Непознатият Живков: Човекът за черната работа на Москва
"168 часа" продължава поредицата от исторически материали и интервюта, посветени на близкото минало, които имат за цел да осветлят някои от най-интимните тайни на тоталитарния режим. За тях разказва Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов, който е виден функционер от годините на социализма у нас. Роденият през 1903 г. в село Гиргини, Габровско, политик е бил член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на ЦК на БКП, първи зам.-председател на Министерския съвет, а като председател на Президиума на НС според тогавашната конституция - дори и държавен глава на НРБ от 1950 до 1954 г.
Синът му Дамян е магистър по философия, завършил е и история. Още като дете е прекарвал времето си със семейството на Тодор Живков и има огромен запас от автентични спомени. Самият той дълги години е работил в Института по философия към БАН, бил е съветник на двама министри на културата след 10 ноември, но през 90-те години губи не само работата, а дори и жилището си в центъра на София.
Разривът с Китай е първото му изпитание за вярност към Кремъл
За Тодор Живков е писано много, но малко от авторите се спират на действията му като държавен глава във външната политика на България.
И макар за всички да е ясно, че тя е била диктувана или поне
напълно
съгласувана с Москва,
в същото време някои неизвестни факти говорят, че понякога връзката е била обратима и самият Живков е успявал дори да повлияе на суперсилата. И то даже по отношение на такива важни въпроси като нахлуването с военна сила в Унгария и Чехословакия. За тези
важни, но
слабо известни детайли
пред "168 часа" разказва Дамян Дамянов, който е син на Райко Дамянов - виден комунистически функционер, който дълги години е заемал едни от най-важните постове в ръководството на БКП и НРБ.
По негови спомени в началото като дясна ръка на Вълко Червенков Живков прави всичко възможно да впечатли и да спечели благоволението на руснаците на всяка цена. Затова той е един от главните инициатори за публичното заклеймяване на низвергнатия от Съветите Трайчо Костов.
По това време бъдещият генерален секретар ръководи софийската организация на БКП, а от 27 май до 28 октомври 1949 г. е и председател на Столичния градски народен съвет. Като член на Централния комитет той участва във всички етапи на кампанията и става първият партиен функционер,
поискал публично смъртно наказание
за "предателя" Трайчо Костов, което няма как да не е било забелязано в Москва. И наистина неговият шанс идва със смъртта на Сталин.
Безценно свидетелство за временното объркване у нас след кончината на "бащата на народите", от което се възползва Живков, ни е оставил писателят Георги Марков:
"Само няколко дни след смъртта на диктатора вълненията поне на повърхността стихнаха. Явно беше, че нищо не се е променило. Сталин си отиде, но сталинизмът оставаше непокътнат. Ако имаше промяна, тя беше твърде далече и може би твърде бавна. Сталин продължаваше да ни гледа от всяка стена с присвити очи, да ни преследва с присъствието си, да ни натрапва студения си дъх. На заседание един другар от района каза с предпазлив оптимизъм: “Другарят Сталин си отиде, но ние
имаме другаря Лаврентий
Павлович Берия”
Това беше многозначително напомняне, защото наскоро името на Берия започна да се споменава редом с името на Маленков и Молотов" (Георги Марков - "Задочни репортажи").
Както е известно, след това кратко междуцарствие Берия е арестуван и убит, а в крайна сметка неочаквано за някои на върха се изкачва Никита Хрушчов, когото мнозина преди това са подценявали заради пренебрежителното отношение на Сталин към него.
"Баща ми винаги се е изказвал добре за отношението на Сталин към нашите делегации - разказва Дамянов. - За него винаги казваше: "Той беше толкова мил с нас", тоест за този, който е послушен, има папкане и музикална програма". Но след смъртта му баща ми отива на едно от посещенията си при Никита Хрушчов в Москва. Тогава приемникът на Сталин го води в едно странично помещение с камина, в която навремето по традиция са поставяли огромните подслушвателни устройства и го пита на четири очи: "Кажете сега, другарю Дамянов, как оценявате работата на българските другари в Политбюро. Имате ли някакви забележки към някого?". Баща ми не искал да засегне никого от колегите си и затова обяснил, че у нас всички решения се вземат с общо съгласие, вземат се колективно и затова не може да обсъжда конкретно поведението на отделните си другари във върха. Но Хрушчов продължил настоятелно да го притиска:
“И за другаря Живков ли нямате забележки?”
