На 4 март 1860 г. от град Мобайл, щата Алабама, в посока към Африка се отправя последният кораб, доставил роби - шхуната "Клотилда". Бързият ветроходен кораб напуска бреговете на САЩ, минава покрай Бермудските острови, навлиза в открития Атлантически океан и пристига на 15 май в крайната си дестинация - знаковия за търговията с роби град Уида, Кралство Дахомей (днес Бенин - бел. ред.).

Там трафикантите купуват 110 млади мъже, жени и деца,

въпреки че 52 години преди това САЩ забраняват “вноса” на африканци, които да работят безплатно в плантациите и в къщите на богатите земевладелци. Именно заради тази поправка в конституцията цената на робите е нараснала около 20 пъти и въпреки проверките търговците на човешка плът продължили до 1860 г. да прекарват нелегално работна ръка от Африка. Това се отнася особено за американския Юг.

Точно оттам е последната изпълнена “поръчка” за доставка на роби. Платната на “Клотилда” са опънати за плаване към Африка, след като плантаторът от Алабама Тимъти Мийхър се обзаложил за 1000 долара с бизнесмени от Север, че може да докара тайно робите, без федералните власти да разберат.

Той купува двумачтовата шхуна и плаща на капитан Уилям Фостър да тръгне за Африка и да се върне със 110 роби от днешен Бенин. Морският вълк успява да мине през целия път, без властите да го усетят. След като натоварва младите африканци, шхуната “Клотилда” се връща обратно в Мобайл, Алабама, на 9 юли 1860 г. За да прикрият престъплението си, капитанът и екипажът потапят кораба, след като са прехвърлили всички оковани във вериги роби на лодки, когато стигнали достатъчно близо до американския бряг.

Останките на “Клотилда” са издирвани в продължение на повече от 150 г. Открити са едва наскоро - на 22 май т.г., в делтата на реките Мобайл и Тинсоу. Първият, който се натъква на кораба, е репортерът Бен Рейнес от AL.com през януари 2018 г. Тогава експертите решават, че корабът е прекалено голям, за да бъде последният, който е докарал роби в САЩ, но нови проучвания сочат, че Рейнес е намерил “Клотилда”.

Тя е била единствена по рода си.

Не е имало друг такъв кораб с дължина 86 фута (25,8 метра), изработен с обшивка от южен жълт бор върху скелет от бели дъбови греди.

Металните крепежни елементи на кила (голямата греда до кърмата, около която се изгражда корпусът) са изработени от ръчно кован чугун. Съществуват доказателства, че корпусът първоначално е бил покрит с мед, каквато тогава е била обичайната практика за океански търговски кораби.

На борда на известната шхуна е пътувал и последният роб - откраднатата на 12 г. Редоши, родом от днешен Бенин.

До края на живота си тя не може да забрави отвличането и после пътуването към Америка. Сънува кошмари години след това. В свое интервю в началото на XX век разказва за ужаса, който е преживяла. Била заловена посред нощ в родното си село, докато всички спели.

Предишната вечер сънувала пророчески сън, че заминава с огромно кану с гигантски весла отвъд морето. Нарича похитителите си от вражеско племе “лоши хора”. За да неутрализират съпротивата на воините от нейното племе, предварително намокрили оръжията им.

Какво се случва в кошмарната нощ на отвличането, четете в хартиеното издание на сп. "Космос.