Покойната вече Ванча Дойчева дава изключително интересно интервю за “24 часа” през 2000 г. Ето какво споделя там:
- Ведър човек съм. Баща ми беше такъв. Голям оптимист! Но само външно изглеждам спокойна. Иначе съм доста притеснителна. Треперя преди всяко представление, да не говорим за премиерите.
- Какво правите, когато ви наранят?
- Затварям се в себе си. Преболедувам обидата и я забравям, не съм злопаметна. Гледам да дам правото и на другия. Затова трудно споря.
- Това не ви ли прави колеблива в живота?
- Може би, не съм от най-решителните. Но премълчавам до един момент, а след това насъбралото се избива и казвам каквото мисля без заобикалки. Затова съм непредвидима в реакциите си. Свързвам колебливостта си със силната си интуиция. Усещам предварително, когато нещо лошо ще се случи. Преди години в Лондон гледах филма “Доктор Живаго” и когато видях кадъра с някакъв болен старец, започнах да хълцам от плач. С мен имаше хора от посолството, които веднага ме изведоха от залата. Стана ми лошо, непрекъснато повтарях: “Нещо се е случило с дядо ми!”. Точно в този момент дядо ми Дойчо е издъхнал в София, на хиляди километри от мен. През 1987 г. бях в Москва в делегацията, поканена от Горбачов на среща с интелектуалците от цял свят. Там видях лечителката Джуна. Тя ми подари свои стихове и на полето написа: “Ванча, имате изключителна интуиция! Рядко съм срещала такъв човек!”.
- Случвали ли са се гафове на сцената?
- Колкото искате. В “Под игото”, където играех Рада, трябваше в една сцена да се прегръщам с Васил Стойчев - Бойчо Огнянов. Като се прегърнахме, разбрахме, че трудно ще се разделим. Фуркетите от перуката ми се бяха заболи в изкуствения му мустак. Започнах внимателно да се отдръпвам от него, а той ми шепнеше: “Недей!” А на вратата напираше доктор Соколов (Йордан Матев) и почти викаше: “Хайде, бе, какво става, съвсем се забравихте!”. Отдръпнах се и мустакът на Васил увисна. Залата се заля от смях.
- Любовните сцени преди десетина години различават ли се от сегашните?
- Естествено, сега са по-освободени. Аз имах любовна сцена почти във всяка пиеса и често са ме питали какво изпитвам, като се целувам например със Сава Хашъмов, с Любомир Кабакчиев, с Любомир Киселички, със Стефан Гецов. Господи, ама как да се отпусна, като с едно око следя изгасването на прожектора или края на музикалния мотив. Какво ти удоволствие от целувката, тя си е част от работата.
- Случвало ли се е някой колега да злоупотреби?
- Макар че бях много ухажвана, на сцената те се държаха коректно. Флиртувала съм, но знаех кога да сложа бариера.
- Получавате ли любовни писма?
- До ден днешен. Имам почитатели от 10-15 и дори 20 години. Не ме забравят. Освен любовните имам бележки и писма от Ирина Тасева, Кръстьо Мирски, Маргарита Дупаринова, Апостол Карамитев, от руските и английските режисьори, с които работих. Всичко ще предам на музея на Народния театър. Баща ми (писателят и журналист Любомир Дойчев – изтъкнат изследовател на делото и личността на Васил Левски – б.р.) беше известен дарител и съм възпитана в този дух. Подарих целия му архив на Държавния исторически архив, а книгите за Левски - в къщата музей в Карлово. Казваха ми, че губя много пари, защото имаше изключително ценни стари книги. Но не мога иначе.
- Глези ли ви съпругът ви д-р Димитър Шойлев? (Известният ортопед и травматолог почина на 74 г. през 2009 г. и съпругата му така и не се съвзе от загубата му – б.р.)
- Аз съм работно момиче, грижа се за всичко вкъщи. Пазарувам, готвя, извеждам двете ни кучета. И професорът ми помага. Не съм мъжки тип жена, но не съм глезана.
- Споменавате, че сте познавала гениалния диригент Караян?
- Той беше пациент на мъжа ми. Караян имал здравословни проблеми и му препоръчали да се срещне с него. Два пъти дойде в България. Когато го изпращахме на летището след лечението, той демонстрираше колко е добре. А в началото почти не можеше да се движи. Двата му концерта в НДК с Виенската филхармония бяха благодарност за доброто, което получи в нашата страна. Няколко пъти му гостувахме в Залцбург.
- Съпругът ви критикува ли ролите ви?
- Той е строг критик. Но най-големият критик за мен беше майка ми. Тя идваше да ме гледа още преди генералната репетиция. Завършила е Американския колеж в Симеоново. В мен виждаше осъществена мечтата си да стане актриса. Но къде в Дупница ще стане карагьозчийка! Имаше силен усет и режисьорите я питаха за мнението ѝ. Тя почина по време на концерта за 80-годишния юбилей на Народния театър. Играехме откъс от “Казаларската царица”. Получила инфаркт, когато започнаха да ни прекъсват с ръкопляскания. Бях си ушила черна рокля специално за концерта. А мразя да нося черно, не ми стои добре. Роклята се оказа траурна...
В интервю от 2014 г. за “Клуб 100”:
- Известно ми е, че сте се срещали с Ванга. Какво ви каза тя?
- Тя беше много близка с мъжа ми. Търсеше го за лечение на хора със сериозни заболявания. Обръщаше се на малко име към него – казваше му “Мите!”, както аз се обръщах към него. Аз бях един-единствен път при нея. Връщахме се от Гърция и се отбихме в къщата ѝ. Ванга разбра, че сме в двора. Казала: “Дошли са Шойлеви, да влязат, искам да ги видя!”. Точно тогава Тома Томов беше там, правеше филма за нея. Мъжът ми седна до нея и започнаха да си приказват. Когато свършиха снимките, баба Ванга ми благодари за една покривка, която бях изпратила по мъжа ми. Той не знаеше какъв е подаръкът, а тя разбрала още преди да отвори пакета: “Мите, защо не ми покажеш покривката от Ванча, много е красива!”. Сега моята покривка стои на нейната масичка. Щастлива съм от това.
- Тя говори ли за бъдещето ви?
- Не, пък и аз не се интересувах. На мъжа ми само е казала, че съм много добра. Тези думи ме топлят и досега мисля за нея с много любов и уважение.
Поклонението пред голямата актриса от Народния театър е в сряда в 11 часа.