Легендарната софийска наркоманка умира през 1995 г.

Пример за оцеляла въпреки дрогата е журналистката Весела Тотева, която от 15 г. е загърбила наркотиците

Популярното през 90-те години Синьото кафе е мястото, на което известната столична наркоманка Сиси Графинята намира смъртта си. Там журналистката и писателка Весела Тотева среща за пръв и последен път Сибила. Няколко години преди и тя да стане жертва на хероина.

Едната издъхва, а другата се спасява и вече 15 години живее нов живот, в който борбата срещу дрогата се превръща в нейна мисия.
Колоритна личност с артистичен дух и хаплив език. Смятала себе си за неродена в правилното време. Жадувала за промяна. Опитвала да се впише в системата, но останала жертва на социализма. Легендарна софийска наркоманка. Сибила Маринова илию Сиси Графинята.

Като малка взима участие в училищна пиеса и играе ролята на графиня. Оттам остава прякорът . Майка – Кет Балу, както я наричала, я изоставя много рано и Сиси е отгледана от друга жена.

Сибила посяга към морфин и лидол през 1968 година. Тогава тя е едва 17-годишна. По време на Световния младежки фестивал в София среща наркомани в Парка на свободата и без време става жертва на системата. Нахълтват милиционери и в суматохата изплашени италианци пускат в джоба на Сиси лидол. Тя е обвинена и изпратена в поправителен лагер в Сеново. За наказание и порицание работи общественополезен труд в силистренското село Ножарево. Нейни познати си спомнят, че престоя си там Графинята коментирала много грубо : “В тези лагерчета на другарите комунисти изкарвах диплома по метене, блъскане и чукане. Изродски живот.”
Работата се изразявала в носене на 150 кофи с въглища до края на лагера и обратно.

На Сиси обаче й се искало властта да се смени, да се влюби в някой, който много да я обича и да си има кафене. Но реалността била друга и хероинът бил единственото спасение.

Баща Никола, когото тя наричала Куция Бил, давал по 20-30 лв. Той дори не предполагал колко лоша услуга прави на дъщеря си. Всичките си джобни пари Сиси Графинята давала за дрога. Един от малкото останали живи приятели споделя, че за него Сибила никога не е била от “онези одърпани и окаляни наркомани, които с отвращение подминаваш по улиците, нито пък редовна клиентка на клиниката в Суходол”, а верен другар. Спомня си, че се запознали в компания покрай гадже на нейна приятелка, който я снабдявал с лидол и морфин, а понякога и с хероин. Къщата си на улица “Мургаш” Сиси предлагала да използват за терен, на който могат да се завихрят чудни купони, без да бъдат обезпокоявани от органите на реда.

“На вратата на жилището пишеше с розово перлено червило СИСИ , а под името имаше нарисувано голямо сърце. Ходехме там не само да се друсаме, а и заради удобното място да удовлетворяваме първите си интимни трепети. Ние бяхме деца, а тя беше каката от бийтпоколението, която ни разказваше за живота си, ако не беше прекалила с дозата.”

Преди няколко години същата тази къща близо до Орлов мост е била обявена за продажба, но никой не проявявал интерес към нея. Хората вярвали, че в нея има лоша енергия и е обладана от духове. Съседите дори разказвали истории, че прозорците и вратите нощем се отварят сами и се чували странни шумове.

Образът на Сиси, ходеща усмихната по улиците с пластмасова чаша водка в ръка в квартала, е още жив, макар да е починала през 1995 г. “Тази жена беше феномен в махалата”, споделят съседите .

Въпреки че Сибила много обичала децата, тя така и не успяла да създаде свое семейство. И за нея се носели слухове, че е проститутка, като всяка наркоманка по онова време. Дилърите разменяли доза за интимност. Истината е противоречива, каквато е била и тя като личност. В живота си е имала един законен съпруг, с когото се разделя бързо.

Тя твърди, че съпрузите са били 4-ма. Болката и самотата си утешава с хероин и алкохол. Влизала е няколко пъти в клиники за лечение от дрогата, записвала и се отписвала дори сама.

И вместо да започне нов живот, Сибила останала здраво вкопчена в пипалата на дрогата. Изпратена е отново в поправителен лагер през 1973-а, но отново без резултат. Нейни близки разказват, че тя обичала да мечтае и доста често си фантазирала някои неща и ги смятала за истина. В следствие на наркотиците от красиво момиче с артистични заложби и различен поглед към света Сиси се превръща в “нещо средно между клошарка, алкохоличка и болна от нещо жена”, както днес си я спомня журналистката и писателка Весела Тотева, която също е била е клопката на хероина. Днес обаче - 15 години по-късно, е чиста и без притеснение разказва пред обществото за тогавашния си проблем.

“Срещнах я много години преди да срещна хероина. Бях ученичка, може би на 15-16 години. Ходех почти всеки ден в Синьото кафене (мястото, на което се събираха първите български пънкари), там бяха приятелите ми. Една вечер нещо се замотах, трябваше да изчакам някакъв приятел и седнах на едно от кафенетата да пия бира. При мен седна една жена, не знаех коя е. Изглеждаше зле. Беше с хубави за онова време дрехи. Струваше ми се, че е пияна. Тогава не знаех какво означава надрусана. Почерпи ме бира. Тя пиеше водка”, това разказва Весела Тотева за единствената си среща с легендарната софийска наркоманка Сиси Графинята.

