ИНТЕРВЮ НА ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА ЗА В. "24 ЧАСА"

С него ще стъпим на световната морска карта и ще сме част от европейската научна флота, казва директорът на Българския антарктически институт

Още акценти от интервюто:

- Неслучайно там американците правят изследванията си за полетите до Марс

- На Антарктида много ярко се сънуват починали близки хора, ще изследваме феномена

- Проф. Пимпирев, в неделя се върна първата група от 30-ата юбилейна експедиция на Антарктида. Какво успя да свърши - разбрахме, че е имало проблем заради лошото време?

- През ноември тръгна група от 15 човека. 12 от тях се върнаха в неделя. Групата беше логистична. Най-важната ѝ задача беше да построи основите на бъдещата модерна научна лаборатория, която ще бъде на българската полярна станция. Всички полярни държави в Антарктика подменят инфраструктурата си, за да подобрят условията за научна работа. Антарктида се явява най-голямата природна научна лаборатория в света. Там се правят открития, засягащи цялото човечество. Наше приятно задължение беше да се включим в този щурм на антарктическите държави. България управлява този континент от 1998 г., когато е приета за постоянен консултативен член на Антарктическия договор с още 29 държави. Оттогава единствено Чехия успя да получи такъв статут. Много трудно се става член на този договор, който практически управлява цял континент - една десета част от нашата планета.

България е уважавана полярна държава с опит и традиции. Учени от над 30 държави са работили със своите колеги на нашата полярна станция - от Япония, САЩ, Великобритания, Испания, Аржентина, Чили, Южна Корея. Както виждаме, от всяка точка на планетата. Това рядко се случва в самата България. А там сме пред лицето на света и сме много уважавани. За разлика от други договори, където сме постоянни членки и сме на опашката.

Правим го и без големи финансови ангажименти. Докато другите държави харчат на година стотици милиони долари и евро за своите полярни програми.

Първата логистична група всъщност имаше много перипетии. Времето беше много лошо за акостиране на чилийския кораб, който по колегиална линия бяхме уредили да превози хората, багажа, материалите за строежа на основите. Нормално е, когато корабът не е твой, да си малко като автостопаджия. Корабът ни изчака. Отворихме базата и корабът се върна към Пунта Аренас, защото си има задачи за чилийската програма. Нашите полярници бяха оставени на уругвайската база на съседния остров Кинг Джордж. Искаме много да благодарим на уругвайските колеги, защото в тази пандемична обстановка малко бази се съгласяват да приютят чужди полярници. Иначе трябваше да ги върнат в Пунта Аренас. Те все пак останаха на Антарктида и програмата за работния график на експедицията се забави с 20 дни. Затова част от основите останаха недостроени. Но няма проблем, ще бъдат достроени през следващия сезон заедно със същинския строеж на металната конструкция на научната лаборатория. В момента на базата има 14 души. 11 дойдоха по-късно, а трима останаха от предишната група.

- Върху какво работят?

- Те ще работят по 7 научни проекта в областта на науките за земята - геология и геофизика. Геолозите ще изследват рудата около българската база, и то в отдалечени части на остров Ливингстън. Дотам двама геолози ще стигнат с моторни лодки и ще живеят на полеви лагер. Много важно е да знаем какви полезни метали има около базата. Когато започнат да се експлоатират, трябва да се намесим в тяхното разпределение.

Има 3 проекта от биологическите науки, които ще изследват животинските и растителните видове, които живеят само там, приспособени към уникалните условия на този континент.

Там има организми, от които се извличат ензими и се правят лекарства за неизлечими болести като за рак например. Учените не отиват там, за да си задоволяват научното любопитство. Те отиват със задачи, които помагат за прогреса на човечеството.

Има два медицински проекта. Единият ще изследва съня. Установено е от 30 години, че на Антарктида много ярко се сънуват починали близки хора. Те едва ли не са до теб. Това е един особен феномен. Сега ще вкараме науката, за да разберем на какво се дължи, каква е връзката с един друг свят.

- Вие имали ли сте такива сънища?

- Да, разбира се. Това обаче се случва в първите експедиции, когато още си нов. Когато Леденият континент стане като твой втори дом, бил съм там 28 пъти, тази връзка изчезва. Нямам обяснение за това. По въпроса там работи неврохирург.

- Инж. Йордан Йорданов отново беше сред участниците в експедицията, откъде този кураж, след като преди десетина години получи инфаркт на Ледения континент?

- Инж. Йорданов е доайен на антарктическата ни програма. Само аз и още някои полярници имаме повече експедиции от него. Някои от нашите лекари му бяха забранили въобще да ходи повече на Антарктида. Той обаче след това имаше няколко експедиции, след като му поставиха стент. Чувства се отлично. И от тази експедиция се върна в добро здраве. Той отиде, защото имаше проект. Трябваше да се построи товарен лифт. Той беше инициаторът на този строеж заедно с майстор на лифтовете от Чепеларе. Двамата трябваше да построят лифта, който да пренася материала, стоварен на брега до мястото, където ще се изгради научната лаборатория. Тя е на около 500 метра от базата по един стръмен релеф. С помощта на съоръжението ще се прекарат тонове цимент. Лифтът е най-щадящото природата транспортно средство. На Антарктида природата трябва да се пази. А най-много се замърсява от използването на генераторите с вътрешно горене, които използват нафта. С помощта на лифта почти успяха да довършат основите на лабораторията.

