Казва на майка си, че са на Васил Левски, а тя отвръща: Да си му ги върнеш, вкъщи чужди работи не ща

С бяла брада, със старинна хайдушка носия, в пояса на която винаги имаше пистолет и нож.

Така изглеждаше гайдарят Стою Чонгаров от смолянското село Бостина, който беше емблема на Родопската област.

Въпреки че почина на 89-годишна възраст, неговите близки и роднини бяха съкрушени от смъртта му.

Той е доайенът на родопските гайдари,

защото участва в създаването на емблематичния оркестър “100 каба гайди” през 1961 г. и бе останал последният жив маестро.

Любопитното е, че бай Стою, както го наричаха всички, започва да свири спонтанно на гайда, когато е на 28 г. и още тогава се превръща в неизменна атракция на оркестъра.

Преди да стане гайдар, бил ветеринарен фелдшер в ТКЗС, а след това 2 г. бил миньор в Алжир, където пуснал брадата си.

Първото му представление със “100 каба гайди” е на Роженския събор и той веднага впечатлява посетителите. Въпреки че е самоук гайдар, който никога не е посещавал школа, музикалните му умения били забележителни, но освен с тях Чонгаров заразявал и с невероятното си чувство за хумор.

“Той беше много колоритна личност - споделя пред “168 часа” Никола Марковски, продуцент на “101 каба гайди”. - След като създадохме “101 каба гайди” през 2004 г., той започна да свири и в този оркестър.

Бай Стою бе емблема,

защото свиреше навсякъде. Беше много духовит човек. Носията, пистолетът и ножът му създаваха образа на комита от едно време. Когато се появи облечен така пред майка си за първи път, тя малко се изплаши и го попита: “Какви са тези работи, откъде са?” Тогава той й отговорил: “Това ми го подари Васил Левски”. Смутена, майка му, която доживяла до 104-годишна възраст, казала: “Ааа, веднага да си му ги носиш, аз чужди неща вкъщи не ща”

Такива забавни истории бай Стою имал хиляди. Като най-много обичал да разказва, когато веднъж отишъл да си купува цървули. Продавачката била видимо по-млада от него, а той й казал: “Дай ми два чифта, че ако умреш, няма от кого да си купя”.

Неговата запазена марка, приета с времето и от останалите гайдари, била

стрелянето с оръжие по време на участия

По този начин легендарният гайдар винаги успява да породи невероятни емоции у публиката.

“Така хората се връщат в миналото, слушайки песента на гайдата, придружена с гърмежите от нашите пищови”, сподели той приживе пред “168 часа”.

Разбира се, любимият му гърмеж също има своята забавна случка.

“Всяка година се събирахме в едно заведение - споделя пред "168 часа" Манол Руженов, председател на сдружението “Родопските хайдути”. - Напоследък беше оглушал от възрастта си и на последното ни събиране той не ме чу какво му казах. По принцип при нас стрелбата е забранена в затворени пространства и ако го правим, първо проверяваме дали има жени и деца. Съответно той ме попита, а аз му отговорих, че не е сега моментът за стреляне, но бай Стою само кимна с глава и изстреля около 5-6 халосни патрона под масата. Много се смяхме.”

Въпреки забавните моменти бай Стою будел възхищение у всеки, който го познавал, защото той живеел по начин, който се опитвал да

съхрани старите български традиции

Именно затова си купил т.нар. дъща - нещо като пералня, където едно време се перели чергите. Имал и тепавица - машина, която преработвала вълната и я правена на платно, от което се правели носии. За да стане вълната такава обаче, си имал и дарак - през нея минавала остриганата вълна от овцете, като я пречиствала от мръсотията.

С благия си характер гайдарят успявал да си създаде приятели във всяко кътче на страната и винаги получавал подаръци от различни хора.

В живота най-много го радвало уважението към него и това, че винаги имало кой да се отбива да го види в дома му.

“Той беше много интересен човек - обяснява Манол Руженов. - В къщата му винаги беше много топло, посрещаше те белобрад

усмихнат старец с вино в ръката

Всички го обичаха, защото имаше определен подход към всеки човек. Едно от нещата, които съм запомнил от него, беше: “Всичко се вдява, само акъл не”. Това беше насочено към младите, които не оценяваха неговата дейност. Но бай Стою беше много справедлив човек с тези, които се опитваха да се подиграват на визията му или да омаловажават това, което прави. Беше много краен и директен. Но от друга гледна точка той много обичаше децата. Много го радваха, когато бяха около него.”

Според близките му Стою Чонгаров е живял достойно и доказателство за това са хилядите жалейки, които заляха социалните мрежи след новината за кончината му.

До последно бил с гайдата в ръка редом до младите гайдари и не спирал да свири. Всъщност музиката го лекувала. Когато му било тежко, си свирел, за да преодолее мъката си.

Имал силен дух и

винаги повтарял, че се чувства отлично

“20 дни преди смъртта му се чухме и каза, че е добре. Той беше такъв”, споделя пред "168 часа" Костадин Илчев, ръководителят на "101 каба гайди".

През последните години от живота си бай Стою повтарял, че когато почине, иска да бъде изпратен с гайда, хората да са в носии, да се гърми и да се пее.

Последното му желание бе спазено

от най-близките му хора.

Освен като емблема на гайдарите в България бай Стою ще бъде запомнен и като един от участниците, които поставиха световния рекорд на “Гинес” в едновременното свирене на 333 каба гайди.