Шифровачът Хагелин основава “Крипто”, с която ЦРУ шпионира 120 държави
В Цуг, където е седалището на фирмата, са централите на компанията за “Северен поток-2”, както и на “Картие”
Руснак, близък с високопоставени служители от американските спецслужби, е основателят на швейцарската компания "Крипто".
След него ЦРУ и западногерманското разузнаване са я притежавали тайно в продължение на 50 години. Благодарение на това са получили достъп до секретната кореспонденция на над 120 държави в света и
в допълнение
са спечелили
милиони долари.
Американското разузнаване останало действителен собственик на "Крипто" чак до 2018 г., а западногерманското - до 1993 г. Те са купили ключовата фирма за 5,75 милиона долара от първия й собственик Борис Хагелин, разкрива съвместно разследване на в. "Вашингтон пост" и германския канал ZDF.
Роденият през 1892 г. в Кавказ в имперска Русия мъж е известен като пионер в разработките на електромеханични
шифровъчни машини. Връзките му с висши представители на американския шпионаж обаче датират още от 30-те години. По време на Втората световна война той вече има сериозен бизнес със САЩ. 140 000 от неговите шифровъчни апарати са произведени там. Става въпрос за машина от серията "С", която зад Океана кръщават М-209.
Същевременно Борис Хагелин поддържа много контакти със службите в САЩ, като двама от приятелите му са на високопоставени длъжности.
Единият от тях е
главният инспектор на ЦРУ Стюарт Хедън.
Другият е Уилям Фридман, който също като изобретателя има руски корени.
Именно с Фридман криптологът провежда няколко срещи след 1952 г., за които журналистът Джеймс Бамфорд пише в първата си книга за американските тайни служби "Замъкът на загадките". Тя е издадена през 1982 г. Авторът предполага, че от Хагелин е поискано да даде подробности за подобренията на шифровъчните машини, които компанията му продава. Кореспонденцията между човека на АНС и шифровчика е засекретена от съображения за сигурност и така и не става ясно какво е съдържала. Журналистът не е имал достъп.
Но името на Хагелин е било добре известно. Той стартира бизнеса с кодиращите устройства през 20-те години с помощта на баща си, който е бил шеф на петролната компания "Нобел", разработвала полетата в Кавказ. Неин собственик и
приятел на Хагелин-старши
е племенникът
на Алфред Нобел,
който в завещанието си оставя пари за известните награди.
Семейството обаче е живяло за кратко в Русия. Преместили са се в Швеция. Там Борис е основал известната си днес фирма "Крипто". Тя е преместена през 1952 г. в Швейцария, тъй като законите в скандинавската страна от съображения за сигурност са заплашвали с национализация изобретенията. Така Хагелин закотвя бизнеса си в приказна Швейцария.
Продава го чак през 1970 г., когато е 78-годишен. Оттам нататък "Крипто" става още по-тайнствена. Същевременно дейността й се е разраснала, годишните й приходи са се увеличили от 100 000 през 50-те до 14 милиона швейцарски франка.
Печалбите продължават да растат, но още през 70-те години се появяват
съмнения в надеждността на машините “Крипто”.
Поводите са няколко. Единият е преписка между Агенцията за национална сигурност на САЩ и основателите на компанията.
Другият е, че американските чиновници не внимавали в изявленията си, заради които обектите на следеното започнали да се досещат какво се случва. Президентът Роналд Рейгън например публично заявил, че САЩ прехващат либийските съобщения по повод взрива в берлинската дискотека "Ла Бел" през 1986 г.
През 1992 г. гръмва скандал, когато един от продавачите на оборудването е арестуван в Иран. Малко след това немското разузнаване излиза от съдружието, а
ЦРУ изкупува германския дял
от компанията и продължава да действа поне до 2012 г.
През 1994 г. "Крипто" купува "Инфогард", фирма, която се занимава с банкова сигурност.
Още тогава излизат множество спекулации за връзките на американската Агенция за национална сигурност с "Крипто", но компанията отрича да е давала достъп на която и да е разузнавателна служба до производството на машините.
