9 февруари 2018 г.
Преди година-две в една безсънна нощ гледах телевизия. Независим американски филм. Фарс.
Накратко. В един град само един мъж не е гей. Семейството му е подтиснато, постояно са в лошо настроение и се карат. Двете му деца страдат - "Как можахме да попаднем на такъв татко?!" Съседите ги гледат със съжаление. Мъжът-баща се опитва да се защити. Прави го героично. Но дори жена му го гледа с презрение. До гуша и е дошло, че той я обича и непрестанно показва своята любов към нея. Що за идиот и се е паднал на нея? Да не прави секс със мъж?! Ужас, някакъв!
Накрая той не издържа.
Решава макар и фиктивно да се обяви за гей. Ще излъже, че прави любов с мъж, но още го е срам да каже кой е той.
Това бързо се разчува. Децата му са щастливи, жена му ходи все засмяна, съседите празнуват. Накрая целият град се събира и прави шествие, което пее:
"Всички мъже в нашия град са гейове, с радост го съобщаваме на света, най-после ние не отстъпваме на никой друг град..."
Пускам този спомен сега, през 2022 година, ей така. За разсънване в сряда. Не влагам никакви задни мисли.