Нина има юбилей. Казвам го на глас и звучи като събитие в календара на живота, но не и като нещо, което може да я побере.

Нина не се побира. В нито една възраст. В нито един жанр.

Тя свободно може да преминава през фолклор, джаз, камерна музика или поп, песнопения или стари градски песни.

И винаги звучи като себе си.

Гласът ѝ не търси внимание — той го получава, защото е автентичен, мощен и красив.

Нина е от онези редки хора, които можеш да наречеш щедри, без да уточняваш "на какво". На време. На смях. На безпощадна точност. На прошка, когато е време. На ирония, когато боли.

С нея бих тръгнал навсякъде — в репетиция, в нощен път, в мълчание, в риск. Тя е боец в професията си и меко място в приятелството. Пази тайни и казва истини. Пие кафето си така, че ти се иска денят да не свършва.

Днес не ѝ пожелавам нищо. Просто ѝ благодаря — че я има, че е такава, каквато е. И че ме научи, че някои хора остаряват като музика — стават по-дълбоки, по-ярки и още по-незабравими.

Честит рижден ден, Nina Nikolina!

Пътуването продължава!

От фейсбук