Днес става ясно, че в "Операция Рубикон" са били "подслушвани" Ватиканът, Либия, Саудитска Арабия, Египет, латиноамериканските страни. Предполага се, че
40% от тайната дипломатическа кореспонденция
в света е минавала през машини, купени от "Крипто". Т.е. ЦРУ и западногерманското разузнаване са имали информация за нея.
Благодарение на устройствата САЩ са знаели какво замислят иранските лидери по време на заложническата криза през 1979 г. Декодираните телеграми на аржентинския военноморски флот, които ЦРУ и БНД предали на Великобритания, изиграли решаваща роля за британската победа през 1982 г. за Фолкландските острови, посочва разследването.
Не е ясно защо само Китай и СССР, които са били от особен интерес за ЦРУ и западногерманското разузнаване, не са били контрагенти на "Крипто".
Фирмата е ликвидирана през 2018 г., като акциите й и интелектуалната собственост са продадени на две нови компании. CyOne, чиято дъщерна фирма "Инфографик" обслужва банковата сигурност, работи само за швейцарския пазар. "Крипто интернешънъл" взема името и продуктовите права от компанията майка. Неин собственик вече е шведският бизнесмен Андреас Линде.
Той е собственик на компанията "Фамко" за киберсигурност, чиито клиенти са и правителствени институции. Член е на борда на директорите на "Адвеника", също
за киберсигурност
за министерства
и важни инфраструктурни
обекти.
Линде продължава традицията компанията да бъде със седалище в Цуг, Швейцария.
Това е град в едноименния кантон, който е един от най-малките в страната. От него се разкрива гледка към заснежените Алпи. Но спокойствието е само привидно, защото на това място се концентрира важна част от глобалната икономика и е тайно скривалище на най-търсените бели якички, пише в. "Гардиън" през 1995 г. В Цуг са регистрациите на 27 000 фирми, при това не какви да е. Една от тях строи тръбата, която ще доставя руски газ до Европа през Балтийско море. Друга е за луксозни и престижни стоки, включително на марките "Картие", "Пиаже" и "Вашерон Константин".
Повечето компании, чиито седалища са в три- и четириетажните офиси на китното градче, са на фондации, тръстове или
консултански фирми, чиито клиенти работят на хиляди километри.
През Цуг и съседния Баар се търгуват около 3% от световния петрол. Освен това много малко от колите, часовниците или компютрите биха могли да работят без металите, които се купуват и продават там.
Въпреки това местните са изключително дискретни - в града няма казина, бляскави лимузини и лъскави нощни клубове. Но колко градове с няколко хиляди жители излагат световноизвестни художници като Цуг с творби на Кандински, Мондриан и Елиасон, пита "Гардиън".
Скромна вила с 2 стаи и кухня струва около 1 милион швейцарски франка.
Просперитетът на Цуг се дължи на едно гениално решение на управниците му през 1946 г. Дотогава той е само един търговски град. Но след войната правителството на кантона решава
да въведе едни от най-ниските данъчни режими в света.
Регистрираните там инвестиционни компании, които иначе не правят бизнес в Швейцария, от тази година плащат корпоративен данък от 11,91% върху доходите си. До 2019 г. е бил 14,35%.
Бившият тенисист Борис Бекер е един възползвалите се от това примамливо предложение. Той напусна родната си Германия, след като беше даден под съд за избягване на данъци. Спортистът беше глобен през 2002 г. и сега живее в пентхаус срещу езерото Цугерзее.
На Цуг не устоя и Марк Рич, белгиецът, баща на търговията със суров петрол.
Приходите на компанията му достигаха $1,5 милиарда. През 1983 г. ФБР го постави в списъка с топ 10 от най-издирваните лица заради търговията с Иран през 1979-1981 г. Другата причина беше, че е спестил $50 милиона от данъци. През 2001 г. Рич е оправдан от президента Бил Клинтън в последните часове от мандата му.
Днес търговската империя на белгиеца се казва "Гленкор" и също е много интересен холдинг. Той е най-големият акционер в минната "Екстрата", която е съставна част от FTSE 100 (индексът на акциите на 100-те компании, регистрирани на Лондонската фондова борса с най-висока пазарна капитализация).
