Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Доайенът  в 7-ото ВНС Йосиф Петров отваря бутилка шампанско по повод приемането на конституцията на Република България
СНИМКА: АРХИВ
Доайенът в 7-ото ВНС Йосиф Петров отваря бутилка шампанско по повод приемането на конституцията на Република България СНИМКА: АРХИВ

Как в българския парламент анонимните депутати стават все повече, а политическите въпроси се решават от десетина лидери

Конституционният съд отваря широко вратите за виртуално Народно събрание, ораторите остават в миналото

Парламентът ни функционира като приложение за смартфон. Още не може да се тегли, но се провеждат активно сухи тренировки.

Както вече “24 часа” писа, депутатите могат да работят онлайн, физическото им присъствие не е задължително. Решение на 44-ото народно събрание от 6 ноември 2020 г. въвежда правила за участия в пленарни заседания във връзка с COVID кризата. Още тогава Конституционният съд е сезиран и на 16 март същата година излиза със становище, че е допустимо съвременните постижения в комуникациите да се прилагат за провеждане на парламентарни заседания.

С това се отварят необятни виртуални възможности пред народните избраници – те могат да предлагат, обсъждат, поправят и приемат закони откъдето си искат, стига да разполагат със смартфон, таблет или компютър, снабден с камера.

Следващата

стъпка е да си

направят

аватари,

които да ги заместват, ако баш по време на парламентарните сесии се окажат заети с друга важна работа. Пандемията не е приключила, така че няма причина да не се възползват от удобствата ѝ, без да се притесняват особено, че ораторското изкуство съвсем ще залезе.

Прави впечатление, че за разлика от първите години на демокрацията, когато се издаваха книжки с мъдри мисли, произнесени в събранието, днес разпознаваме малко лица.

През 90-те години

се блъскаха

пред трибуната,

понякога дори се шамареха от мерак да говорят, емоционалните изказвания бяха ежедневие, всички избраници мечтаеха да блеснат.

Когато ОДС дойдоха на власт през 1997 г., нещата започнаха да се променят. Познавахме социалистите, бяха се изявили обилно в мандата на Жан Виденов, както и основните действащи лица в ДПС, но повечето от новите 137 народни представители на Костов, Мозер и Савов бяха напълно непознати. Дори парламентарните секретари на министерствата и пресаташетата не успяваха да се ориентират кой кой е.

Председателката на групата Екатерина Михайлова и заместниците ѝ

вдигаха от

първия ред

червени и зелени

маркери,

за да указват кой бутон за гласуване трябва да се натисне. Тогава правилникът още не забраняваше да се дава вот с чужда депутатска карта и присъстващите в залата обслужваха по няколко устройства. На повечето местни сини кадри четири години в управлението така и не им стигнаха да добият национална известност.

По царско време (в 39-ото НС) тенденцията към безличност се запази, имаше депутати, чийто глас не се чу никога, но все пак трябва да се отбележи, че

юпитата на

Сакскобургготски

успяха бързо да

станат звезди

без никакъв политически опит зад гърба си. Те обаче се изказваха основно по конкретни казуси, липсваха паметни речи и смели послания.

С годините нещата ставаха все по-скучни, особено при тройната коалиция, в гръмка риторика се упражняваха само Волен Сидеров и остриетата в “Атака”.

А при ГЕРБ отново възникна проблемът с безименните фигури в мнозинството. Ако не броим Цветан Цветанов, в държавата звучеше само баритонът на Бойко Борисов.

Сега депутатите на Слави съвсем никой не ги е виждал. Не че не са достойни или нямат експертно мнение, но нямат партийни биографии, не са израснали в структури, в битки не са горели. Умения не могат да се мерят с дълголетните смазани машини на системните партии.

Колкото и да се сърди Тошко Хаджийорданов заради квалификациите, които медиите правят, трудно ще отрече една – ИТН е от класически лидерски тип. Трифонов предпочита комуникацията чрез фейсбук, а заместниците му следват зададения тон. Дори и да има в партията изявени лобита, разгорещени дебати, състезание на идеи и прочее, никой не е чувал за тях.

Организацията е дистанцирана максимално, проявява пълна дискретност за вътрешния си живот, пази личното си пространство като типична семейна клетка.

Но щом политическите въпроси в съвременния български парламент се решават от десетина лидери, а останалите депутати са безмълвни, какво тогава пречи цялото мероприятие да се случва във виртуална среда? Хем няма да се харчат ток и пари за заплати на квестори. На екраните ще се виждат само глави,

никого няма да

глобяват, че е

дошъл по

скъсани дънки

или по бермуди, нито ще се подиграват на дамите, че носят скъпи, но грозни чанти. Разходите за бензин, маркови костюми, рокли и обувки напълно ще отпаднат.

Единствената грижа на новия депутат ще остане да е избръснат и сресан, даже ръцете няма нужда да си мие. Каквото има да казва, може да го пусне и в писмен вид или, ако е решил да се дърля с опонент, има възможност да го направи онлайн, без да се надига от канапето.

Благодарение на технологичния скок, който Конституционният съд горещо приветства, онлайн могат да се раздават проектите на закони и решения, да се дават интервюта, да се провеждат срещи с избиратели и фенове. Само кюфтета няма как да се сервират, защото още се работи по тази опция.

Да е пострадал някой от отсъствието на Слави? Демокрацията буксува ли, защото победителят на вота се явява във видео само до кръста? Нищо не пречи държавата да се управлява само с username и password, и без това повече не ни трябва.

Екатерина Михайлова беше председател на парламентарната група на ОДС в 38-ото НС
Екатерина Михайлова беше председател на парламентарната група на ОДС в 38-ото НС
Огнян Герджиков бе председател на 39-ия парламент.
Огнян Герджиков бе председател на 39-ия парламент.
Депутатът от "Има такъв народ" Филип Станев беше порицан и получи забележка за товау че се появи в 46-ото НС със скъсани дънки.
Депутатът от "Има такъв народ" Филип Станев беше порицан и получи забележка за товау че се появи в 46-ото НС със скъсани дънки.