Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Захари Стоянов задига от Драсов архив за Левски и Ботев Иван Драсов

Докато революционерът се лекува, скалъпват интригата, че кап. Петко Войвода искал да убие Стамболов

Hа 26 август 1877 г. Иван Драсов се прибира в родния Ловеч и е избран за кмет, когато е едва на 29 години. С харизмата си и възторга от свободата градският управителен съвет се заема енергично да ръководи местните дела и да постави основите на новата българска, по-човечна власт, в услуга на всички хора. Задачите са много и се налага да се работи до късна вечер.

Първите стъпки са насочени към осигуряване подслон на хората, разрешаване на жилищните проблеми на бежанските семейства, в това число и турски. Подхващат се благоустройствени дейности: осветлението на града, укрепване на разрушените мостови и сгради, възстановяване на улиците, обучението на децата и т.н.

Особено внимание е отделено на реда и сигурността на гражданите. Сформирана е първата местна полиция и пожарна команда. Само за няколко месеца обстановката в града се стабилизира и животът на хората става по-сигурен и по-спокоен. Иван Драсов заема длъжността кмет до 1 август 1878 г., когато са проведени редовни общински избори. Избран е за член-секретар на Ловешкия окръжен управителен съвет.

При провеждането на избори за Първо велико народно събрание

Иван Драсов е излъчен за народен представител

Събранието избира първия български княз Александър Батенберг.

Поемайки кормилото на държавата, Стамболов се заема с трудната, почти непосилна задача неговото правителство да направи всичко възможно князът да получи международно признание, да се модернизира страната, да се закрилят българите, останали под турска власт.

За целта на Стамболов са нужни верни и послушни съмишленици и съпартийци. За кратко време той сменя неудобните държавни чиновници, като поставя на възлови постове свои доверени лица. Стамболов преценява, че във Варна, като голям търговски град и лятна столица на княза, където легалната и нелегална опозиция има силни позиции, се налага държавната и местна власт да бъде подменена, да бъдат под негов контрол. Той премества от Търново за окръжен управител своя близък приятел и съратник Иван Драсов.

Идвайки във Варна, Иван Драсов установява, че в града живеят много познати и приятели от националноосвободителните борби, както и много опълченци. При срещите си с тях той разбира, че много от тях са в опозиция на неговата национал-либерална партия. На проведените в края на март 1888 г. общински избори, въпреки засилената агитация най-много гласове печели опозицията и за кмет е избран демократът Кръстю Мирски. На следващите общински избори през септември 1890 г. най-много гласове печелят привържениците на национал-либералната партия и за кмет е избран Михаил Колони.

Още с встъпването си в длъжност Иван Драсов

нарежда на ръководителя

на окръжната земеделска катедра да го информира за състоянието на земеделието в окръга на редовните пролетни и есенни сесии на окръжната постоянна комисия. На тези сесии той поставя задачата да се осигурят средства за модернизирането на селското стопанство. По негово предложение са осигурени и

закупени за общините 61 триора - машини за почистване

на семената за посев. На 21 май 1891 г. той подписва контракт за доставка на триорите от фирмата “Александър Вакслер” от Русе.

Наред с усилията на Драсов за развитието на земеделието като основен отрасъл в окръжието, той полага старание и за развитието на всички отрасли в окръжието - промишлеността, транспорта, образованието, културата и науката. За всички тези успехи научаваме от “Изложенията за състоянието на Варненското окръжие от 1888 г до 1893 г.” Тези изложения след изнасянето на сесия пред окръжните съветници се печатат и се разпространяват сред държавните учреждения, общини, библиотеки и видни граждани. От изложенията научаваме, че Варненското окръжие се състои от околиите Балчишка, Варненска, Добричка, Новоселска (дн. Дългопол) и Провадийска и заема пространство от 7924 кв.км. и население 216 379 души в края на 1889 г.

На септемврийската сесия на окръжния съвет през 1889 г. Иван Драсов, след като констатира, че

съобщенията в окръжието са в окаяно състояние,

повечето пътища са без трайна настилка, които при дъждовно време и през зимата са непроходими, той предлага освен средствата, заделени за нови пътища, общинският съвет да предвиди средства за закупуването на един параход, които да осигури съобщенията и търговията по българското Черноморие.

България няма морски транспортни средства и цялата търговия и съобщенията се осъществяват от чужди параходни дружества.

В края на ХIХ в.

в Европа става модерно

да се провеждат международни изложения, където участващите държави демонстрират своя стопански напредък. България участва със свои павилиони на Парижкото, Виенското, Лондонското и други изложения. Ето какво пише в. “Първото наше изложение”:

“Архитектурата на варненския павилион е сполучена; самият стил внушава человеку нещо морско - например четирите кули покрай високото кубе, пак с кула отгоре, напоменуват тутакси морските крайбрежни фенери. На средата на кубето е окачен полилей, който вероятно ще бъде облепен с мидички и охлювчета.

