Най-голямата трагедия е потъването на "Курск" със 118 загинали

От 141 атомни в света 9 тежки инцидента са с тях и само два - с американски

За последните 50 години от 141 ядрени подводници в света девет тежки инцидента са с руски ядрени подводници и само два с американски.

Общият брой на подводните апарати е 503, като 141 от тях са ядрени, а останалите - с дизелови двигатели. Атомните може да бъдат собственост единствено на САЩ, Китай, Обединеното кралство, Франция и Русия. Въпреки че всички ядрени сили имат по няколко свръхмодерни плавателни съда, най-тежките и най-много на брой инциденти неизменно са с руските.

Последната регистрирана злополука преди сегашната в Баренцово море е на 30 август 2003 г. През нощта се развихря буря, която откъсва понтоните, необходими за поддържането под вода на ядрения апарат К-159. Докато го теглят от залива Гремиха за ремонт в Снежногорск, той потъва до остров Килдин на дълбочина между 170 и 250 м. От 10 души екипаж загиват 9-има. Старши лейтенантът Максим Цибулски успял да оцелее благодарение на наднорменото си тегло, което го спасило от хипотермия.

Само 3 години по-рано се разиграва

най-смъртоносната злополука

за последните десетилетия в историята на подводното плаване.

На 12 август 2000 г. руската ядрена подводница К-141 "Курск" потъна в Баренцово море след две експлозии в носа й. Всичките 118 души на борда загинаха. Това се случи по време на най-мащабното учение на руския флот от времето на СССР, което се провежда в района.

Според официалната версия подводницата потъва в резултат от взрив и пожар в торпедния й отсек. Два последователни взрива от мястото на потъване отекват през 2 минути и 15 секунди и са толкова силни, че са записани дори от сеизмографи на Аляска.

Интересни са обаче алтернативните версии за случилото се в Баренцово море преди 19 г. Според редица източници потъването на "Курск" е в резултат от

изстреляни по нея две торпеда

от американските подводници клас "Лос Анджелис" - "Мемфис" и "Толедо". Първата прикривала втората, а двете били част от подводното американско разузнаване.

В хода на разследването на причините за потъването на "Курск" се признава, че е имало възможност да се спасят някои от оцелелите членове на екипажа, но има две причини, поради които това не става. Най-важната е свързана с нежеланието на руснаците да ползват чужда помощ, за да не бъдат разкрити конструктивни и други секрети на една от най-модерните руски подводници.

Не толкова смъртоносен, но отново останал в историята като един от най-трагичните инциденти е потъването на К-278 "Комсомолец" през 1988 година. Тогава на 7 април по време на експедиция в Норвежко море на дълбочина от 386 метра избухва пожар в едно от помещенията на подводницата.

6 часа военнослужещите от морския флот на Русия се опитват да спасят подводницата, но взривовете били толкова силни, че тя накрая потънала.

42-ма души

от 69-членния екипаж загиват,

а ядреният реактор и двете бойни глави са все още на борда й на дъното.

Преди няколко седмици се оказа, че Норвегия е засякла около мястото на корабокрушението повишена концентрация на радиоактивен цезий 137.

Въпреки че нивата са едва доловими и не представляват опасност, миналата седмица се създаде руско-норвежка изследователска група, която заминава за мястото и ще разследва дали има изтичане на радиация от "Комсомолец". Задачата ще бъде доста тежка, тъй като в момента подводницата се намира на 1700 м дълбочина в Баренцово море.

Проверка на "168 часа" установи, че освен рекорд по инциденти с ядрени подводни плавателни съдове СССР може да се похвали и с най-дългия непрекъснат преход под вода на нападателната подводница К-27. Краят й обаче отново е фатален.

През 1965 г., след като е възстановена от проблем в един от реакторите,

К-27 поставя рекорд по продължителност на плаване

- 60 денонощия, и изминава 15 хил. мили.

3 години по-късно обаче отново в Баренцево море на борда на К-27 възниква радиационна авария. Всички членове на екипажа са ранени - един от подводничарите загива на борда, а осем губят битката за живота си в болница заради високите дози радиация, на които са изложени.

През 1970 г. умират 52-ма души при потъването на ядрената бойна подводница К-8 в Бискайския залив. На 8 април избухва пожар, който

принуждава екипажа да се премести на друг кораб

Спасителният екип обаче ги връща на борда, за да се осъществи тегленето на подводницата. Морето било доста бурно и К-8 потънала заедно с целия екипаж.

Статистиката показва, че 9 години по-рано фатално завършва мисията и на една от първите съветски ядрени подводница с балистични ракети - К-19.

През 1961 г. по време на първия си курс дълбоководният апарат остава без охладителна течност за реактора югоизточно от Гренландия. Инженерите в екипажа жертват живота си, за да закърпят временна система за охлаждане. Двайсет и двама от 139 души на борда са загинали от излагане на радиация.

Останалите 117 страдат от лъчева болест

Инцидентът дори се пресъздава във филма от 2002 г. "К-19: Създателката на вдовици".

Друга печално известна съветска атомна подводница е ракетният подводен крайцер със стратегическо оръжие К-219.

На 6 октомври 1986 г. избухва пожар в ракетната й тръба. Въпреки че експлозията е голяма, спасителен екип успява да евакуира по-голямата част от екипажа, но 6 души загиват.

К-219 е създадена по проект 667АУ със заводски номер 460, клас "Янки" по условното му обозначение в НАТО,

аварирала и потънала в Атлантическия

океан

на 6 октомври 1986 г.

Година по-рано трагично приключва историята и на друга съветска подводница - К-429.

Според данните инцидентите с този плавателен апарат са два.

Първият е през 1983 г., когато при тестово гмуркане се наводнява, а вторият е през 1985 г., когато реакторът се изключва автоматично. Загиват общо 16 души.