Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Д

ори сред онези, които не поставят под въпрос историческото право на Украйна на независима държавност, е обичайно да се приема, че нейните международно признати граници, особено тези с Русия, са по същество изкуствени. Освен противоречивия случай с Крим много руснаци са убедени, че воюващите югоизточни райони на Украйна, които сега се превърнаха в

епицентър на

смъртоносния конфликт

между Киев и Москва, с право трябва да се считат за части от Русия, които случайно бяха "загубени" за Украйна в сътресенията на 20-и век. Владимир Путин рутинно нарича тези части на Украйна Нова Русия (Новоросия) - административно наименование на тези региони по времето, когато Украйна е била част от царската империя. Посланието, предадено чрез използването на този термин, е, че тези територии не са исторически свързани с останалата част от Украйна.

Точните югоизточни граници на историческа Украйна наистина са трудни за установяване. В дните на Киевска Рус контролът върху днешната Южна Украйна е бил в най-добрия случай спорадичен и никога не се е простирал на изток, който е бил управляван от тюркски племена. По време на полско-литовското управление тези територии стават известни като Дивите полета – рядко населена ничия земя, която е постоянно

застрашена от

татарски набези

До 17-и век години запорожките казаци успяват да установят известен контрол над тези територии и също така се установяват в някои региони, които се простират далеч в днешна Русия. Когато източните части на днешна Украйна попадат под официален руски контрол през 17-и век, управлението на казаците там остава до голяма степен автономно. Значителното заселване на тези огромни територии започва едва в началото на 19-и век, а етническият им състав остава много разнообразен. Това личи и от факта, че нито украинци, нито руснаци, а британски индустриалци основават Луганск (1795) и Донецк (1869) - двата града в центъра на сегашния сепаратистки конфликт. Предназначени за работници, те възникват около заводите, построени от чуждестранните предприемачи. Още отпреди Втората световна война до 1958 г. Луганск е наричан Ворошиловград, а Донецк чак до 1964 г. носи името Сталино.