- Какво основно ще се прави в лабораторията?

- Тя трябва да бъде оборудвана с модерна апаратура, която може да издържи зимния сезон. Ще разчитаме на помощ от Европейския съюз, защото лабораторията се строи по Пътната карта за научна инфраструктура, която е към Министерството на образованието и науката. Става дума за големи инфраструктури. Лабораторията е основната инфраструктура на българската полярна база. Българската пътна карта е част от европейската, така че ние сме длъжни да поддържаме качествена наука, за да бъдем конкурентоспособни на изискванията на времето и на нашите колеги от другите европейски страни. Не да сме на опашката. В голямата лаборатория ще има лаборатория за науки за земята, за биоложки науки. Ще има обща лаборатория за химически науки. Ще има зала за конференции. Антарктида все повече се населва. Всяка година на американската база има над 5000 души, голямо селище като град от порядъка на Тетевен или Чепеларе.

- Кога ще е готова лабораторията?

- Строителството там е строго лимитирано от летния сезон, който е само 2 месеца. Надяваме се догодина да бъде вдигната металната конструкция и след 3 години да може да се нанесем там.

- Кое е най-голямото ни постижение?

- Най-голямото постижение на полярната ни програма е, че в края на годината се надяваме към Антарктида да тръгне български научноизследователски кораб. Той беше кръстен от известната актриса, номинирана за “Оскар”, Мария Бакалова. Предстои му ремонт. Вече е спечелена обществената поръчка. След ремонта се надяваме той да бъде готов да направи първия рейс на български научноизследователски кораб в световния океан и да достигне до Антарктида. Това е събитие за първи път в морската история на България. Ние нямаме кой знае какви постижения в изследването на моретата и океаните, освен своето полуезеро Черно море. С този кораб ще бъдем на световната морска карта. По този начин ще влезем и в структурите на научно-изследователските кораби на Европейския съюз и ще бъдем в състава на европейската научна флота. Досега ние бяхме една континентална държава, въпреки че имаме море.

- Вие ще пътувате ли с кораба до Антарктида?

- Искрено се надявам. За ремонта и за пътуването до Антарктида ще са нужни финансови средства и се надяваме парламентът да одобри бюджета. Това е уникално събитие въобще за българската наука и за историята на българското корабоплаване. Това се равнява на космически пътешествия. Тръгва от Варна и стига до Антарктида.

- Кое е най-важното, което през годините направихте на Ледения континент?

- Всичко е важно. Стъпка по стъпка правим всичко. Започнахме напълно аматьорски с неправителствена организация, каквато е Българският антарктически институт, подпомогната също от неправителствената организация - Атлантическия клуб. Ние ярко показахме, че неправителствените организации могат да правят много за науката и въобще за развитието на страната. В началото беше почти без никакви средства само със спонсори. След това стана държавна политика, както и във всички останали страни, които са в Антарктида. Това е наука и външна политика в едно.

- Кои държави са най-големите ни приятели?

- Спокойно мога да заявя, че най-близките ни приятели са испанците. Не само защото са на същия остров, близки сме и по темперамент и живеем съвсем приятелски. Случили сме с приятели на Ледения континент!

- Коя е най-незабравимата случка?

- Те са непрекъснато. Там е животът ми. Най-силен е първият досег с тази чистота, белота, черното и бялото, което е пред теб. Там се чувстваш като на друга планета. Там хората са само по базите. Във вътрешността на континента няма животински и растителен свят. Той е съсредоточен само покрай океана, който дава живот на организмите. Антарктида е земният път към Космоса. Неслучайно там американците правят изследванията си за полетите до Марс. По програмата на НАСА там тренират изолираност на един екипаж, който няколко месеца ще бъде затворен в капсула, какъвто е космическият кораб. Там човешките отношения са много искрени и чисти. Няма завист. Всеки помага на другия. Живеем като едно семейство. Дано това се пренесе и в останалия свят, който все повече се отчуждава, особено с новите средства за комуникация, когато всеки се е вторачил в телефона си, а не в човека до себе си.

- Какви качества възпитават експедициите до Антарктида?

- Взаимопомощ и най-вече любов.

- Пламвала ли е там истинска любов?

- Разбира се. Там живеят мъже и жени. Там се запознават, залюбват, после се събират и се раждат деца полярничета. Имаме Елена-Константин и Йоан, всеки момент чакаме още едно момиченце.

- Какво се случи с пингвина Гошо?

- Издадох и книжка за историята с пингвина Гошо. Нещо ме дърпаше да го направя, за да стигне до децата. Пингвинът Гошо вече не е между живите, защото пингвините живеят максимум 30 години. Ние се запознахме с него и го излекувахме през 1994 г. Там са неговите деца. Неговите внуци ще продължат да ни посрещат и ще посрещат новите полярници, т.е. нашите деца и децата на нашите деца.