Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Любов или унижение уби Петя Дубарова?

Основната версия е, че не може да понесе обвинение в саботаж и намалено поведение

Другата е, че страда по шведа Пер, който я целува в дискотека в Боровец, но внезапно спира да пише

Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на

голямата къща

Тайна

Това са предсмъртните думи, които 17-годишната поетеса Петя Дубарова завещава в дневника си.

42 години след нейната смърт истината за самоубийството й все още е обвита в мистерия.

През нощта на 3 срещу 4 декември дежурният екип в бургаската болница се бори за живота й. Приемат я по спешност, след като

майка й я намира

в безпомощно състояние,

погълнала голямо количество сънотворни хапчета. Изпада в кома, надежда няма.

Пет месеца преди да навърши 18 години, Петя Дубарова си отива от този свят.

Нищо по-рано през този ден не издава, че младата поетеса е решила да посегне на живота си.

Всъщност тогава тя преживява голямо унижение и рухва психически. Че става жертва на социалистическия режим, е една от версиите за смъртта й. Повечето смятат, че не може да понесе обвинението в саботаж и намаленото си поведение.

Всичко започва, когато в гимназията на Петя се въвежда дисциплина "Практика в биреното производство" и през 1979 г. тя се труди във фабриката, която произвежда популярното някога "Бургаско пиво". В една повратна нощ токът спира и момичето

пали клечка кибрит,

за да провери какво се случва с брояча на бутилките. Покритието на пластмасовия брояч обаче се деформира от огънчето. Отговорникът на смяна счупил брояча умишлено, като казал на поетесата да е спокойна, защото така или иначе машината отчитала погрешно бутилките и за по-сигурно те се броели на ръка.

Друга версия за случката твърди, че Петя неволно бутнала пластмасовата частица и повредила брояча. Нейният приятел Владимир се опитал да я закрепи с кибритена клечка, но не успял и бутилките започнали да влизат неотчетени в склада.

Въпреки че се смята за незначителна ситуация, нелепото събитие поражда огромен скандал и дори служители на МВР разследват случая.

Учителите на Петя стигат до заключението, че тя умишлено е счупила брояча, за да се отърве от досадното занимание. Ръководството на гимназията наказва 17-годишното момиче и използва момента, за да намали поведението й, защото това не е първото й провинение. Понякога младата поетеса си

позволявала

да ходи с

разпусната коса,

а под престилката й се подавала червена блуза.

За нея било много важно да има отлично поведение, за да я изпратят да учи литература в Москва.

Наказанието обаче намалява поведението й с една единица. Новината й е съобщена точно на 3 декември и Петя рухва, защото знае, че не е виновна. Прибира се вкъщи и споделя неволята си със своите родители. Те я успокояват, а баща й дори я съветва да не го приема така сериозно. После двамата отиват на работа и оставят дъщеря си сама. След като родителите й излизат, младата поетеса отива до аптеката и си купува диазепам и амитриптилин. Никой не знае какво си е мислила тогава Петя Дубарова. А майка й я открива твърде късно.

След смъртта на талантливото момиче градът е потресен, а няколко дни класните стаи в гимназията остават празни, тъй като съучениците й отказват да влизат в час. Английската гимназия осъмва с надписи "Убийци", което за онова време е бунт.

Другата версия за самоубийството й е любовно разочарование. Докато участва в снимките на филма “Трампа” на режисьора Георги Дюлгеров в Самоков, в дискотека в Боровец се среща с шведа Пер.

В една от вечерите през зимата на 1978 година Петя е поканена на блус от очарователния чужденец, който е на екскурзия у нас. Преди края на танца момчето целува момичето. За първи път... и за последен. Тя се влюбва в него и в продължение на половин година двамата си пишат любовни писма. Петя очаква бележките с нетърпение, докато изведнъж

без никакви обяснения

Пер спира кореспонденцията

Последното му послание пристига в навечерието на 1979 г., а в края на същата година, дни преди премиерата на "Трампа", Петя издъхва. А Пер надали някога изобщо разбира за станалото. В тайна остава и дали нейното последно писмо е било адресирано до него, или до всички, които не са разбрали истинската й същност.