Актуалната разделителна линия е: “София прайд” срещу “Шествие за семейството”

7 ноември 2024 г., София, националисти въстават срещу американския режисьор Джон Малкович, обявяват поставената от него пиеса на Бърнард Шоу (която нито са чели, нито гледали) за антибългарска, оскърбителна за храбрите ни патриоти.

Обсаждат Народния театър, реват, врещят и псуват, блъскат директора, пред пасивните погледи на полицейски кордон нападат с юмруци и ритници артисти и зрители, накрая провалят премиерата.

Преди това безпросветно варварство от културната програма на столицата класацията на извънредно тъпите обществени прояви в европейска България оглавяваше гръмкото издигане на “най-високия пилон в ЕС”, осъществено от същите сили, които днес се обявяват против еврото.

Независимо от своята пълна безсмисленост този тип инициативи неизменно успяват да всеят разделение в републиката, основана на принципа “Съединението прави силата”. Провокират тежки сражения в социалните мрежи, понякога протести, неестествено малобройни за високата си точка на кипене.

Актуалната нова драма не си личи много в медиите, но

във фейсбук дни наред дрънчи оръжие,

водопади излишна енергия се пилеят в измислен титаничен сблъсък между “София прайд” и “Шествие за семейството”, подкрепено от Българската православна църква.

Естествено, както във всички останали случаи и в този политическият привкус доминира, неолибералите се чувстват застрашени от консерваторите, които са твърдо против узаконяването на еднополовите бракове, а консерваторите от своя страна са дълбоко потресени от яростния размах на негативната неолиберална кампания срещу шествието.

Фактът, че двата улични риалити формата се провеждат в един уикенд, предпоставя конфликт, опъва нерви, задълбочава усещането за драматизъм,

пробужда спящи партийни клетки

Откриваме например следния коментар към снимка на Софийския митрополит Йоан и патриарх Даниил, отслужващи водосвет пред “Св. Александър Невски”: “Мъже в черни рокли, обитаващи еднополови домакинства, не харесват мъже в шарени рокли от еднополови домакинства”.

Авторката Валентина Ташкова е от борда на неправителствена организация, която защитава правата на децата, инвалидите и семействата им. Повод за сексисткото ѝ заключение дават следните думи от изявление, прочетено пред множеството от архимандрит Йоан: “Светият синод на БПЦ - Българската патриаршия, всяка година издига своя глас на несъгласие с пропагандата на греха, каквото по същество представлява т.нар. гейпрайд. Диктатурата на малцинствата не може да бъде представяна за демократичен процес”.

Никога в своята хилядолетна история православният клир не е понечвал да издига хомосексуализма в християнска добродетел, днешната джендър култура няма основания да очаква промяна в църковните схващания. Тогава какво точно иска, от какво се чувства застрашена? От разпятието?

Да не би събитието “София прайд” да е всъщност поход срещу православието? Защото от реакциите на неговите апологети се добива впечатление, че ги гонят екзорсисти. Ако е така, ако наистина възприемат църквата като враг и потисник, нека открито се отрекат от нея и ходят другаде да се кръщават, венчават, опяват и търсят утеха.

Тази измислена война дълбае още по-дълбоко в дебрите на глупостта, поставяйки въпроса откъде накъде преди шествието на 15 юни е пял държавният хор на Българското национално радио. Един вид: “Пропагандират с нашите грешни пари!”.

В същото време е малко вероятно който и да е от тези “космополити” да се изправи и обвини държавата публично, че е сгрешила, подкрепяйки гражданска инициатива

в прослава на семейството, образованието и Бог

Дори лидерите на ПП и ДБ не са чак такива популисти. Преди пет години във фейсбук щяха да се избият по повод категоричната позиция на Синода срещу Истанбулската конвенция, тогава разговорът за християнските добродетели също бе сведен до сравняване на рокли. “24 часа” направи интервю по темата с режисьора и актьор Мариус Куркински, който никога не е демонстрирал или крил сексуалната си ориентация, както и никога не е стъпвал на прайд. Запитан дали одобрява реакцията на църквата, той казва: “Смятам, че е много положителна, адекватна и премерена. Ако някой има колебание относно половете и други подобни неща, да чете Светото писание. Нищо друго не му трябва”.

Единственият положителен извод, който може да се направи от чертаенето на бутафорни разделителни линии, е, че те са характерни за народи, които имат време за губене и не им се налага да се борят за свободата си. Защото по божията милост са имотни и живеят в относително благополучие.