Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Гърция 19 г. затваря въглищни централи, ние изчакахме  глобите и ще мислим

Дано скоро да не си задаваме фундаменталният въпрос - дали точно днес да си пуснем прахосмукачката и дали от този ток не се нуждае някой друг

До 9 години всички страни членки ще са съкратили 99%
от мощностите на въглища

България, Полша и Чехия са единствените, които до 2030 г. ще произвеждат 95% от електроенергията в Европа от въглища

19 години правителствата си прехвърлят горещия картоф, а сега обвиняват за Плана за възстановяване последния виновен - служебния кабинет

Плана за възстановяване ЕК иска България да затвори въглищните си централи час по-скоро и да каже с какво ще замести тези 50-60% от мощностите си през зимата, без страните членки да са постигнали съгласие дали природният газ и атомната енергетика ще се признават за зелени и устойчиви решения. В момента има дискусии и

разгорещени спорове,

но не и единно становище. В тази абсурдна ситуация от служебния кабинет се очакваше да успее и да извоюва 13-процентовия аванс от 13 млрд. лв. При задача с толкова много неизвестни обикновено всеки ход е погрешен и се избира най-малкото зло, а то е решението да се отложи до изясняване на ситуацията. Тогава в плана спокойно може да се каже коя година въглищните се затварят и до тази дата какви базови мощности ще влязат в експлоатация, за да ги заместят.

Ако има нещо хубаво в тази ситуация, то е, че в средата на месеца може да има някакво развитие на високо равнище по този въпрос. Едва тогава страната може със сигурност да заложи на ядрената енергетика и на синьото гориво и ще знае, че проектите няма да бъдат посрещнати на нож от Брюксел. В момента, за съжаление, това е невъзможно. Каквото и решение да изберем, все ще е лошо, защото продължава спорът в Евросъюза "за" и "против" атомната енергетика и природния газ, при положение че е очевидно, че с перки и соларни паркове няма да стане – неминуемо ще има сривове в производството и континентът ще бъде в безпомощно състояние да задоволи нуждите на индустрията и домакинствата.

Мнозина ще опонират, че повечето страни без проблем получиха одобрение за плановете си, но не и България. Причината е, че при тях въглищните централи осигуряват до 15 процента от общия микс. В България при по-студени зими те са 50, а понякога и 60%. Едно е да се направи план как да се заместят 15% мощности и съвсем друго, когато те са 50-60%. Това не може да стане нито за 5, нито за 7 години.

Гърция например от 2002 г. работи по този въпрос и е много трудно да се разбере защо оттогава нито едно българско правителство не се опита да предложи трайно решение. Всички опити да се възроди ядрената енергетика бяха посрещани с такъв отпор, без да се предлага нищо като заместваща базова мощност, че сега сме в незавидната роля на най-безпомощната страна членка. В момента, в който затворят въглищните централи, а това е неизбежно без заместващи мощности, индустрията и домакинствата минават

на режим

В случая лесно зелено решение няма – то минава или през базови мощности на природен газ, който бе тема табу, защото е от Русия, или през ядрени мощности - с поредните купени от данъкоплатците руски блокове за АЕЦ "Белене" идеята също изглежда обречена.

За ЕС и САЩ е проблем, ако тук има руска ядрена централа, но не е никакъв проблем, че ние за няколко години ще платим цената за нея със сумите за глобите за емисиите от въглищните централи. Всяка година те растат, докато не се спрат. При близо милиард годишно санкции и при

растящи цени за

един тон емисии

– през май те струваха 50 евро за тон, преди дни бяха 67 евро, сега вече са над 80 евро, може горе-долу да се придобие представа какво ще стане, ако плащаме тези глоби още 17 години. Със сигурност ще сме платили цената не само за руска, а за френска или американска атомна централа. Разликата обаче е огромна - в единия случай парите ще отиват буквално на вятъра. В другия случай ще има работеща базова мощност, която, макар да дава скъп ток, докато се изплати, той ще е в достатъчни количества, за да не се допуснат спекулации на борсата и в пъти по-високи цени, поставящи бизнеса на колене.

