1000 войводи провокират Белград

30.05.2011;

Виена се задължава да отпусне 100 хил. златни франка за закупуване на оръжие и динамит. Двама австрийски офицери заминават за България с част от сумата, а останалите пари са предоставени на разположение на полк. Лакса по сметка в Балканбанк. Организирано е прехвърлянето на пушки и взривни материали, с които да се въоръжат четите на организацията. Ръководителите на ВМОРО предлагат акцията да се осъществи по долината на река Вардар.

В КЪСНИЯ следобяд на 20 март 1915 г. сръбското пресбюро в Ниш разпространява тревожно съобщение: "През нощта големи чети от български комитаджии във военни униформи са нападнали нашите гранични постове при Валандово. Те са командвани от български и австрийски офицери. Прекъснати са всички връзки между Гевгели и Солун. Броят на убитите и ранените от двете страни е много голям. Сраженията продължават." Българската дирекция по печата опровергава тези твърдения. В Бюлетина на БТА се заявява, че български офицери и войници не са минавали границата. Лансира се предположението, че става дума за въоръжени действия на местното население като реакция срещу сръбския терор. Какво се случва в действителност?

След Междусъюзническата война българският елемент във Вардарска Македония е подложен на

системни издевателства

Родната преса е изпълнена с непрестанни дописки за арести и кланета, извършени от сръбските граждански и военни власти. Поради отказа да подпишат декларация, че са сърби, стотици и хиляди са екстернирани в България. Избухването на Първата световна война и навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия са посрещнати с надежди в средите на ВМОРО. Нейните водачи Тодор Александров и Александър Протогеров не крият симпатиите си към Тройния съюз. Четите на организацията засилват своите атаки срещу важни обекти в областта.

В тази обстановка австро-унгарската дипломация разработва план, който преследва двоен ефект. От една страна, се цели прекъсване снабдяването на сръбската армия през Солун. Неприкрит е и стремежът за

компрометиране

на българския неутралитет и въвличане на България във войната срещу Сърбия. Централно място в подготвяната операция се отделя на ВМОРО.

С отговорната мисия е натоварен военното аташе на Австро-Унгария в София полковник Владимир Лакса, хърватин по произход. В края на 1914 г. той започва преговори с Александров и Протогеров. Виена се задължава да отпусне 100 000 златни франка за закупуване на оръжие и динамит. Двама австрийски офицери заминават за България с част от сумата, а останалите пари са

предоставени на разположение

на полк. Лакса по сметка в Балканбанк. Организирано е прехвърлянето на пушки и взривни материали, с които да се въоръжат четите на организацията. Ръководителите на ВМОРО предлагат акцията да се осъществи по долината на река Вардар. Това става със знанието и негласната подкрепа на правителството. В ранните часове на 20 март 1915 г. около 1000 четници, начело с члена на Централния комитет на организацията Петър Чаулев, както и турска чета, водена от Хюсеин Хаки бей, нападат сръбските части в трите укрепени пункта Валандово - Пирава - гара Удово. Граничните застави са превзети в движение, а помещенията са подпалени. Към 10 часа сръбските войски са разбити и прогонени от Валандово. Четниците са

посрещнати възторжено

от местното население. По къщите се развяват български знамена, а воеводите прокламират на импровизирания митинг, "че в скоро време Вардарска Македония ще бъде освободена от сръбското робство." В другите два пункта боевете продължават до вечерта. Железопътната линия е прекъсната на три места. Главната цел - взривяването на моста на река Вардар при Удово, но остава неосъществена. В сраженията загиват 40 български и турски четници, ала загубите на сърбите са далеч по-чувствителни. Те възлизат на 470 войници и 7 офицери. На следващия ден сръбското командване насочва от Скопие към Валандово един пехотен полк с картечници и оръдия, който превзема и опожарява града. Издадена е безпощадна заповед: "Да се избива всичко старо от българското и турското население. Живи да остават младите, които ще станат чисти сърби." Същата участ сполетява и Удово и околните села. Хиляди българи и турци се втурват да търсят спасение на българска територия, преследвани от картечен и артилерийски огън. На 22 март около 6000 нещастни бежанци прекосяват българската граница, а на следващия ден сръбските войски успяват да затворят демаркационната линия. Валандовската

акция има широк отзвук

в страната и в чужбина. Сръбският пълномощен министър в София Божко Чолак-Антич посещава министър-председателя д-р Васил Радославов и военния министър ген. Иван Фичев. И води продължителен разговор с тях. След това веднага се отправя при руския си колега Александър Савински.

До остър конфликт в българо-сръбските отношения не се стига. Сърбия съзнава затрудненото си положение и свежда реакцията си до официален протест. Дипломацията на страните от Съглашението изпращат протестни ноти до българския кабинет. Техните представители в София се срещат с премиера и искат обяснения защо се позволява на българските чети да преминават на сръбска територия. Радославов отговаря, че неговото правителство

не носи никаква отговорност

за т. нар. "Валандовска афера" и отрича всякакво българско участие в нея. За него тя е дело на турски четници. В подобен смисъл коментират събитието и правителствените вестници, докато независимата и опозиционната преса го окачествява като "революция в Македония". Инцидентът на българо-сръбската граница провокира силни думи от страна на Русия, но нищо повече. Руският външен министър Сергей Сазонов предупреждава българското правителство, че четническата война със Сърбия ще доведе до "нов 16 юни". Император Николай II

лично обръща внимание

на българския пълномощен министър в Санкт Петербург Михаил Маджаров да не се посяга на "малката славянска страна". Радославов подминава руските протести, като отрича български военни да са замесени, и само обещава компетентните органи да разследват случая. В същото време той привиква пунктовия началник на ВМОРО в Струмица Коце Ципушев и го предупреждава "да върши внимателно своята работа, за да не бъде излаган престижът на България".

