Фамилията дължи издигането си в социалистическа България на влиятелния партиен функционер Георги Боков.
Той е роден на 15 януари 1920 г. в Якоруда и произхожда от много бедно семейство. Баща му е катранджия. Събирал смолата от борова гора и правел катран, който продавал в Пазарджишко, за да си смазват хората каруците.
През 1935 г. обаче Георги Боков става член на РМС, а в навечерието на Втората световна война и на БКП. Като такъв участва и в т. нар. Соболева акция, а през 1942 г. е бил за кратко студент в Юридическия факултет на СУ.
През 1943 г. заради политическите си възгледи като неблагонадежден е изпратен в черните трудови роти в село Левуново. През септември успява да избяга от тях и става партизанин в отряд "Никола Парапунов", където се издига до политкомисар на чета.
След 9 септември 1944 г. заслугите към комунистическото движение му осигуряват бляскава кариера. Слухове го свързват и с
активно участие в репресиите непосредствено след комунистическия преврат
В тази връзка през последните години често беше разисквано дали Георги Боков е сред физическите убийци на българския сатирик, художник и издател Райко Алексиев. Покойният Радой Ралин беше разказвал: :"...един по-сетнешен гаулайтер на печата - Георги Боков - се хвалеше, че му ударил 400 шамара...Ритал го е, тъпкал го е с ботушите си."
Пред в. "24 часа" синът му Филип Боков енергично отрича участието на баща си в убийството. Според него Георги Боков е бил в Разложко по времето на екзекуцията на сатирика.
В книги и спомени на съвременници обаче бъдещият главен идеолог на БКП също е обвиняван за
голям брой извършени от него зверства и мъчения,
като убийството на пребития с тояги активист на ВМРО Иван Вацков, станало в пещера край Добринище, например.
Все пак според официалната му биография по онова време Боков е назначен като първи секретар на околийския комитет на РМС в Разлог. През 1946 г. постъпва във в. "Работническо дело", а през 1958 г. вече е главен редактор на партийния официоз. От 1960 до 1976 г. е председател на СБЖ, а от 1969 до 1976 г. дори става зам.-председател на тогавашната Международна организация на журналистите.
Шеметното издигане по върховете на властта обаче са в рязък контраст с личните качества на комунистическото величие. Груб, необразован и същевременно с огромно самочувствие, той налага нетърпими порядки в партийния орган.
Запазени са няколко изложения до Тодор Живков, които разкриват какво е ставало в редакцията на "Работническо дело" по времето, когато е управлявана от Георги Боков.
Животът му е безкраен празник - обикаляне от
банкет на банкет
А и в редакцията на партийния орган се гуляе здраво. Ето какво се казва за това в анонимен донос до Тодор Живков от 1972 г.:
"Тази гнила атмосфера е използвал и Георги Славчев (заловен в крупна финансова злоупотреба). Тъй като знаят, че той е много близък приятел на др. Боков, не смеели да контролират неговите финансови машинации и се стигна до голямата злоупотреба. Славчев и Боков са земляци, заедно пиеха и дори вечерта преди арестуването на Славчев пак са пили заедно. Преди няколко месеца Славчев в пияно състояние удари с желязо фоторепортера Димитър Бухов, който ходи няколко дни с обинтована глава. Макар и член на партията, Бухов не получи отникъде подкрепа и трябваше да напусне редакцията, а
побойникът Славчев бе прикрит, а работата замазана
от др. Боков. Всеки знае, че в редакцията се пие алкохол и се играят карти.”
Доносът завършва така:
"Другарю Живков, всеки се пита
защо се гласува такова голямо доверие на
др. Боков?
Широко известно е, че др. Боков не е блестящ журналист, че е с посредствени знания. За 28 г. след 9 септември той все още е със средно образование и не пожела да се учи нито във Висшата партийна школа, нито в Университета. А отгоре на това е и председател на Съюза на журналистите... Твърди се, че по този повод Вие сте казали: С него можем да бъдем спокойни, от него не могат да се очакват изненади. Верно ли е това? Дълбоко вярвам, че не е."
В същото време в архива на бай Тошо се пази и благодарствено писмо от Георги Боков от същия период, с което той му благодари за блока с апартаменти предоставен за работещите в партийния орган.
През 1976 г. Боков е понижен. Казват, че подобно на други стари партийци като Тодор Павлов се осмелил да се опълчи на издигането на Людмила Живкова. Вероятно вследствие на разгулния живот иначе якият комунист закъсал и със здравето.
Но не спрял пиенето, а имал и млада любовница
Пред "168 часа" за кончината му разказва служителка, работила с него:
“Заемаше много длъжности, членуваше в ЦК. Беше много надут. Уж бяхме равни, а той, като мине, с един свиреп поглед и завити мустаци гледа нагоре и не те забелязва, та камо ли да ти отговори на поздрава.
Първо живееше на ул. "Ивайло" в София, после се премести на "Оборище" до Тодор Живков. Като чух, че е умрял, не повярвах - предния ден го бях видяла в клуба. Секретарката му го чакаше и той не идваше и не отговаряше. Тя се опита да се свърже с жена му, но разбра, че тя е в болница и лежи след операция. Тогава вече се вдигна тревога и секретарката реши да се обади на Тодор Живков.
И още преди някои от близките му да отключат жилището, милицията разбива вратата и влиза. Било неописуема гледка. Милиционерите го заварили мъртъв с купища пари, разхвърляни върху него на спалнята – както ги е броил, получил удар и умрял. Потвърдиха го и няколко негови близки.”
Бившата колежка на Боков има и версия за произхода на парите:
"Хората не смееха да говорят, но на ухо казваха, че имал любовница - младо момиче, барманка в Японския хотел. Тя вместо на държавата се отчитала лично на него."
На драматичен конгрес на СБЖ в края на 1989 г. Георги Боков посмъртно е изключен от журналистическия съюз.