Често се случва боята върху радиатора да издържи един сезон и да започне да се люпи или да пожълтее. Причината най-често е елементарна - боядисвано е с "неправилната" боя. В действителност съществуват много повърхности, за които покритието трябва не само да е естетически привлекателно, но и термоустойчиво. Такива освен радиаторите са още
тръбите за горещата вода
металните покриви, нагрявани от слънчевите лъчи до 80-90 градуса, вратичките и корпусът на камината. На практика термоустойчивите бои се различават от обикновените си събратя по това, че съхраняват физико-химичните си и декоративни свойства по време и след въздействието на високи температури.
Най-често за боядисването на тръби и радиатори се използват обикновените алкидни бои и емайли. Крайният резултат е напукване на покритието, белите пигменти, неустойчиви на повишената температура, започват да жълтеят, а цветните губят първоначалния си оттенък.
Термоустойчивостта
на обикновените бои и емайли рядко превишава 60 градуса, а работната температура на повърхността, която се нуждае от специални мерки, започва от 60 градуса и може да достигне до 450-500 градуса. Но в крайна сметка при 650 градуса изгаря дори и най-устойчивата боя. Термоустойчиви бои има в асортимента практически на всички производители, произвеждащи лакови емайлови и алкидни покрития, но всяка една издържа на строго определени температури и има конкретно предназначение.
Специалисти препоръчват за радиатори да се използват бои, издържащи
до 150 градуса
По принцип максималната температура на нагряване на радиатора е ограничена от температурата на кипенето на водата. Освен това горещото парно не трябва да е заплаха за деца и възрастни. Приятно топло, в момента на допир с радиатора усещаме при 40 градуса температура на повърхността му. При 60 градуса ръката инстинктивно се отдръпва - това е много горещо и дългият контакт може да доведе до изгаряне. В реалния живот температурата на радиатора се колебае в границите 40-70 градуса.
Освен радиаторите може да се наложи на вилата да боядисате печката за дърва или камината. При тези отоплителни тела
температурата
на външните части е далече от екстремалната и обикновено не превишава 70 градуса. Затова в този случай са подходящи боите с термоустойчивост до 85 градуса. В същото време в печките и камините има елементи, които се подлагат на необикновено високи температури - това са вратички, решетки и т.н. В такива условия работят градинските грилове и барбекютата. Всичките те изглеждат красиво благодарение на супертермоустойчиви бои. Така за боядисването на метални печки, димоотводи, отоплителни системи е препъръчително да се използват бои с термоустойчивост до 400 - 500 градуса.

Правила за работа

Все пак за да запазите дълго добрия външен вид, трябва да се следват някои технологични правила. Първо, преди да се пристъпи към боядисване на нови радиатори тръби за гореща вода, те трябва да се покрият със специален грунд, съдържащ антикорозионни добавки. Вече боядисаните радиатори е необходимо да се почистят от старата боя, като за целта се ползват различни препарати за премахване на блажна боя. Лесен начин е да се обезмасли повърхността с уайт спирт, керосин, да се обработи с шкурка и да се грундира. Едва след тези процедури се пристъпва към боядисването.

Полезни съвети

- В никакъв случай не боядисвайте горещи радиаторите, защото от алкидните бои започват да се отделят токсичните пари на уайт спирт. Освен това температурата на запалване на уайт спирта е само 60 градуса, което означава, че е пожароопасен.
- Специалисти съветват радиаторите да не се пускат известно време след боядисването. Имайте предвид, че окончателното формиране на защитнодекоративния слой се извършва след 2-4 седмици.
- Желателно е грундът и финишното покритие да са на един и същи производител.

Металният покрив се защитава от корозия

На температурни изменения е подложена и всяка покривна конструкция. Причината е, че слънцето огрява неравномерно различните участъци. По правило се боядисват металните покриви. Оцветената повърхност трябва да поема ударите на стихиите, да намалява проникването на кислород, вода и химикали. В същото време главен враг на металния покрив е не толкова температурата, колкото корозията. Изборът на бои тук зависи от степента на агресивност на средата и от материала, от който е изработен покривът. Най-надеждна защита за металните покриви осигуряват полиуретановите и епоксидни бои, а най-екологични са акрилните покрития. Дълговечността на оцветения слой зависи от предварителната подготовка на повърхността. Боядисваната повърхност се почиства от прах, мръсотия, ръжда и стара боя. След това се обезмаслява, измива се с вода и се изсушава. Задължително се нанася слой специален грунд - Capalac AllGrund, Capalac Rostschutzgrund (Caparol), Novalis Antiruggine (Oikos, Италия), Rostex Super (Tikkurila), който увеличава адхезията между основата и финишния слой, и чак накрая се пристъпва към боядисването. Към поцинкованата стомана трябва да се подходи по друг начин. Новият цинков покрив не се нуждае от боя, но в процеса на експлоатация се извършва постепенно окисляване на цинка и след 5-10 години ще се наложи да се боядиса. Преди нанасяне на грунда гладкият блестящ метал се обработва със ситнозърнеста шкурка, за да се увеличи адхезията.