Сабите на Ботев
Едната е открита през 1900 г. в Делиормана - позлатена, с инкрустации и с инициали “Хр. Б., 17 май 1876 г.”
Втората я криели 100 г. под дъска на стая в Черепишкия манастир, а при опасност била обвивана в парцали, за да изглежда като боклук, и поставяна под орех в двора
Като във филмов сценарий се развива съдбата на двете саби, които Христо Ботев е държал в ръцете си по време на битката край връх Вола и преди това на кораба "Радецки".
Едната е т.нар. протоколна, с която се явил пред капитан Дагоберт Енглендер на кораба, предупреждавайки го с писмо кои са момчетата и за какво се борят.
Позлатеното оръжие с инкрустации било намерено през 1900 г. от кап. Йордан Стоянов (Комитата), пехотен офицер. Той участвал в обиски на жилища, когато в Делиормана и Шабла по онова време започнало брожение срещу десятъка. Влизайки по къщите, за да озапти местното население, капитанът попада на скъпата вещ и я откупува.
Видял я закачена на стената.
Забелязал инициалите “Хр. Б.,
17 май 1876 г.”
Веднага направил връзка с името на Ботев и датата, на която слязъл поетът на Козлодуйския бряг. Този вид саби е бил на въоръжение в руската армия, моделът е кавказка шашка, но е произведена в Германия.
Години по-късно синът на кап. Йордан Стоянов подарява реликвата на Военноисторическия музей.
Още по-интересни са перипетиите на другото хладно оръжие на Ботев.
"По-вероятно е в боя войводата да си е служил с т.нар. черепишка сабя", обясни Красимир Григоров. Учителят Катерински в книгата си от 1924 г. "Нови данни за историята на Ботевата чета" описва същата сабя. Дължината заедно с дръжката е 103 см, острието – 89 см, ширината – 2,5 см. Украсена е с позлатен ефес, сърмени каиши и пискюли. Игуменът на Черепишкия манастир в периода 1944-1946 г. я описва като
“френска бойна сабя с кания, шашка с острие шпага,
палаш гард”
Веднага след смъртта на Христо Ботев оцелял четник я е свалил от баирите до Черепишкия манастир. Според Захари Стоянов това е Арнаутинът. Възможно е да става дума за Антон Танасов от Призрен, който е ранен, заловен и съден. По спомените на Стоян Заимов пък "калъчката взел Георги Апостолов.
Който и от двамата четници да е държал Ботевата сабя, бягайки от башибозука и черкезите, попаднал на един от слугите на светите отци - Нешо Нецов. Той пасял овцете. Комитата го помолил
да скрие ценното оръжие,
което лично Ботев държал в ръцете си.
Мъжът занесъл сабята в манастира и я
скрил зад една греда
И веднага споделил това с калугера Герасим, пише А. И. Катерински в своята книга "Нови данни за историята на Ботевата чета", издадена през 1925 г. в гара Роман.
Монахът се усъмнил, че там лесно може да я намерят, ако войските нахлуят в светата обител, и я преместил под една дъска в т. нар. Рушидова стая.
"Податки в подкрепа на тази теза намираме в докладна записка на игумена, когато през 1976 г. предава сабята на Историческия музей във Враца. Отецът съобщава, че в манастира зачестили кражбите", казва Красимир Григоров.
Реликвата е дарена по повод 100-годишнината от слизането на четата на Козлодуйския бряг.
Черепишката сабя на Ботев е използвана като прототип при издигането на монумента на героя във Враца от германския скулптор Гюстав Еберлайн. Паметникът е открит през 1890 г.
Цели 100 г. монасите пазели бойната сабя
много ревниво. Когато се опасявали, че турски войски може да нахлуят в манастира, я вадели изпод дъската в Рушидовата стая и я криели под корените на един орех в двора. Увивали цялата кания в парцали, за да не бие на очи, а да изглежда като захвърлен боклук. Смятали, че ако башибозуците подпалят манастира, калъчката на поета ще оцелее. Когато опасността преминавала, пак го прибирали вътре.
В резултат на това, изложена на дъжд и сняг, сабята започнала да ръждясва, счупила се и към 1910 г. поръчали нова кания при тенекиджия, за да продължат да пазят реликвата.
"Доказателство за това намерихме във Фондовата книга на Военноисторическия музей", допълни Григоров.
Четете още:
Турското разузнаване за Ботев: Войводата е даскал Христо, едър, с полуруса брада, на 45 г.
