21 август 2019 г. ·

21 август. Незабравим ден. Моето степенуване: Пучът в Москва 1991. Инвазията в Чехословакия 1968. Турция затваря границата при Голямата екскурзия 1989. Решителни боеве на Шипка 1877. Събаряне на мавзолея на Георги Димитров 1999...

Мавзолеят.

Няма как да се промени миналото. То е в недостъпно измерение, но е част от нас със спомен, документ и материален знак. Доказателство, че не сме паднали от Луната тази сутрин. Имаме история! Добра и лоша, трагична и комична, красива и грозна, но наша! Нашата история!

Как да гледаме на миналото? Като цепим небето с рев, дерем ризите си и си посипваме главата с пепел или спокойно обръщаме глава назад? Има от какво да се поучим. Материалните му знаци са свидетелствата, които сочим с пръст, пред които се кланяме, размахваме шапки, коленичим... Сред които препускаме в преследване на деня! Миналото е тема! Тема на историографията, философията, етиката, изкуствата, публичната реч и всекидневното говорене. Миналото е отрасъл от стопанския живот. То е туризъм. То е пари. Условие за прекарване на свободното време. Миналото е смисъл! То формира духовното пространство, в което живеем.

Отнеми на един народ миналото. Разруши паметниците му, изгори книгите му, ругай обичаите му, подменяй езика му, разпилей гробовете му, неглижирай институциите му, подиграй се с Вярата му... Ами ти го унищожаваш!

Казвам това по повод деня на взривяне на мавзолея и напомням за съборения паметник 1300 г. България при НДК и "чинията" на Бузлуджа. Казват ми хора, ходили на Камбаните, че повечето са там. Ами дано бъдат всички. И това е паметник!

*От фейсбук!