Има личности, които сякаш са имунизирани срещу резките промени в историята. Нещо повече – те са главни действащи лица в тях. У нас едва ли има по-добър пример в това отношение от Кимон Георгиев – главен участник в три успешни преврата на радикални и дори противоположни политически сили, проведени в бурна епоха, и въпреки това оцелял и доживял спокойни старини.

Професионален превратаджия, българският Талейран, спacитeл нa Цaрcтвo Бългaрия, грoбoкoпaч нa пaрлaмeнтaрнaтa дeмoкрaция, политически въжеиграч, който винаги е с победителите... Тoвa ca caмo чacт oт прозвищата и същевременно oцeнкитe зa ролята на Кимoн Гeoргиeв в историята ни. А в спомените на съвременниците той е останал като загадъчен човек,

за когото казват, че когато говорел, едва чували думите му. Ненапразно за изключителното му присъствие във властта у нас, и то при различни режими, се носят всякакви слухове и легенди. В добавка към него винаги са били насочени и подозрения - че e бил руски и югославски агент (според историка акад. Георги Марков Георгиев е вербуван от съветското разузнаване през 1936 г.), масон, фашист и дори таен член на болшевишката партия в Русия, и то още от 1923 г. - повече от две десетилетия преди края на Втората световна война.

За любителите на конспирациите може би е интересен и фактът, че негова племенница (по линия на съпругата му) е била омъжена за барон Едмон дьо Ротшилд. Най-после той се пада и тъст на Гиньо Ганев, който в по-ново време на два пъти отказа премиерски пост и е един от създателите на сегашната ни конституция.

Но в началото нищо в биографията на тройния превратаджия не предвещавало, че той ще играе такава

важна роля в българската история Кимон Георгиев е роден на 29 юли (10 август) 1882 година в град Татар-Пазарджик, по това време част от Източна Румелия. Бащата на Кимон - Георги Стоянов, е роден през 1848 г. в Пазарджик. Бил дребен търговец и умира, когато Кимон е бил едва на 3 месеца. Майка му Мария също е родена в Пазарджик около 1858 г. , но кръстницата на семейството била омъжена за албанец, който се гърчеел. Така тя дава на новороденото дете името на древния атински политик и военачалник. След смъртта на бащата майката се връща в къщата на родителите си, а настойник на Кимон става един от вуйчовците му. Бъдещият държавник завършва четирикласното училище в Пазарджик през 1897 г. Искал да учи в Пловдив гимназия и да следва инженерство, но

поради липса

на средства

постъпва в подготвителния клас на 28-и юнкерски випуск. През 1902 г. завършва Военното училище в София. Като офицер започва службата си в Пещера, а по-късно се мести в Стара Загора, както и в родния Пазарджик. Известно време е изпратен и на границата в Лъджене, а след това, вече като командир на рота, участва и в Балканската война.

По време на Първата световна война Георгиев е командир на дружина от Двадесет и седми чепински полк.

Тогава, през 1916 г., в битката при завоя на река Черна в Македония е

ранен и загубва окото си

Не стига това, но веднага му лепват прякора Кьоркимон и го изпращат на канцеларска работа в Министерството на войната. За един полеви офицер подобна работа е като изгнание...

След края на войната и армията ни е в подобно положение. На фона на общото униние Кимон Георгиев, командир на Шести пехотен търновски полк, оглавява недоволството от кадровите решения на Александър Стамболийски - по онова време земеделският водач съвместявал постовете на премиер и военен министър.

За участието му в преврата от 23 юни 1923 г. четете тук

За участието му в преврата от 19 май 1934 г. четете тук

За участието му в преврата от 9 септември 1944 г. четете тук