Единственото неудобство е, че за „Белене” всичко е готово и

строителството

може да започне веднага. Ако се избере френска или американска ядрена централа, лицензирането, разрешителните и самото изграждане ще отнемат минимум 10-12 години.

Тоест българските правителства, отказвайки над 20 години да решат този въпрос, ни вкараха в хипотезата точно когато плащаме непосилни глоби за въглищните централи, да заделяме пари и за нови базови мощности. Ако те бяха изградени досега, спокойно можехме да затворим замърсяващите производства, въглищните централи постепенно щяха да минат на природен газ и

да си спестим

глобите

За разлика от нашия подход този на Гърция както винаги е потискащо интелигентен. Страната през 2002 г. е с въглищни централи, които съставляват 70% от общия енергиен микс. Тогава вече е известно, че краят на въглищата е предизвестен, и подготвят план за постепенното извеждане на тези мощности.

Миналата година стана ясно, че южната ни съседка е готова да затвори всичките си въглищни електроцентрали до 2028 г. Старите приключват работа до 2023 г., а новопостроената "Птолемаида V" ще работи до 2028 г. През това време

Гърция е увеличила производството си

на ток от ВЕИ

и до 2030 г. те ще осигуряват над 35% от енергийния микс.

В момента повечето страни в ЕС са на нивото на Гърция, защото са взели мерки навреме. Изключения в това отношение сме ние, Полша и Чехия. След 2030 г. това ще са трите страни, които ще произвеждат 95% от енергията в Европа от въглища, твърдят в прогнозата си експертите на екоорганизацията EMBER.

Според тях до 2030 г. всички страни в ЕС ще са намалили производството на енергия от въглища с 99%, а България, Чехия и Полша - едва с 42%. По-неприятното е, че по този начин трите държави

ще нарушат решението на ЕС

страните членки да се откажат от въглищата до 2030 г., за да не допуснат глобалното затопляне да превиши 1,5 градуса.

От тази гледна точка ЕК сега е в пълното си право да недоумява защо всички други са взели мерки навреме и сега в плановете си правят финалната крачка – да кажат точно кога до 2030 г. ще спрат последните работещи въглищни централи, които са в рамките на 15% от енергийния им микс. Очевидно е, че нашето предложение за затваряне през 2038 г. е в такъв дисонанс

с общото решение, че няма как да не впечатли чиновниците в Брюксел.

В случая, ако трябва да се търсят виновници за тази ситуация, служебният кабинет е на последно място – преди това са всички правителства, които от 2002 г. си прехвърляха горещия картоф с въглищата. Нещо повече, те се надпреварваха да обясняват защо не може да има ядрена енергетика или мощности на природен газ, вместо в спешен порядък да предложат решения.

Нерядко се позоваваха на “експерти” и “експертизи”, които правеха сметки как не ни трябват нови мощности, защото имаме излишък. В тези прогнози се обясняваше как всички в региона ще имат достатъчно мощности и никой няма да ни купува излишния ток, ако имаме ядрена централа. Да,

сега изнасяме ток,

но плащаме непосилни глоби за емисии, съдбата на въглищата е предрешена, нямаме заместващи мощности и скоро ще сме в дефицит. Въпросът е къде ще са тогава „експертите“ и те ли ще поемат отговорност, ако се наложи да сме на режим и още от сутринта ни призовават като миналата зима в Швеция - да помислим

дали точно днес трябва да си пуснем прахосмукачката?

Дали нашият ток не е необходим на някой друг?

„Уолстрийт Джърнъл” има една чудесна практика – когато даден експерт излезе с вярна прогноза, за него да се напише статия, за да знаят гражданите, бизнесът и медиите кои са майсторите в занаята, които не лъжат. Така постепенно се селектират почтените специалисти, които нямат нищо общо с лобистите – те винаги преследват единствено своите интереси и много рядко тези на обществото.