Единият – най-нов лаптоп и костюм, другият – с листа хартия и по дънки с риза

Питърсън е оприличаван на Хитлер, Жижек е определян като най-опасния мислител

Hа 19 април 2019 г. се срещнаха двама от най-знаменитите мислители в наши дни. Канадецът Джордан Питърсън и словенецът Славой Жижек напълниха зала "Меридиан" в Торонто с цел да кръстосат идеологически саби на тема "Щастие: капитализъм срещу марксизъм".

Любопитното в случая е не толкова на пръв поглед интригуващата тема, колкото как точно тези двама професори привлякоха вниманието на милиони хора главно от младото поколение. Над 3000 души са присъствали на събитието и над 6000 са си платили да го гледат в интернет в реално време. Каченият по-късно запис има близо два милиона гледания.

Тук е моментът да разберем кои всъщност са двамата интелектуалци и

как те набраха такава голяма популярност

сред младите хора.

Славой Жижек е словенски психоаналитик, философ, теоретик, преподавател в Люблянския университет и автор на над 60 трудове и книги. Той се самоопределя като "комунист хегелианец" с условието, че използва думата "комунист", понеже, както казва самият Жижек, "в днешно време е много модерно всеки втори да се назовава като социалист".

Жижек набира популярност през 90-те години с уникалните си, нечувани дотогава анализи на холивудските филми. Към критиката си той прибавя философски разсъждения и задълбочени психоанализи от името на главните герои във филмите.

Тази особена амалгама от задълбочени философски психоанализи и филмова критика, съчетана с нечувано на Запад балканско (и понякога вулгарно и провокативно) чувство за хумор, го отличава от останалите философи и издига авторитета му сред младежта. В него те виждат интелектуалец, умеещ да разговаря с младите, който разбира тяхната култура и начин на живот.

Небрежният му външен вид също допринася

за неговата популярност сред младите.

Много по-различен е Джордан Питърсън - канадски клиничен психолог, критик, преподавател в университета в Торонто, автор на 3 книги и на множество трудове. Той придобива известност, когато публикува "12 правила за живота – Противоотрова срещу хаоса", един от най-големите бестселъри в световен мащаб за 2018 г. Самоопределя се като "класически либерал".

Питърсън набира популярност по-късно от Жижек, но за сметка на това с гръм и трясък. През 2016 г. канадският парламент излиза с проектопредложение (Bill C-16), което задължава университетските преподаватели да назовават студентите си с обръщения, които самите студенти са си избрали. Според Питърсън този закон е

жестоко посегателство

срещу свободата на словото, затова той излиза на протест срещу законопроекта.

С това свое действие печели едновременно страшно много врагове и изключително много поддръжници. Така наречените L.G.B.T. общества приеха този акт като заплаха срещу себе си и накърняване на достойнството им. Те излязоха на контрапротест срещу него и призоваха да бъде изключен от университета. В същото време той бива припознат от много млади хора, които смятат, че тяхната свобода на изразяване е ограничена, и допринасят неговата книга "12 правила за живота - Противоотрова срещу хаоса" да се превърне в световен хит.

Освен многото разлики

между двамата мислители има и доста прилики,

които са еднакво важни за осъществяването на това събитие. Най-голямата прилика е, че и двамата са популярни сред младото поколение. Това най-вероятно се дължи на факта, че са и уникални персонажи, които имат смелостта да се изразяват почтено и открито въпреки всички критики и обиди, които им отправят. Питърсън е оприличаван от масовите медии на Хитлер, а Жижек е определян като най-опасния мислител в наши дни.

Непримиримостта им със статуквото бе причината точно определена част от младите да се припознаят с тях. Тази част, която е по-непримирима, по-бунтарски настроенa и която не се съгласява с господстващия неолиберален модел. Те биха искали както обществена, така и личностна промяна и промяна в начина на живот.

Едно от най-големите противоречия между двамата може да се опише с първото правило от книгата на Питърсън. Там той пише, че човек трябва първо да си подреди стаята и

да си изчисти къщата, преди да се опитва да разрешава

"световните проблеми".

Докато Жижек твърди, че състоянието на къщите на хората е такова в резултат на състоянието на обществената среда, в която живеят.

Самият Питърсън не смята, че капитализмът е перфектна система, но твърди, че е по-добра от всички вариации на марксизма. Според него много от младите се захласват по марксистки подбуди поради "голямата медийна и университетска пропаганда", която е набъбнала в днешното западно общество. Самият Питърсън инициира и дебата с Жижек (като представител на марксизма) с цел да докаже това свое твърдение. Дебатът продължава близо 3 часа.

Джордан Питърсън се появява на събитието

с най-новия лаптоп на “Майкрософт” и е облечен със скъп и излъскан костюм

А Славой Жижек се появява с намачкани А4 листове и обикновена блуза и дънки.

Питърсън започва дебата с критика към марксизма и най-вече към книгата на Карл Маркс и Фридрих Енгелс "Манифест на комунистическата партия". Според него марксистката система по същността си е несвободна, което довежда до депресия при индивида и невъзможност да се развива както системата, така и индивидът. Питърсън твърди, че спасението за западната цивилизация е връщане обратно към ценностите, които са я превърнали в "най-свободната от всички други" – традиционните, религиозните и семейните.

Славой Жижек отвръща с критика към сегашната система на управление, задълбавайки същевременно в социалните и обществените проблеми, които според него са продукт на капиталистическата система. Той смята, че в резултат от разлагането на капиталистическата система тя повече не може да придава смисъл на живота на хората.

Това води до увеличаване на самотата и депресията у хората, което само по себе си тласка към все повече диво потребителство, хедонизъм, употреба на наркотици, убийства и самоубийства. Жижек твърди, че следващото поколение ще трябва да изгражда нова система, в противен случай има голяма опасност капитализмът да се превърне в жестока диктатура.

Дебатът бързо се превръща в дискусия в резултат на взаимното уважение между двамата и намирането на доста общи теми помежду им. Любопитното е, че най-голямото обединение между тях бе на тема щастие. И двамата се съгласиха, че

щастието на отделния индивид е страничен ефект

вследствие на усърдна работа за постигането на различни цели.

Според именитите интелектуалци хората, които не си поставят цели за изпълнение и не намират смисъл на живота, са и най-нещастни. Друг е въпросът, че двамата професори предлагат различна алтернатива на системата, която да помага на тези хора за изграждането и осъществяването на тези цели.

В крайна сметка техният дебат бе сблъсъкът на алтернативите срещу неолибералното статукво. Питърсън призовава за връщане към традиционните юдео-християнски морални ценности, които са изградили индустриалния капитализъм и западната цивилизация. Докато Жижек се опитва да представи

алтернатива на сегашната система,

използвайки трудовете на теоретици като Хегел и Маркс, и подтиква младите хора сами да изграждат тази нова система, като подчертава, че според него със сегашния "разложен капитализъм" светът няма предпоставки за развитие.

Дебатът завършва с бурни аплодисменти от публиката и приятелско ръкостискане между двамата опоненти.

Коя от двете алтернативи ще надделее (и дали изобщо ще надделее), предстои да разберем. Но е факт, че голяма част от младите хора не са съгласни с настоящия глобален модел на неолиберално господство. Тяхната поддръжка към тези мислители го доказва.