Детайли за войски не са обсъждани с НАТО, коментира премиерът Петков

Предлага обаче военна инфраструктура от Гърция до Румъния през Варна и Бургас

Засега обсъжданията са технически, каза министърът на отбраната Стефан Янев

Военното присъствие на НАТО в България и Румъния да бъде увеличено заради струпването на руски войски по границата с Украйна.

Това предложение за увеличаване на войските за предно разполагане на алианса е направил пред командирите на съюзническите армии главнокомандващият на американските сили в Европа и върховен командващ на съюзническите войски на континента ген. Тод Уолтърс. Това е станало по време на видеоконферентен разговор на Уолтърс, съобщи германското списание “Шпигел”, като се позовава на свои източници.

Усилването на предното присъствие на НАТО в страни, които граничат с Русия, е свързано с увеличеното руско военно присъствие по границите на Украйна. САЩ вече изпратиха свои увеличени контингенти в Полша и прибалтийските страни.

Такива

разговори

наистина е

имало,

потвърди в понеделник българският министър на отбраната Стефан Янев. От българска стара е участвал началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, но той отказа подробности.

“На този етап разговорите са на ниво военно-техническо обсъждане. Преди да бъде прието решение на военен съвет и да говорим какво би се случило, преди да бъдат взети решения на политическо ниво, не е съвсем коректно. Това е един вариант, който може да се случи, може и да не се случи”, заяви вчера министър Янев. Според него обаче не било редно да се коментират детайли.

За начало на обсъждания потвърди и премиерът Кирил Петков.

“За войски

до този момент

не сме

дискутирали

в детайли”,

отговори вчера министър-председателят на въпрос на “24 часа”. В петък Петков разговаря с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Според министър-председателя основна тема на разговорите в Брюксел е било изграждането на инфраструктура, която може да бъде ползвана за военни цели. Кирил Петков посочи като такава инфраструктура транспортния и енергиен коридор от Солун и Александруполис през Бургас и Варна до Констанца, който планират да изградят Гърция, България и Румъния.

Веднага след разговорите си със Столтенберг в петък българският премиер посочи като пример как България може да помогне за военната инфраструктура на НАТО със строителството на втори мост над Дунав при Русе.

От алианса отказаха вчера да коментират информацията на “Шпигел”. Агенция Ройтерс обаче припомня, че и България, и Румъния са отправяли призиви за увеличаване на американското военно присъствие в региона именно заради заплахата от Русия.

Желанието на американските командващи е да разположат в България като постоянен контингент поне 5000-5500 военнослужещи с военна техника, твърдят източници на “24 часа”.

В момента

тези войски

са в Германия,

където обаче Вашингтон планира да намали военното си присъствие.

Увеличението на американския контингент в България до 5000 души може да се случи и без промяна на договора между България и САЩ за съвместните военни бази. В споразумението е предвидено, че американските войници на българска територия в съвместните военни бази “Ново село” и “Безмер” са 2500 души, но допуска увеличение на контингента до 5000 при ротация. Единственото ограничение е, че тези 5000 души

не могат

да стоят на

територията

на България

повече от

3 месеца

Периодичната смяна на подсилен американски контингент обаче може да заобиколи това ограничение, разтълкуваха дипломати.

Групите за разширено предно присъствие на НАТО обаче са мултинационални и са в състав от 1000 души всяка. Това бил другият вариант за увеличаване на военното присъствие в България и Румъния.

Москва строи нови бази на Черно море

Въоръжава и четирите си флота с хиперзвукови ракети “Циркон”

За всеки от четирите си военноморски флота - Северния, Балтийския, Черноморския и Тихоокеанския, Русия ще строи нови бази, твърдят източници от военното ведомство в Москва, въпреки че точното разположение на обектите не се съобщава. Новите бази ще служат за съхранение, обслужване и ремонт на хиперзвукови крилати ракети 3М22 “Циркон”, пише в. “Известия”.

