"Средства за лекуване има, но се крият. Нарочно ни плашат със Зика, Нипах и други вируси", казва д-р Михайлов

Заразяването едновременно на една клетка с два вируса води до създаване на съвсем нов с уникални свойства

Предстои да бъдат открити 250 нови вируса

Крим-Конго се появява в България за първи път през 1954 г., връща се през 2012 и 2015 г.

Според учени Зика е биологично оръжие с цел генериране на бъдещи печалби от ваксина или прикриване на последиците от опасна имунизация

В един августовски ден на 1976 г. 27-годишният биолог Петер Пиот работи в кабинета си, когато получава по пощата колет от Африка. В пакета има обикновен термос за кафе. Петер ни най-малко не подозира, че в него са му изпратени проби от кръвта на заболели от нова мистериозна болест. Любопитството му го кара веднага да погледне съдържанието под микроскоп. И в същия момент белгиецът разбира, че наблюдава непознат за човечеството вирус.

През юли същата година в долината на река Мотаба в Конго, в наемнически лагер по време на война, странна болест е покосила бойците. Те лежат безпомощни с кръвоизливи. Лек няма. Викове раздират лазарета, молби за морфин и облекчаване на мъчителните болки. Дори и пеницилинът не помага. Заразените

умират в жестока агония за 2-3 дни

Те издъхват без дори да знаят името на врага, който ги разрушава отвътре. Ебола - така го кръщава дни по-късно д-р Петер Пиот.

Биолози от САЩ вземат проби от болните и ги изпращат до белгиеца.

"След консултации с различни специалисти осъзнах, че това е нещо невиждано - споделя тогава младият учен. - Решихме да кръстим вируса на близка до епицентъра на заразата река. Погледнахме картата на Заир (Конго - бел. ред.) и видяхме, че това е река Ебола."

Две седмици след откриването на вируса той и други опитни вирусолози решават да отидат в Конго. Искат да открият нулевия пациент – човекът, който пръв е бил заразен със смъртоносния вирус. Единствено чрез първоизточника белгийските специалисти могат да вземат мерки за борба с непознатата болест.

"Когато пристигнахме, видяхме, че хората там бяха изпаднали в паника - спомня си Пиот. - Пилотите не пожелаха да слязат от самолета.

Стовариха ни и излетяха.

Казаха и по едно "сбогом", в което разчетох тяхното недоверие, че ще се измъкнем живи и ще ни видят отново. В този момент не изпитвах страх, а силно вълнение. Бях обсебен от надеждата, че мога да намеря лек срещу болестта."

Специалистите достигат до епицентъра на заразата в градчето Ямбуку. На входа ги чакала табела, написана на местния език лингала: "Моля, спрете! Всеки, който премине, е в смъртна опасност".

Специалистите обаче влизат, за да разберат как се пренася вирусът - по въздух, с вода, след ухапване от насекомо или след директен контакт.

"Влязохме в ролята на опитни детективи. Обикаляхме и разпитвахме хората къде са били, с кого са общували и какво са правили преди да заболеят - разказва биологът. - Само така можехме да разберем как да предпазим останалите. Местните обаче не вярваха на медицината. Смятаха, че проклятие тегне над тях и ги беше страх да разговорят с нас."

Вероятно затова лекарите така и не успяват да намерят и изследват първия заболял.

Интересното за тях е, че много от заразените посещават една и съща болница, в която по план хората се инжектирали профилактично.

Как се разпространява епидемията от ебола и кои са останалите смъртоносни вируси, за които няма лечение, четете в новото издание на списание "Космос".