев от Свищов. Комитетът решава да установи връзки с емигрантите в Букурещ, да съберат пари и закупят оръжие от Румъния. С тази задача са натоварени Димитър Икономов и Христо Георгиев. Турските власти разкриват комитета и арестуват Димитър Икономов, С. Вълчев и В. Аргиров. Арестуваните са закарани във Видин, където С. Вълчев е оправдан. Димитър Икономов и В. Аргиров са откарани за Русе. По пътя успяват да избягат в Румъния с помощта на Илия Цанов, които бил на служба при видинския паша.

В Румъния Димитър Икономов се запознава и сближава с Г. С. Раковски. Той го поканва да постъпи във Втората българска легия. При обучението на легионерите той се проявява с усърдието си и получава званието капрал (ефрейтор). След разтурването на Легията се завръща в Румъния. Сближава се с Васил Левски и Христо Ботев и активно се включва в създаването на тайни революционни комитети в градовете, където живее компактно българско население. Първоначално живее в град Зимнич, а по-късно се премества в град Турну Мъгуреле. През 1874 година се заселва в Александрия. Тук отваря хлебарница, която става средище на българската емиграция. Включен е като член на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Като делегат от революционния комитет в Александрия участва в събранието на 10 август 1875 година на БРЦК, където на историческото събрание през септември 1875 година се взема решение за вдигане на въстание в България и организиране на голяма чета, която под ръководството на Филип Тотю да окаже помощ на въстаналите в България. На Икономов е възложено да действа в района на Гюргево, Турну Мъгуреле и Александрия за набиране на четници. От района на трите града, благодарение на добре свършената разяснителна работа, той успява да убеди и да спечели за участие в четата 20 младежи.

След избухването на Априлското въстание Димитър Икономов продължава да е ангажиран с подготовката на четата, която трябва да премине в България. Според повечето изследователи негова е идеята за превземане на параход и преминаване с него на българския бряг. Ето каква е писал той в своите спомени за тези дни. "След като дадох потребните наставления на събраните около мене 20 момчета, в края на месеца отидох в Гюргево. Тук се срещнах с Ботева и Гюрова, от които узнах, че приготовленията вървят успешно.

Оказа се, че материалите за медицинска помощ са малко

Върнах се в Александрия и взех от докторите Н. Калевич и В. Панов хинин, стъклета с холерин, мушами и разни мехлеми, които предадох на Горов, който отговаряше за снабдяването ни с потребните неща. В началото на май си купих от Букурещ пушка система "Шаспо" с игла. С такива пушки бяха въоръжени само 15 души. Формата на облеклото ни беше разнообразна. Моята горна дреха и панталоните, които бяха ушити от сивкав плат, имаха по краищата нашивки от зелено сукно, а калпакът ми бе от белезникава кожа, с червено дъно и лъвски знак отпред. Също такъв беше и на Ботев. В Александрия комитетът ме снабди с един прекрасен бинокъл; купих си мушама и рог за даване на сигнали."