Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тупането в гърдите и виковете "Бул-га-ар! Бул-га-ар!" са характерни за един друг персонаж Иво Сиромахов

Виждам, че има много обидени от припомнянето на факти, свързани с живота и делото на Апостола. Това си е техен проблем. Гузната съвест винаги пищи пронизително.

Но освен вдъхновяващ идеал Апостолът е и наша национална мяра. Би трябвало да имаме смелостта да се съизмерим с него и да си признаем, че сме се провалили.

Тупането в гърдите и виковете „Бул-га-ар! Бул-га-ар!“ са характерни за един друг персонаж. Надявам се, че знаете кой е.

Но ето още нещо интересно, свързано с паметта ни за Васил Левски.

Има сведения, че след свалянето му от бесилото, Апостолът е бил тайно погребан в олтара на черквата „Света Петка Самарджийска“, която се намира в мястото, известно на софиянци като „подлеза на ЦУМ“.

Тази черква още стои там.

През 1956 година, годината, в която на власт идва Тодор Живков, комунистите започват археологически проучвания в черквата. Намират кости в олтара. Имали са сериозни основания да смятат, че това са костите на Левски. Но властта нарежда това откритие да бъде потулено и костите да бъдат изхвърлени.

Защото отгоре е бил издигнат паметник на Ленин. А комунистите не можели да допуснат до паметника на техния сатрап да има символ, свързан с паметта на България. Гробът на Левски е пожертван заради паметника на Ленин.

Историята по тия разкопки и това зловещо национално престъпление е разказана подробно от Николай Хайтов в книгата му „Гробът на Васил Левски“. С документи, факти, протоколи от археологическото проучване.

Прочетете тази книга. Има я в книжарниците.

Тя е документ за най-големия срам в новата ни история. Документ за това, как Апостолът е бил предаден още веднъж, 83 години след смъртта му. А гробът му поруган и съсипан.

И забележете иронията. Самият Васил Левски е казал:

"Ако ме обесят поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай"

*Oт фейсбук!