Закрилникът на цяла Тракия умря заради мъченията в стамболовистките затвори, пишат вестниците

Преследван за русофилство, легендарният герой не може да се порадва на свободата

След завръщането си във Варна през лятото на 1894 година Капитан Петко Киряков, наред със съдебната си реабилитация, активно се включва в обществено-политическия живот на Варна и Княжеството. В близо двегодишното си заточение той е преосмислил своето поведение.

Възрожденските идеали са прекършени,

но не и умрели. Той отново се включва в борбите за обединение на България. Според проф. Светослав Елдъров създаденото в края на декември 1894 година във Варна македонско политическо дружество "Отечество" включва в редовете си и Капитан Петко Киряков. През 1894 година се активизира Македонският въпрос. Кампанията от митинги и меморандуми в полза на обещаните реформи в Европейска Турция според чл. 23 от Берлинския договор води до учредяване на македонски дружества в цялата страна. Създадена е обща организация начело с Македонски комитет под председателството на Трайчо Китанчев. Първата значителна въоръжена акция, която Комитетът осъществява с цел привличане на вниманието към Македонския въпрос, е четническата акция в Източна Македония през лятото на 1895 година.

За да разшири нейното действие и в Одринския вилает, Трайко Китанчев се обръща за помощ към Капитан Петко Войвода и го кани на разговор в София. След срещата Войводата заминава за Средните Родопи, за да

проучи възможностите за въоръжени действия

в западната част на Одринския вилает. Той пътува до Станимака, където се среща със стари другари и предприема конкретни действия за организиране на чета. Посещава Чепеларе, Широка лъка и други селища. Пряко потвърждение за това е писмото на Македонското дружество в Станимака до Македонския комитет в София от 17 юни 1895 година, в което се съобщава, че Петко войвода е в града и е готов да оглави чета, която да отиде в Македония. Край на престоя на Капитан Петко слага промяната на правителствената политика по Македонския въпрос. Той е принуден да се върне във Варна.

Завръщайки се във Варна, Капитан Петко Войвода свързва съдбата си с друга забележителна личност - адвокатът Кръстю Мирски. По инициатива на двамата в ІІІ участък на града е основано читалище, а две години по-късно те са в основата на създаването на партийна група на Демократичната партия в града.

В края на 1895 година в Македонската организация започва разцепление. Това се усеща във Варна през пролетта на 1896 година, когато тракийците - членове на Варненското македонско дружество, се отделят от Върховния македонски комитет и изявяват инициатива за

създаване на самостоятелно тракийско дружество

За идеята е привлечен и се ангажира Петко Войвода. Той взема участие във всички подготвителни работи, като създаване на временно настоятелство, изработване на програма и проектоустав. Организацията е създадена на Учредителното събрание на 12 май 1896 година. Дружеството е наречено "Странджа". То си поставя за задача да защитава българската кауза пред посланиците на Великите сили в Цариград за

получаване на пълна автономия и независимост

на Македония и Одринско.

На Учредителното събрание той е избран за подпредседател - длъжност, която запазва докрай. С желание и много енергия Капитан Петко участва във всички мероприятия и акции. Благодарение на неговите и на членовете на ръководството усилия за кратко време се изграждат дружества и в други градове и селища, където са настанени бежанци от Охридско и Средните Родопи. Клон на дружеството е основано в Широка лъка. Според проф. Светослав Елдъров под влияние на Войводата към дружество "Странджа" е привлечено и софийското дружество "Родопи".

През февруари 1897 година в Бургас се провежда първият конгрес на дружество "Странджа". Петко Киряков активно участва в подготовката и провеждането на конгреса. Той оглавява създадената на специално заседание "Тайна революционна група", която се заема с

организирането на въоръжената борба в Одринско

В изпълнение на тази задача през пролетта на 1897 година Капитан Петко Киряков заминава за границата да провери състоянието на пограничната стража и каналите за връзка с поробените братя. След инспекцията му една първа въстаническа чета с войводата Минчо Томов прави обиколка в района на Малкотърновско, Лозенградско и Бунархисарско с цел да повдигне духа на населението.

В своя съзнателен живот Капитан Петко Киряков никога не е прекъсвал връзките си с Родопите, защото те са били основното поле на неговата революционна дейност. Тук името му е символ на борба за свобода. Хората от различни селища в Родопите

признават заслугите му

и създават различни сдружения, на които той е почетен председател. Така на 8 март 1898 година жителите на Чепеларе образуват образователно-спомагателно дружество "Родопска искра" и единодушно го избират за свой почетен председател. Председател е Стою Шишков. Като мотиви за избирането му се изтъкват неговата роля за поддържане на духа на свобода на българите в Родопите, рядката му самоотверженост, с която дълги години е защитавал българското население, както и бедното турско население "от непоносимия режим на турския тиранизъм, както и делата от висок патриотизъм, благодарни чувства и редки добродетели".