Изпитанията на тези боеприпаси без аналог в света приключват през 2022 г. и Москва започва да въоръжава с тях своите военноморски сили, каза преди време президентът Владимир Путин.

Първи новата инфраструктура ще получат военните моряци в Северна Русия. Изборът не е случаен, тъй като те играят важна роля в руската отбранителна доктрина. Северният флот отговаря за ответния удар срещу страна - агресор, за въздушно-морските и подводните операции в Атлантика и другите океани, както и в Арктика. Освен това цирконите се тестват в акваториите на Баренцово и Бяло море, а се изстрелват от борда на фрегатата “Адмирал Горшков” и подводницата “Северодвинск”, влизащи в състава на Северния флот, обяснява военният експерт Дмитрий Болтенков. Мишените за тези стрелби имитират самолетоносачи и стратегически обекти, уточниха по-рано руски медии.

В специалните технически бази за сложни ракети като цирконите се поддържа изкуствен микроклимат, например за съхранение на различни горива при различни температури. Конструкцията на обектите предвижда защита от бомбени и ракетни атаки на противника, а също така допълнителни противопожарни и други системи, посочва специалистът.

Хиперзвуковите противокорабни крилати ракети “Циркон” летят със скорост 8-9 маха (10 000 - 11 000 км/ч). Могат да носят 300-400 кг боен заряд, дължината им е 9,5 м, а обсегът - над 1000 километра. През юли Пентагонът призна, че цирконите може “потенциално да дестабилизират обстановката”, тъй като за разлика от хиперзвуковите ракети, развивани в САЩ, са способни да носят ядрени бойни глави.

Новите ракети на руските ВМС се базират на надводни и подводни плавателни съдове. Може да бъдат изстрелвани от същите пускови установки като противокорабните ракети “Оникс” и “Калибър”. Тези оръжия, изглежда, ще станат първият в света серийно произвеждан хиперзвуков летателен апарат, задвижван не от балистична ракета, а от собствен правотоков въздушно-реактивен двигател - това им обещава “голямо бъдеще”, прогнозира военният аналитик Василий Кашин през юли, в навечерието на Международното авиокосмическо изложение МАКС-2021.

Цирконите маневрират по време на полета, което затруднява прехващането им. Руски журналисти ги кръстиха “убийци на самолетоносачи”, а военната телевизия “Звезда” обяви, че конструкцията им е секретна, тъй като не може да ги прехване никоя днешна система за противовъздушна отбрана. Така според държавната телевизия “Първи канал” те “обезсмислят цялата предишна стратегическа военна доктрина на САЩ, за чието осъществяване са похарчени десетки, ако не и стотици милиарди долари”.

Над 5500 американски военни постоянно присъстват в Полша

Повече от 5500 американски военни са разположени за постоянно на територията на Полша. Това стана възможно, след като през 2020 г. бе подписано споразумение за разширено сътрудничество в областта на отбраната, в рамките на което в Полша бяха изпратени допълнителни 1000 американски войници. “Новата американска командна структура в Полша ще е най-големият команден център на сухопътни войски в региона”, отбеляза тогава полският военен министър Мариуш Блашчак.

Още през 2019 г. тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп се съгласи да изпрати още 1000 военни в съюзната страна от НАТО. Преговорите по подробностите къде да бъдат разположени военните и колко ще плати Полша, обаче се проточиха две години. Стана ясно, че в страната няма да се оформи и онази голяма и постоянна военна база, наричана шеговито “Форт Тръмп”, която да може да си съперничи по значимост с германската в Рамщайн. Сделката в крайна сметка предвижда в Полша да бъде създадена мрежа от по-малки логистични военни бази и складове за тежки оръжия, които в случай на военна опасност да улеснят бързото прехвърляне на войски.

В началото на 2021 г. Норвегия, която граничи с Русия, подписа споразумение със САЩ за военната дейност на нейна територия. Договорът позволи на американците да изградят обекти на 3 норвежки летища и в една морска база.