Днес журналистката има ясен образ за наркоманът: “Той преди всичко е най-обикновен човек. Не можеш да сложиш под общ знаменател наркоманите. Повечето хора си представят миризлив, с мръсни дрехи, немита коса, развалени зъби, влачещ се човек, който само се чуди как да открадне и излъже... Не казвам, че няма и така изглеждащи хора. Познавам различни видове. Може би единственото общо са очите, зениците... Тези, които са пушили трева, имат плуващи очи и са леко зачервени, надрусаният с опиеви наркотици (хероин, ривотрил, ксанакс) имат зеници като точки. Когато са взели дозата си току-що, мигат бавно, говорят леко провлачено и може би си влачат краката. Кокаинът уголемява зениците. След по-дълга употреба започват да имат тикове.”
Сиси Графинята също е опитвала кокаин, но след като нейната близка приятелка Соня издъхва от свръхдоза край Борисовата градина, завинаги отказва белия прах.

Оцелели в трудните години на прехода редовни клиенти на “Синьото” и познати на Сибила я описват като “кафенячка”. Един от тях разказва интересна версия за смъртта .
“Помня, че дилърите ходеха в тях да се праскат с кафе (хероин) и май набутаха коняк – “Плиска” или “Слънчев бряг”. Тя вече беше крива и Бодо я уби (прякор на дилър). Като свариш стафа (хероин), става карамел и абстинентният глупак, за да й вземе нещата , е сварил коняк и на нея не е издържал черният дроб.”

По официални данни Сиси Графинята е намерена мъртва от свръхдоза наркотици и алкохол пред “Синьото” през 1995 г. Повече от седмица тялото остава в софийската морга. Няма кой да я погребе, близките разбират от вестниците какво се е случило с нея.
“Ако някой сега посяга към дрогата, да дойде да види мен на какво приличам.

Искам смъртна присъда за всеки изрод, който дава хероин на дете” били едни от последните думи на Сиси в моментите, в които е била в абстиненция. Журналистката Весела Тотева днес изпитва жестока ненавист към дилърите. На въпрос какво би им казала, тя отговаря: “Същото, което ще кажа и на барман, който налива текила на дете - ти си пълен нещастник. Не мога да те съдя аз, вярвам, че Господ ще го направи.”
В първите години на бума на дрогата в София не беше лесно да си намериш хероин, разказва Тотева. Дилърите не бяха много, пазеха се, често продаваха вкъщи, защото в началото нямаше мобилни телефони. Говорехме с кодови названия. Ако сгафиш, дилърът спира да ти продава. Не съм запозната със схемите за продажба на коняк с хероин. Знам, че старите дроги се друсаха с давилови капки, като ги варяха дълго, докато остане само изливка от давила. Покривало абстиненцията.”

Днес, години след като Весела Тотева е вън от пипалата на хероина и води нормален живот, да помага на зависими от наркотици, става нейна мисия.

“Разбрах, че трябва да се говори за това. Разбрах, че днешните деца са в голяма беда. Те растат без ценностна система и морал, без да уважават институциите, залети от изобилието от материални блага, и заради лесния достъп до интернет могат да си купят всичко. Къде живеем и защо не ни пука? Смятам, че ние сме виновни, аз съм виновна. Аз съм бясна на родителите, на учителите, на директорите, на лелките в инспектората, на барманите, на сервитьорите... И единственото, което мога да направя, е да говоря. Няма да се уморя и да спра. Това е демон, който пъпли и вече е завзел толкова много души,”- разказва журналистката, която вече е провела няколко открити разговора с ученици от столични училища и в провинцията.

На въпрос защо е започнала да се друса, Тотева отговаря, че отговорът е невидим за очите. Изпушваш първата цигара, а само след седмица вече си в абстиненция,
цялото тяло те боли и мислиш, че си болен от грип.

“В продължение на 4 години затъвах в блатото на хероина, до деня, в който реших, че искам да съм свободна. На 31 декември 2001 г. спрях метадона и до днес съм чиста. В главата ми се роди идея за филм по моята история. Дъщеря ми Валя е дипломирана актриса в Англия и търсим хора, които да грабнат идеята и да успеем с общи усилия да заснемем лентата. Знам, че няма да спрем продажбата и употребата на наркотици по света... Ако помогнем на един човек да спре, да помисли, да се върне към красотата на живота, значи е имало смисъл”, завършва разказа си Весела Тотева.

Режисьорът Петър Попзлатев също се вдъхновява от грозното лице на дрогата и през 1989 г. създава филма “Аз, Графинята” с прототип Сиси Графинята и Светлана Янчева в главната роля. Той се превръща в най-успелия български филм на 90-те. Радва се на изключителен успех и по света. Печели много престижни международни награди, една от които е “Награда за най-добър филм и наградата на публиката” в Торино.

Бунтът на Графинята чрез бягство от реалността и с утеха в наркотиците се превръща в метафора на борбата между индивидуалността и обезличаването. Авторите на филма споделят за Сиси: “Тя постигна поне една от мечтите си - направихме филм, свободно инспириран от нейните преживявания в един свят, изграден от граници, ограничения, доносници, абсурдни норми и цензура.”

“Аз. Графинята” постига невероятен успех, но самата Сибила остава разочарована, че той пресъздава нейната съдба, а тя не е получила голямо възграждение. Най-голяма болка обаче причинява датата на излъчването му - 24 май. Тя осъзнава, че много деца са видели историята и обвинява за това тогавашния шеф на БНТ Хачо Бояджиев, докато е жива.