Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Стамболов разпорежда изтезания за Капитан Петко войвода Петко войвода е изключителен стратег, който оцелява въпреки неравните сражения с турците и стамболовистите.

Изявен русофил, той е арестуван в София заради подозрения, че ще участва в покушение срещу премиера

Успява да се измъкне, след като в Пловдив нареждат да го убият на острова на река Марица и да хвърлят трупа му в реката

След заселването си във Варна Петко Киряков се формира като демократ и не скрива симпатиите си към освободителката Русия, но и в най-трудните моменти на живота си след Освобождението той не прави компромиси със своето българско съзнание и национално достойнство. Във Варна той се запознава и с други поборници за национална независимост. Това е Стоян Заимов, ръководителят на Врачанския революционен комитет по време на Априлското въстание, който е бил известно време учител във Варна и където издава книгата "Миналото",

посветена на революционните борби

на българския народ. Друг участник от националноосвободителните борби, с когото Петко Киряков поддържа приятелски връзки до края на живота си, е Отон Иванов, ръководител на тайната полиция на Бенковски по време на Априлското въстание. Почти всички приятели на Капитан Петко войвода са русофили и болезнено приемат абдикацията на княз Александър Батенберг и възкачването на българския престол на княз Фердинанд.

Спокойният семеен живот на войводата във Варна продължава 6 - 7 години. С назначаването на Стефан Стамболов за министър-председател и заеманата от него противоруска политика възникват трудности за русофила Петко Киряков. През 1890 година е разкрит заговор на македонския деец майор Коста Паница, в който е замесен и Софийският гарнизон. Според властите

заговорът е имал за цел да убие княза и премиера

Подозират дългата ръка на Русия. Майор Коста Паница е осъден на смърт, въпреки че по време на Съединението е един от неговите герои и минавал за приятел и другар на Стамболов. Срещу Стамболов се изправят привържениците за освобождаване на Македония, чийто кумир е Коста Паница.

Точно когато се очаквало изпълнението на смъртната присъда на осъдения Коста Паница и другарите му, постановена на 5 май 1890 година, в София плъзва слух, че в столицата прииждат харамии да освободят арестувания Паница и да извършат покушение срещу княза при пътуването му от Бургас до София. Тези слухове били отразени в някои полски, немски и руски вестници.

През лятото на същата година Капитан Петко войвода се намира по частна работа в София. Отседнал е в хотел "При руския цар", където е арестуван на 2 юни. При обиска са иззети писма, дрехи и няколко книги. Разпитан е от софийския градоначалник Марко Радославов. Самият Петко Киряков признава, че познава Коста Паница и неговите другари и че предвиждал да пътува от София до Кюстендил, който е гнездо на македонските харамии. Това засилва съмненията у властите за

пребиваването на Капитан Петко в София

Той е задържан.

За освобождаването му се застъпва неговият приятел Христо П. Костадинов, който работи като началник на стенографското бюро на Народното събрание.

Капитан Петко е освободен на 8 юни 1890 година

и изпратен от свои приятели на софийската гара. В Пловдив той е свален от градоначалника Георги Катабанов и предаден на полицейския пристав Кавалов и на старши стражаря Димитър Добрев с нареждане да го закарат на острова на р. Марица, да го убият вечерта и да хвърлят трупа му в река Марица.

Според други източници с отвеждането на Капитан Петко в Пловдив се целяло да бъде предаден на турските власти на пункт Кавакли (днешния Тополовград). За щастие приставът и старши стражарят, на които бил предаден Войводата, били някогашни негови четници, които отлагали изпълнението на зловещия план. Дошла заповед да бъде откаран до Кавакли през Първомай, Нова Загора, Сливен и Ямбол.

Разкарването на войводата

станало известно на обществеността и не било допуснато той да бъде предаден на турските власти. От запазена телеграма от софийския градоначалник Радославов научаваме, че предаването на Петко Киряков от пловдивския до сливенския началник е за да се направи очна ставка със заловените в Кавакли разбойници, като изрично се посочва: "ако не се обвини в нищо, моля, освободете го за Варна". Същото пише и сливенският окръжен началник Дагоров до каваклийския околийски началник, че следва да се направи очна ставка и ако не се окаже това лице, което се дири, "да се освободи човекът да си отиде в гр. Варна". Изпълнявайки заповедта, каваклийският околийски началник Николаев съобщава на сливенския окръжен началник: "Петко войвода Киряков пристигна снощи и се оказа, че

няма нищо общо с Петко из Каур Алан,

войвода на върлуващите тука разбойници, и за което го освободих". Явно, пред обществения натиск на местните хора, който каваклийският началник представя пред началниците си като опасност от бунт на населението, Николаев успява да скрие, че Капитан Петко е арестант. Постепенно успява да убеди началниците, че Петко Киряков е невинен, и го отпраща за Варна. Той се завръща там на 12 юни 1890 година.

В едно писмо от 1 септември 1890 година до своя приятел Христо П. Константинов, Капитан Петко Киряков отрича всякаква съпричастност в опитите за освобождаването на майор Коста Паница: "Ако знаех, че ще ми се случи подобно нещо, никой път не бих се решил на подобна разходка, с която причиних на много хора вместо полза вреда. Няма що да се направи, освен да се забрави миналото."