Резултатите от Валандовската акция не са тези, които очаква ВМОРО. Движението по жп линията Солун - Скопие скоро е възстановено. Сръбските власти изливат яростта си над мирното население. Стотици хора са арестувани и измъчвани до смърт, за да признаят, че са членове на организацията и

са подпомагали нападението

Но въпреки това четническите действия на ВМОРО са посрещнати със задоволство във Виена и Берлин. Отзвукът напълно отговаря на стратегическите замисли на страните от Тройния съюз. От своя страна, премиерът Радославов използва събитията и става по-настоятелен при окончателното определяне цената на България за влизане в Първата световна война.

Кампания в руската преса

По повод събитията във Валандово част от руската преса предприема масирана антибългарска кампания. Вестниците "Новое время", "Русское слово" и "Биржевие ведомости" сипят поредица от гадости срещу България и поддържат ясно изразена просръбска позиция. Тонът е агресивен, а фактите се раздуват и граничат с фантазията. Страната ни се обвинява в "метежничество" и е набедена за "размирницата на Балканите". Прокрадват се ясно изразени съмнения, че българското правителство стои зад акцията на ВМОРО и основната му цел е да принуди Сърбия да прехвърли значителни армейски части от фронта си с Австро-Унгария на източната си граница. На страниците на тези издания представителите на руското консервативно православие изразяват твърдението, че с действията си България засвидетелства привързаността си към Тройния съюз. Нападението се схваща като част от австро-германския план за прекъсване единствения железопътен излаз на Сърбия към Солун и връзката є с армията на Съглашението. В тази ситуация тя не би издържала и месец. Реакцията на сръбските граждански и военни власти се определя като "защита на общото славянско дело", а срещу България и българския народ се отправят оскърбителни епитети от рода на: "вършат делото на Юда в славянския свят", че са "станали оръдия на немците" и пр. Тези нападки обаче изиграват ролята на бумеранг и засилват в българското общество неприязнените чувства срещу освободителката. А това обстоятелство е използвано от цар Фердинанд и кабинета на Радославов, които вече подготвят присъединяването на България към лагера на Германия и Австро-Унгария.

Съдбата на Валандово

В КРАЯ на XIX век Валандово е малко българо-турско градче в рамките на Османската империя.

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. то е населявано от 820 българи християни, 285 турци и 90 цигани. Букурещкият договор (1913 г.) предава Валандово на Сръбското кралство, но след намесата на България в Първата световна война през есента на 1915 г. селището и околностите му са освободени от българската армия. С подписването на Ньойския мирен договор (1919 г.) Валандово отново преминава към Сърбия и става част от кралството на сърби, хървати и словенци. По време на Втората световна война (1941-1944) градът е включен в границите на Царство България. По-късно е в пределите на СФР Югославия, а след нейния крах през 1991 г. остава в Република Македония. От последното преброяване (2002 г.) става ясно, че във Валандово живеят 4402 жители. От тях като македонци се определят 4303, сърби - 58, турци - 26, цигани - 13, власи и бошняци по 1 и нито един като българин. Валандово е и родното място на действащия от 2009 г. македонски президент Георге Иванов.

Още от Секретно

Сюлейман паша праща на заточение ямболци заради изчезнал косъм от брадата на Мохамед

Най-вероятно мюсюлманската реликва е открадната от българи заради ювелирната кутийка В средата на 1884 г. бележитият чешки историк Константин Иречек (1854-1918),

Как съдиха горяните от Асеновградската конспирация: Карат жена с двете й деца да гледат как разстрелват баща им

Наричали са ги всякак: горяни, конспиратори, бандити, врагове на народа, бивши хора… Те са се самоопределили като “Националхристиянски кръст” - убедени антикомунисти, до живот.

Как любимата ми Юлияна избяга в Амстердам. Последва тежък разпит в МВР след раздяла с гадже - дъщеря на невъзвращенец

*Втора част от личната история на Христо Марков, който разказва Как се влюбих в дъщеря на "невъзвращенец"  Заведоха ме на втория етаж в жълта сграда и ми казаха да чакам в коридора другаря Джевлеков,

Как се влюбих в дъщеря на “невъзвращенец”. Свалих Юлияна с плоча на “Сребърни крила”, купена на черно в София

 Това неземно изкушение ме тресна в сухото лято на 1979 г. В неповторимото село Торос, до река Вит. Ако има символ на 16-годишните момичета на онова време, тя печелеше с една обиколка.

Как малката ВМРО е близо до властта вече почти 30 г.

ВМРО-БНД успява вече почти 30 г. след промените да се задържи близо до властта. Как се случва това с партията, обвинена в незаконна търговия с български паспорти и чийто лидер заплаши да се гръмне с

"Шуми Марица" - копие на германски марш от ХIХ век?

От обвинения в плагиатство не са застраховани дори и строгите военни маршове. Така мелодия, силно наподобяваща на стария български химн „Шуми Марица, е изключително популярна в цяла Южна Германия в

Любовниците на властта от Аспарух до Тодор Живков

Аспарух принася в жертва любимата си, Самуил има таен син от селянката Биляна, Иван-Александър разделя България на части за синовете от двата си брака, Батенберг флиртува с всички първи дами,

Сеизмичната зона на Вранча е по-опасна за нас от тази на Закинтос

Катастрофални земетресения с магнитуд над 7-а степен по Рихтер в Румъния се случват на 40 г. - колкото са минали от 4 март 1977 г. Дълбоките вълни, идващи от Румъния,

Морфин в кръвта на Людмила Живкова

Не е ясно дали дъщерята на Тато е употребявала наркотика или се е съдържал в лекарство

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.