Околовръст павилионът е обиколен от парк отпред, пред едното му лице една красива фонтана с водоскок фърга нагоре водните си струи. Варненският павилион по хубостта, стила си изисква видно място. На варненската комисия, а особено на г-на Драсова, варненски окръжен управител, ние благодарим за това отрадно явление от заинтересуваността и участието в народното дело. На архитекта г-ну Димитриевичу – нашите поздравления и честитяването за пълната сполука на работата му.”

През 1892 г., след завръщането си от Пловдивското изложение, Иван Драсов

излиза в болнични и заминава на лечение в чужбина

В негово отсъствие заместникът му Тодор Раев и градският полицейски началник Спас Турчев със знанието на Стефан Стамболов, който летува по това време във Варна, организират компромат срещу кап. Петко Киряков.

На 27 юли 1892 г. той е

арестуван заедно с тайния агент Ангел Райчев в лозята

зад кьошка, където е настанен Стефан Стамболов. От запазените документи се разбира, че Ангел Райчев - агент-провокатор, умишлено е въвлякъл капитан Петко в опита за убийство на Стефан Стамболов.

След залавянето капитан Петко е измъчван и принуждаван да признае вината си. След като прекарва в затвора около 40 дни, по заповед на Стамболов, съпровождан от конвой, той е въдворен на местожителство в Трявна, “гдето да се явява на околийския началник да го има под строг полицейски надзор, като го задължава по три пъти на ден в канцеларията му.” След падането на Стамболовия режим през юни 1894 г. капитан Петко Войвода се завръща във Варна.

Разказът ни за живота и дейността на Иван Драсов няма да е пълен, ако не разкажем за взаимоотношенията му със Захари Стоянов - авторът на „Записки по българските въстания“. През 1888 г. той е издал първия том на “Записките” и събира усилено материали за втори и трети том. За целта

Захари Стоянов си кореспондира

и се среща с редица от живите дейци от периода на Априлското въстание.

На него му е известно, че Иван Драсов, като активен участник, притежава документи на Христо Ботев, Левски, Любен Каравелов, Тодор Пеев, Стефан Стамболови и др. революционни дейци. (В предишния брой бе посочено, че той е бил неотлъчно до Апостола - бел. ред.) Един летен ден на 1888 г. Захари Стоянов, които живее в Русе, хваща влака за Варна и по обяд пристига в града.

От гарата взема файтон и пристига в Окръжното управление. Представя се на постовия стражар като народен представител и писателя Захари Стоянов и моли да докладва за него на г-на окръжния управител. Драсов, като разбира кой е пред входа на управлението, слиза и сърдечно посреща Захари Стоянов. Захари Стоянов му казва, че имал път към Варна и е решил да се види със стария си приятел и съпартиец. И сам да прегледа и прочете документите, които притежава за революционните борби Драсов, и да си вземе бележки от тях. Драсов предлага Стоянов да отиде в дома му, където да си почине и го изчака, за да обядват заедно и да си поприказват за миналото и партийните работи.

Захари Стоянов отива в дома на Драсов. Посреща го съпругата на Драсов и го кани да влезе. Той казва, че много бърза, защото ще изтърве влака за Русе, че се отбил при съпруга й, разговаряли са и той заръчал

тя да му даде бохчата с документите

Съпругата на Драсов не можела да допусне, че Стоянов може да я излъже. Влязла в другата стая и му донесла един вързоп с документи. Той го взел по най-бързия начин и с файтон се отправил към гарата, качил се на влака за Русе, които потеглил след десетина минути.

Връща се Драсов в дома си за обяд. пита съпругата си къде е Захари Стоянов. Тя му разказала, че му е дала документите. Хукнал Драсов към гарата, но само видял опашката на влака. Ядосал се много на себе си, че не се усъмнил нито за миг в намеренията на своя другар и съпартиец. Между двамата започнала една дълга преписка, в която настоявал З. Стоянов да му върне документите. З. Стоянов го уверявал в писмата си ,че след като излезе книгата, ще му ги върне, но това не става до неговата смърт през 1889 г. И след нея Ив. Драсов продължил да иска документите си от съпругата на З. Стоянов, която също обещавала да ги върне. В запазените архиви няма данни тези документи да са върнати на Ив. Драсов, както и тяхното съдържание. Така вероятно за историята са загубени ценни документи.

След падането на Стамболов от власт, на 25 май 1894 г. последвало и уволнението на Иван Драсов. Той продължава да работи известно време като управител на болницата в град Ловеч. Когато през 1899 г. на власт идва народно-либералната партия, той е назначен за Търновски окръжен управител. През лятото на 1901 г. при освещаването на централната железопътна гара София на тържествата по този повод участва и Иван Драсов като търновски окръжен управител, той

се простудил

и се разболял

Оттеглил се във Варна, където се лекувал и починал на 27 септември 1901 г. Така завършва животът на един скромен съратник на Левски, Каравелов, Христо Ботев, Ст. Стамболов и др. дейци на националносвободителното движение. В годините след Освобождението той дава своя принос за изграждане на съвременна България. На погребението присъстват хиляди варненци, а княз Фердинанд изпраща разкошен венец.