След този случай Капитан Петко Киряков е поставен

под наблюдението на Стамболовата власт

През 1892 година той отказва на Стефан Стамболов да заеме поста окръжен управител под претекста, че няма необходимото образование. Истинската причина е, че Петко Войвода не одобрява действията на управляващите спрямо опозицията и особено срещу Русия. В свое прошение от 20 януари 1895 година до парламентарната комисия, разглеждаща произволите на Стамболовото управление, той пише: "За мен свободата беше крайно тясна. Постоянно след всяка моя крачка следеше явна и тайна полиция. Презирах, но даже ми беше невъзможно да се занимавам с частната си работа, ограничавах се нищо да не правя и нигде да не ходя..."

Но най-трудният момент за Капитан Петко Войвода настъпва през лятото на 1892 година, когато той е арестуван и обвинен в опит за убийството на министър-председателя Стефан Стамболов. Провокацията е изготвена от варненския градоначалник Спас Турчев и тайния агент Ангел Райчев.

Като лятна столица на Княжеството, Варна привлича през лятото много височайши гости. Тук е княжеската резиденция. В района има подходящи зони за ловуване. Като страстен ловец,

Стефан Стамболов всяка година летува във Варна

във вилата на Велико Христов, която се намира до княжеската резиденция. Около този район се развиват следните събития.

През лятото на 1892 година тайният агент Ангел Райчев използва познанството на Капитан Петко с управителя на княжеската резиденция "Евксиноград" край Варна – Иванов, който кани Капитана да му отиде на гости. В близост до резиденцията е кьошкът, където е отседнал Стефан Стамболов. Възползвайки се от тази покана, Ангел Райчев подготвя засада на Войводата, като предлага властите да заловят двамата до вилата на Стамболов, като Райчев да свидетелства, че Капитан Петко искал да взриви кьошка. За целта Капитана бил дал пари на Райчев да подготви бутилка с барут и динамит, с фитил, дълъг 20 метра. Разположените около кьошка стражари залавят Капитан Петко Киряков и агента Райчев, но в тъмнината Райчев не успял да постави бутилката в джоба на Войводата, за да бъде заловен с нея. Градоначалникът Турчев казал: "Ангеле, ти сбърка, защото

бутилката трябваше да се хване у Капитан Петко Киряков

и няма да могат стражарите да получат награда".

Веднага след арестуването на Капитан Петко Киряков на 28 юли 1892 година са заловени като съучастници Георги Костов, бивш стражар, Илия Митев и Христо Тръпков, пазачи на лозята. Направен е обиск в къщата на Войводата, откъдето са иззети книжа и документи. Капитан Петко Киряков е затворен в старата крепост "Ач кале" до брега на морето, където е подложен на мъчения от приставите и стражарите, за да го принудят да признае намерението си да убие министър-председателя Стефан Стамболов. След 50 дни престой в крепостта той е освободен и интерниран в Трявна. След едногодишен престой е освободен и заселен в Казанлък, където се лекува.

След падането на правителството на Ст. Стамболов Капитан Петко Киряков се завръща във Варна и дава широка гласност на страданията си, публикувайки във в. "Черно море" част от жалбите си до министър-председателя, до прокурора при Варненския окръжен съд, варненския окръжен управител и т.н. Изборът не е случаен, защото вестникът е един от малкото, които са си позволявали критични статии срещу Стамболов и главният редактор е интерниран за дръзката статия във вестника: "Стамболов пада". В нея се разказва историята с министерската криза около военния министър М. Савов и обявения дуел на Стамболов. Публикуват се и статии с русофилска насоченост.

Издаването на в. "Черно море" се възстановява след падането на Стамболовата власт и в него се открива рубриката "Из Стамболовия режим", където се публикуват нередности по време на Стамболовото управление и се разказват своеволията, които са извършени над Капитан Петко войвода.

След падането от власт на Стамболов

Капитан Петко сезира прокурора

при Окръжния съд – Варна, за издевателствата, на които е бил подложен. За тези нарушения е възложено следствие на съдебния следовател към Окръжния съд В. Дражев и е образувано следствено дело № 13 от 1894 година. В. Дражев извършва широкомащабна работа по изясняване на фактическата обстановка по случая. Той разпитва около 40 лица: потърпевшите Петко Киряков, негови близки и познати, съпругата му Радка и двете й сестри Мария и Василка, свидетелки при обиска на къщата, Г. Костов, Илия Митев, Христо Тръпков, длъжностни лица като областния управител Иван Драсов, варненския градоначалник Спас Турчев, водилите уж

разследването по задържането Тодор Муткурор

и Кръстьо Карагьозов, Тодор Раев, замествал областния управител по време на задържането, Ангел Райчев - основния свидетел срещу Петко Киряков, и др. Към дознанието е представен протокол за оглед на крепостта и медицинско свидетелство за здравословното състояние на Войводата, в което са описани подробно част от раните, получени от куршуми, и това, че е развил остра форма на ревматизъм.

В резултат на следственото заключение, че са налице данни за извършено престъпление от Спас Турчев, е образувано съдебно дело, разгледано от Русенския апелативен съд, който провежда своите открити заседания на 6, 7 и 8 май 1896 година във варненската зала "Съединение". Присъдата е произнесена на 3 юни 1896 година. Русенският апелативен съдът осъжда подсъдимия

Спас Турчев на двегодишен тъмничен затвор,

да заплати на пострадалия Капитан Петко Киряков денгубие и лекуване 1500 лева, и в полза на хазната за съдебни разноски - 112 лева. Макар с тази присъда срещу Спас Турчев Капитан Петко Киряков да получава съдебна реабилитация и някаква морална справедливост и възмездие за претърпените несгоди, след падането на Стамболовия режим Петко Киряков понася нови удари на съдбата в своята обществена дейност.