Пак да се срещнем след 10 години! Сбъдна се желанието на тези, които по разни обстоятелства през 2000 г. се бяха оказали извън родните географски предели и не бяха успели да видят ФСБ по време на националното им турне по повод 25-годишнината от създаването на групата. Както признава самият Румен Бояджиев, „българите в чужбина са от нашата много привързана публика". Нека заповядат! Музикантите от ФСБ направиха невероятен коледен подарък на почитателите на висококачествения прогресиврок - българска версия, и затоплиха студената атмосфера на измръзналата и заскрежена българска столица.

 

С много майсторство и класа на 13 декември 2010 год. Румен Бояджиев, Иван Лечев, Константин Цеков и компания представиха на софийска сцена новия си албум „ФСБ". След 22-годишно мълчание стиловата им концепция си остава по своему неподменена и неподражаема, носеща интелектуалния заряд на марката „ФСБ". Марката на характерните извисени тоналности на „Пак ще се прегърнем", „Не така"... които ни отнесоха високо, високо чак до звездите, „над завист и обида, над дребните сплетни". Емблемата на нежната и абстрактна лирика от новите „Параграф", „Нищо не вземай с теб", „Сам съм с вятъра" и фолклорната приказка „Не бързай, Слънчо" остави в захлас дългоочакващата публика. И финалната ... „Не, те не могат да си тръгнат, без да направят онази песен"! Онази неизмерима „След десет години". След като ги беше извикала един път на „бис", наелектризираната публика продължаваше с „още, още!..."

 

Събитието оставя историческа диря не само за българския рок, а въобще и за българската форма за възприятие на света. Това е първият концерт на ФСБ в емблематичната зала 1 на НДК, както призна пред публиката самият Иван Лечев. Представянето на новия им албум и срещата на музикантите в студиото слагат край на дългогодишното им отсъствие, белязано от времето на промените, и откриват нови хоризонти за креативността на българската арткултура. Добавяме и отличието на министър-председателя за особен принос в развитието на българската култура, което позапълва и така „претъпкания Пантеон" на техните досегашни награди.

 

И тогава вярно е, че дори и „най-невероятните неща, най-непредвидимите неща, най-парадоксалните неща просто се случват" ей така.