Вчера след едно мое интервю се появи заглавие "Чипът в личните карти ще е по желание". Това е коректно спрямо духа на казаното от мен, но има нужда от няколко важни уточнения.

По желание ще бъде записването на електронен идентификатор (и съответното криптографско удостоверение) за нуждите на електронната идентификация. Всеки ще може да заяви, че не желае да запише тези данни на картата.

Но физически електронен носител на информация ("чип"), идентичен с тези в банковите карти, се налага да има. През 2018 г. Европейският парламент и Съветът приемат Регламент, с който унифицират изискванията за сигурност към личните документи на държавите членки. Основно заради държави, чиито лични документи са ламинирани картончета, които са лесни за фалшифициране, но в този регламент въвеждат задължително изискване в личните карти да има електронен носител на информация, идентичен с този в международните паспорти.

През 2018 г. бях против тези текстове от предложения Регламент, писах писмо до всички евродепутати с множество експертни аргументи и "лобирах" срещу него. Защото той не дава обещаните ползи и е излишно усложнение. Регламентът все пак беше приет, така че електронен носител ще има. Плюсът е, че и с лична карта ще може да се минава през електронни гишета по летищата.

Електронният носител на информация не може да комуникира отдалечено, а само в непосредствена близост (както банковите карти), освен това има специално изискване за генериране на случаен идентификатор при всеки опит за прочитане, така че една карта да се представя по различен начин при всеки опит за прочитане.

Защитата на данните и правото на избор са водещ принцип при решенията, които ще прокарвам. Електронната идентификация е много важна за електронното управление, но в никакъв случай не бива тя да е задължителна. Ако някой реши да няма такава, а след това размисли, с едно ходене до гише, ще може да я активира.

От фейсбук