Въпреки че правителството и Народното събрание не уважават молбата на Петко Киряков и четата му да бъдат включени в списъка на заслужилите дейци опълченци и му отказват заслужената пенсия, Централното поборник-опълченско дружество публикува във в. "Юнак" телеграма до дружеството във Варна. В нея пише: "На № 16 от 22 септември 1898 година Ви съобщаваме, че Централното дружество

признава заслугите на войводата Капитан Петко Киряков

и го счита за войвода, който е допринесъл най-големи заслуги за Отечеството ни". Не закъснява и признателността от други поборник-опълченски дружества. На 27 септември 1898 година във в. "Юнак" Централното дружество публикува телеграма до Варненското поборник-опълченско дружество. В нея отново четем: "Централното дружество признава заслугите на войводата Капитан Петко Киряков и го счита за войвода, който е принесъл най-големите услуги за Отечеството ни. Дружеството ни всякога го е считало за такъв и с всички законни средства ще действа за признаването му от Закона". На 28 юли 1899 година Централното дружество изпраща Окръжно № 73 до всички клонове в страната, като ги призовава по повод дружествения празник 11 август – посветен на защитата на Шипка, "да изпращат поздравления на старите войводи Панайот Хитов, Филип Тотю и Христо Македонски в Русе, капитан Петко Киряков войвода във Варна и Тодор Т. Велков в Шумен".

Изпълнявайки препоръката на Централното ръководство, на 11 август 1899 година Казанлъшкото поборническо-опълченско дружество изпраща следната телеграма: "Капитан Петко Киряков във Варна. Днес по случай защитата на Шипченския проход, 11 август, е тъкмо 22 години, откак съществуваме като свободен български народ и споделяме заедно благата на свободното отечество. Обаче там, Одринският вилает Ви чакат, Родопските планини плачат за своя спасител, комуто плетат лаврови венци, за да го посрещнат, и ний сме готови заедно с вас да тръгнем вече! Стига толкоз народът ни да пъшка неосвободен. Председател Казанлъшкото околийско поборническо-опълченско дружество "Бузлуджа": М. Г. Сливенски."

Като своеобразен отговор на призива на Казанлъшкото поборник-опълченско дружество е създаденото от Капитан Петко със свои съмишленици от Македония и Одринско, живеещи във Варна, Спомагателно македоно-одринско дружество "Родопи". В учредителния протокол е записано , че "дружеството има за цел за подпомагане на нашите братя,

бедни, изоставени и изпаднали тук, във Варна,

които са били ратници и ще ратуват за благото на Македония и Одринско“. Животът на дружество "Родопи" е много кратък, за да могат да се направят задълбочени изводи за неговата платформа и потенциал. На 31 януари 1900 година, няколко дни преди смъртта на Капитан Петко Киряков, явно с неговата благословия то се присъединява към Варненското македоно-одринско дружество.

На 7 февруари 1900 година войводата капитан Петко Киряков завършва земния си път. По този повод в. "Поща" от 9 февруари 1990 година пише: "Капитан Петко Киряков от Варна се помина. Капитан Петко Киряков, новия Крали Марко за Одринския край. Със своите геройски подвизи с шепа юнаци против турските орди, със своята бързина и ловкост, капитан Петко

бе станал легендарна хала за турците

и името му пълнеше горите, селата и градовете. Конаците бяха пълни с преписки за неговите маршрути и царските низами едва смогваха да си отпочинат от дългите походи. Той се явяваше и изчезваше. Едновременно духът и името му летеше по цели санджаци; ту във Фере, ту в Демотика, ту в Родопите; всъде името му се пееше като славна епопея На старост той замина в България, гдето по време на Стамболова той бе бит, обруган, изтезаван и затварян. Този, който бе закрила за цяла Южна Тракия, не можа да намери тих заслон и в свободна България. Капитан Петко умира вследствие повредите, добити в затвора през Стамболовото време… Ний коленичим мислено пред гроба на тоя юнак, който умира в момента, когато

родината се готви да възкръсне."

Още по-ярко е признанието на неизвестен приятел до родопския просветител Стою Шишков: "Той умря, но неговото име, неговите благи намерения и подвизи, неговите добри дела и примери ще останат вечно в сърцата на всички ни и ще се предават с уважение към покойника от поколение на поколение. Неговото има ще остане със златни букви записано в историята."