103 деца са станали жертва на родителски отвличания за последните 30 месеца, сочи статистиката на Министерството на правосъдието (МП). Хлапетата, за които са подавани сигнали, са държани в чужбина или са укривани у нас без съгласието на другия родител.

Експертите на ведомството са работили през 2014 г. по 32 молби от чужди държави, през миналата - по 24, а от началото на тази по 11. За последните 3 г. нашата държава е отправила 41 молби за връщане на българчета - през 2014 г. те са 8, през 2015 - 24, а от началото на 2016 г. - 11.

22 са децата, предадени на единия от родителите със съдебно решение от 2014 г. до момента. 15 от тях са изпратени в чужбина, а 7 са доведени тук.

Реално случаите са повече, защото не всички стигат до съд.

“Лятото

родителските

отвличания

зачестяват,

защото през ваканцията децата гостуват на този, при когото не живеят, а той отказва да ги върне”, обясни зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева-Русева. Понякога бабата и дядото също не пускат внука си.

Един от случаите е на българи от Кипър. Съпрузите отишли да живеят там с 2-те си деца, но се разделили. Договорили се малчуганите да гостуват на родителите на бащата през ваканцията. В България той довел по-голямото момче, а малката му сестричка останала в Кипър. След края на ваканцията

бабата и дядото

отказали

да върнат

детето в Кипър

Бащата започнал дело за родителски права в наш съд.

“Пропуснал” да съобщи, че майката е подала молба, че синът ѝ е задържан без нейно съгласие в България. Съдът присъдил родителските права на бащата, но решението било отменено.

През последните 3 г. МП е изпращало и получавало молби за връщане на деца от Чехия, Турция, Германия, Холандия, Италия, Белгия, Испания, Австрия, Англия, Шотландия, Ирландия, САЩ, Кипър, Канада, Норвегия, Беларус, Гърция, Нова Зеландия, Швейцария, Дания, Сърбия, Русия, Латвия, Франция.

Испания, Германия и Белгия са сред първенците, където се водят най-много дела за родителски отвличания на българчета.

Вероятно причината е, че там живеят много наши сънародници.

При решаване на казусите гражданството на детето и на родителите няма значение, обясниха експертите. Значение има къде то живее.

Това означава, че дори хлапето и двамата родители да са български граждани, ако синът или дъщерята бъдат доведени без съгласието на единия родител в България например, то чуждата държава отправя молба към властите у нас да го върнат, обясниха експерти. Наблюденията им са, че германските съдии решават изключително бързо подобни случаи.

Германия поема

съдебната такса

от 1500 евро,

правната помощ, престоя и преводача на родителя, който е започнал делото. Практиката в ЕС е при тези дела съдебната такса да е за сметка на държавата, където се гледа делото, а не да се плаща от родителя. Идеята е, че всеки има право на равен достъп до правосъдие и не може парите да стават пречка родител да се бори за детето си.

Съдилища в далечни държави като Нова Зеландия и ЮАР са разрешавали деца да бъдат върнати у нас. (Виж карето на 2-а стр.). Турция също, но там проблемът е с намирането на хлапето, което става неоткриваемо в Анадола например. Не така стоят нещата със САЩ и Канада, откъдето няма нито едно върнато българче. Миналата година в МП са работили по два “американски” случая. По единия не е постъпила молба след подаването на сигнала, а по другия последвал отказ. Нашият съд също не е дал съгласие българче да бъде предадено на родителя си в САЩ.

В България делата за родителски отвличания се гледат само от Софийския градски съд. Основната част от молбите, по които се работи, са за отвлечени деца с двама родители българи. Често срещана напоследък ситуация е съпрузите да заминат на работа в чужбина с децата. Там единият, по-често жената, започва извънбрачна връзка и после се развежда. Изоставеният партньор се връща, а бившата му половинка не пуска децата. “Той звъни и казва: Задържа ми детето, не ми го дава, какво да правя?", казва зам.-министър Русева.

Другите държави се занимават предимно със случаи на неразбирателство между родители от смесени бракове. По-рядко се случват родителски отвличания при бивши партньори от една държава.

Друга констатация на експертите е, че

родителите не

се съобразяват

с правилата

за легално

отвеждане

на деца от една държава в друга, а и често не са наясно с тях.

Понякога самите деца не искат да се връщат. Една от причините е, че по време на гостуването са манипулирани и настройвани срещу родителя, при когото живеят. Такъв е случаят с момче, което след гостуване при баща си в Англия отказва да се прибере у нас. Сестричката му обаче е върната, защото била на възраст, на която не може да бъде изслушана от съда.

Въпросите на родителските отвличания се решават от Хагската конвенция, която действа от 1980 г. и е ратифицирана от държавите в ЕС, Русия, Беларус, Турция, ЮАР, САЩ и Канада. Арабските страни не са я ратифицирали. Тя се занимава с родителски отвличания на деца до 16 г. Според конвенцията 1 г. е срокът, в който трябва да се подаде молба, че детето е задържано при единия родител. След този период се приема, че малчуганът се е адаптирал към новата среда.

ЕС решава през 2003 г. че конвенцията действа бавно, и приема регламент, чрез който процедурата за връщане на деца се ускорява. Смята се, че спорът между родителите трябва да се реши за 6 месеца. Това време обаче е трудно постижимо и обикновено делата продължават по 8 месеца.

Друг проблем е различната съдебна практика от каква възраст може да бъде питано детето при кого иска да живее. У нас се приема, че на 10-годишна възраст то може да бъде изслушано от съда. В Германия обаче се смята, че и 3-годишно е в състояние да изрази становище. Идеята е този спорен въпрос да се реши по време на нашето председателство на ЕС през 2018 г.