Близо половин милион души са се събрали на площада в сирийския град Хама и припяват с цяло гърло.
Мелодията е популярна, като на сватбарските песни, които пеят по тия краища. Строфите са кратки и се помнят лесно, а всеки куплет се повтаря по два пъти. Думите са прости, но необикновени. Само преди няколко месеца никой в Сирия не би посмял да си каже подобни неща дори наум. А сега целият град пее. Един глас обаче води многохилядния хор. Повечето хора дори не знаят чий е този глас, след който всички повтарят припева:

"Хайде тръгвай си, Башар!"

После гласът продължава: "Хей, Башар, ти си лъжец!. Вземи Махер, Рами, Шалиш и останалите крадци и вървете по дяволите всички заедно с вашата партия Баас!"
Да се изричат публично такива неща за президента на Сирия Башар ал Асад, за най-близките му роднини и сподвижници и особено за вездесъщата управляваща партия, до този момент е било табу. Махер ал Асад, брат на президента и шеф на главорезите от Републиканската гвардия, е сред най-мразените фигури на режима. Потушаването на бунтовете, които от няколко месеца се разгарят в различни градове на страната, е негов основен прерогатив. В песента се споменават още първият братовчед на президента Рами Махлуф и фамилията Шалиш, която е станала нарицателна за корупцията, свързана с режима в Сирия.
Градусът на емоциите на площада в Хама се покачва с всеки следващ куплет. Множеството сякаш се опиянява от свободата да произнесе високо и публично всичко, таено с години.
"Хей, Башар, ти си страхливец! Няма вечно да унижаваш народа. Свободата вече чука на вратата"
После всички заедно подемат припева: "Хайде тръгвай си, Башар!"
Със следващия куплет гласът по микрофона направо взривява площада: " Да го духаш, Башар, ти си гъз! Ти и всички, които ти се кланят! Сирия иска свобода!"
При тези думи половин милион души започват да викат и дюдюкат, освобождавайки цялата си ненавист към режима и фамилията Асад.

Пеещите на площада
са предимно млади хора

Синове и внуци на тези, които бащата и чичото на сегашния президент преследват и тероризират по време на събитията в Хама през 80-те години на миналия век. Хиляди са убити или хвърлени в затворите. Градът не е забравил погромите и затова крещи обиди по адрес на президента.
Точно в този момент службите за сигурност не могат да направят нищо. Те ще изчакат хората да се разотидат по къщите си и ще атакуват лидерите на бунта през нощта. После танковете, обградили Хама, ще влязат в града, а снайперисти ще дебнат всеки, който се опитва да събере манифестация на улицата. Но първи в списъка трябва да е гласът от микрофона. Ибрахим Кашуш, 42-годишен, баща на три деца. Самоук поет и музикант, който пее по сватби.
Агентите дебнат три дена Ибрахим. Накрая го приклещват в една уличка. Очевидци твърдят, че няколко души слезли от бял автомобил, нахвърлили се върху него и го натикали отзад в колата.
На следващия ден, 4 юли, тялото на Ибрахим Кашуш е намерено в Нахр ал Иса, реката, която минава край града. Под брадата му зее кървава дупка. Гръклянът и гласните струни на мъжа са изкормени. Обикновено хората, които са говорили против режима в Сирия, изчезват безследно. Гният с години по тайните затвори или просто завършват с куршум в главата в някой масов гроб. Но не и Ибрахим Кашуш. Той трябва да послужи за пример и всички трябва да видят какво му се е случило. За да знаят, че не трябва да се пеят такива неща за президента Башар ал Асад и роднините му.

Касапите на режима обаче няма как да заколят всички, които се осмеляват да изпеят "Да го духаш, Башар"

Кървавият наказателен акт срещу гласа от митинга в Хама постига точно обратния ефект. Превръща един невзрачен почти неизвестен 42-годишен сватбарски певец в мъченик на свободата. Песента "Хайде тръгвай си, Башар" в момента е най-популярният рефрен в цяла Сирия. А Ибрахим Кашуш е наречен славеят на революцията.
«В интернет има групи в негова чест, приятелски страници във фейсбук, стотици клипове и преводи на различни езици.
Текстът на песента срещу президента Башар ал Асад се разпространява къде апокрифно, къде почти легално сред сирийската младеж и вече се тананика по улиците на почти всички градове в страната. Популярният сирийски карикатурист Али Фарзат дори посвети едно от произведенията си на Ибрахим Кашуш. В него певецът е представен като наивно момче с флейта, а кръвта от гърлото му се стича във формата на ноти по пясъка.
На практика от 4 юли Сирия вече има своя символ мъченик, така както изгорелият Мохамед Буазизи стана икона на протестите в Тунис, които доведоха до свалянето на президента Бен Али.
Буазизи, който бе наречен тунизийският Ян Палах се заля с бензин и се запали на 17 декември 2010 г. Смъртта на уличния продавач на зеленчуци, който се самоуби като

протест срещу материалната безизходица и унижението,

на които бе подложен от властите, предизвика масови вълнения в страната. Протестите и свалянето на режима на Бен Али в Тунис дадоха начало на антиправителствени бунтове в целия Арабски свят. Дългогодишният лидер на Египет Хосни Мубарак, който в момента е подсъдим за престъпленията си, бе свален от власт, в Либия започна гражданска война, а в Сирия и Йемен положението тепърва ще става критично.