Баща ми отново отговорил уклончиво и Хрушчов останал недоволен, като го смъмрил, че "някак си не споделяте с нас" и не е очаквал от него такава липса на критично мнение."
Все пак според предварителните си планове съветското ръководство сваля сталиниста Червенков и явно утвърждава Живков на възловите постове у нас. И тогава идва време той да докаже на полето на международната политика, че неслучайно е спечелил доверието им. Поводът е, когато през юли-август 1960 г. в Москва се провежда международна среща на братските компартии от цял свят.
"На този форум водач на китайската делегация е Дън Сяопин, а Хрушчов не може да излезе и да критикува директно китайците - разказва Дамянов. - Затова се обръща към Тодор Живков, това го знам със сигурност и мога да го документирам, и казва: "Другарю Живков, искам основния доклад да го изнесете вие. Да критикувате Албанската партия на труда, да критикувате китайците и да изтъкнете, че само ние можем да водим комунистите в света." Идеята е те да бъдат подчинени на съветската политика и Москва да запази водещата си роля в световното комунистическо движение. Живков се съгласява, но също така извиква баща ми Райко Дамянов и заедно му казват: "Чакайте, другарю Хрушчов, ние сме много бедни!", и използва случая да му поиска финансова помощ. Наистина изнася доклада, но България получава и 350 млн. златни рубли като помощ."
По този начин Живков чрез унищожителната
си реч
пръв става причина за сериозния разрив с КНР. Но от това, разбира се, за дълги години фатално са пострадали оношенията ни с огромната азиатска държава.
"След този акт на безпределна вярност вече Хрушчов го взема със себе си на кораба за срещата на ООН и там окончателно се сближават - продължава Дамянов. - Любопитното е, че когато Тодор Живков отива на посещение в Китай чак през 1987 г., се вижда отново с Дън Сяопин. Тогава на двустранната среща в Пекин китайският ръководител не пропуска да го жегне: "Видяхте ли, другарю Живков, че пак опряхте до нас?".
Вероятно заради това и баща ми, който беше ходил като държавен глава на гости в китайската столица, често казваше, че трябва да се съобразяваме с техния опит, защото китайците са стара култура и са много мъдри."
Най-четени
-
Галерия Истината за Народния съд: Издава 2618 смъртни присъди, а в Нюрнберг срещу висши нацисти най-тежките наказания са само 12
Декларацията на социалистите, в която наричат Народния съд "необходимо и неизбежно правосъдие", неслучайно предизвика бурен скандал и доведе до отстраняването на нейния автор Валери Жаблянов от поста
-
Галерия Как БКП воюваше с джаза
В първите години след войната в България се разиграва изключителна драма. Въпреки купонната система, мизерията и строгите ограничения, налагани от тоталитарната власт, младежите
-
Полковник неволно издал на СДС, че на "Раковски" 134 има бръмбари
Призракът на Държавна сигурност преследва младия СДС, чиято сграда служебното правителство даде на Европейската прокуратура, още преди създаването му. Подозирали, че ги подслушват
-
Галерия Трите битки с рака на Оливия Нютън-Джон и кошмарът 1992-ра
Актрисата забранила на лекарите да ѝ казват колко време ѝ остава Губи сестра си и кръщелницата си, но не пада духом Работник се самоубива в една от спалните в имението ѝ
-
Галерия Уилсън спасява България, граф Игнатиев лъже, за да обесят Левски
На нас графът ни каза, че съдим обикновен крадец, а то какво било, изригва хаджи Иванчо Пенчович, когато разбира, че пращат на смърт Апостола 8 града, улици, села