Британската ненамеса в европейските дела, води до Първата световна война

Великобритания не за първи път се опитва да се разграничи политически от Европа. Интересното е, че в годините на най-голямата си мощ тя е принудена да се откаже от изолационизма точно заради България, като подкрепя Съединението.

През втората половина на 19-ти век основна цел на британската външна политика е да се запази равновесието на силите в Европа и да се намесва само в случай, че този баланс е нарушен. Този доброволен отказ на най-силната държава да участва активно в политическите дела на стария континент започва след Кримската война. Познат е в историята като "прекрасна, блестяща или великолепна изолация" (splendid isolation) и продължава повече от половин век. Вероятно носталгията по този период изигра и основна роля за решението на референдума за излизането на страната от Европейския съюз сега.

Благодарение на тази "изолация", британците си извоюваха по-изгодни условия за членство от останалите. Иначе като описание за английската политика терминът се използва от Джордж Гошен, първи лорд на Адмиралтейството. През 1896 г. той заявява:

"Ние стоим тук сами, в това което се нарича изолация - нашата великолепна изолация, както един от нашите колониални приятели беше достатъчно добър да нарече."

И още: "... Нашата изолация не е израз на слабост, или на презрение към себе си, а е нарочно избрана, за да имаме свободата да действаме както ние решим при всякакви обстоятелства, които могат да възникнат."

Викторианска Англия е наистина изключително успешно държавно формирование. На практика тя е най-голямата империя в човешката история. Близо 64-годишното щастливо управление на кралица Виктория се характеризира с висок морал и успешни завоевания във всички краища на света.

В резултат в началото на XX век Британската империя със задморските си владения има територия от 34 590 000 кв. км - почти четвърт от световната суша и население от 458 млн. жители. Над империята на кралица Виктория буквално “слънцето никога не залязва".

През този период Великобритания, като „господарка на моретата“ не само владее Индия, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и още 60-тина колонии, а на практика държи контрола в икономиката и на страни като Китай, Аржентина и Османската империя. Лондон е не само най-големият град, а и най-важният, търговски, финансов и политически център в света.

Що се отнася до политиката на изолационизъм, тя се провежда особено стриктно от Консервативната партия в края на XIX век. Премиери като Бенджамин Дизраели и Робърт Гаскойн-Сесил, маркиз Солзбъри, се придържат към този подход.

Но има и изключения. Всъщност, учудващо, но първият значим прецедент, когато британците се отказват от доволната си самодостатъчност, е свързан с България.

Съединението между Източна Румелия и Княжество България от 1885 г. представлява явно нарушение на Берлинския договор и засяга сериозно интересите на Великите сили. Както и на съседните на България държави, което предполага и светкавичните им реакции. Напълно закономерно, Съединението става обект на спешни дипломатически разговори, консултации и инициативи. На 24 октомври 1885 г. Великите сили свикват посланическа конференция в Цариград. Основна задача е санкционирането на българския въпрос. По време на заседанията всяка страна издига своя позиция. Очакваната бурна реакция от страна на Турция се забавя. Неприятна изненада за българите е становището на Русия, която категорично се противопоставя на Съединението и предлага въпросът да се разреши безболезнено, като се възстанови положението преди 6 септември. Само три дни след акта на Съединението, Русия изтегля своите офицери от армията на Княжеството и от румелийската милиция. След което нарежда на военния министър в правителството на Петко Каравелов да подаде оставка. Евентуален успех на Съединението също засилва позициите и на неодобрявания вече от Петербург Александър Батенберг. Следвайки своите интереси, против Съединението се обявяват и Германия, Франция и Австро-Унгария. Противно на очакванията, обаче, Англия, първоначално обявила се против Съединението, изслушвайки позицията на Русия, променя своята. Британската дипломация съзира в създалото се положение изключително благоприятен момент да отслаби руското влияние в България и да укрепи собствените си позиции, като по този начин разшири сферата си на влияние на Балканите. Лично британският премиер маркиз Солзбъри, считан за един от най-горещите привърженици на изолацията, тогава е цитиран да казва че "една голяма България на Балканите ще бъде голяма пречка за руските интереси в района".

Симеон Радев в първия том на своята "Строители на съвременна България" описва ситуацията така: „Спрямо тая групировка на континенталните сили под високото настойничество на Бисмарка, Англия се държеше уединено. Това уединение не бе обаче, както го нарекоха по-късно, великолепно, splendid.

Англия бе поради окупацията на Египет в хладни отношения с Франция и по въпросите на Централна Азия в постоянен конфликт с Русия. Либералното министерство бе направило големи усилия, за да подобри отношенията с Русия. В 1881 г. Гладстон даде заповед на английските войски да се оттеглят от Афганистан и разхлаби малко своя надзор върху руските действия в Туркестан. Възползувайки се от тая хлабавост на либералния кабинет, русите продължиха своите постепенни завоевателни нашествия. В 1884 г. наистина те влязоха в Мерв: афганците, подбудени от английската дипломация, завзеха Пенджех, разположен в една територия, спорна между Афганистан и Русия. На 18 март 1885 г. генерал Комаров бомбардира Пенджех и изпъди оттам афганците. Това известие предизвика голямо вълнение в Англия. Войната биде избягната с голяма мъка, но рискът остана и между двете държави атмосферата бе сега неприязнена.“

Така именно неизбежната конкуренция с другите европейски сили прави британската изолация невъзможна.

В началото на ХХ век страховете във Великобритания са, че тя вече няма да бъде в състояние да защитава целостта си чрез политиката на "пълна изолация". След смъртта на кралица Виктория, освен конфликта с Русия в Азия, Германия също бързо се издига като военна и индустриална сила и вече се разглежда като най-вероятен противник в бъдеща война. Така след като сключвадоговор с Япония през 1902 г., Британската империя е принудена да влезе в коалиция и със старите си врагове Франция и Русия - съответно през 1904 г. и 1907 г. Трескавото наваксване на пропуснатото от периода на изолация, косвено рефлектира в предпоставките за започването на Първата световна война, смятат историци.

По ирония на съдбата, братът на човека, лансирал концепцията за "великолепната изолация" - Едуард Гошен, е посланикът в Берлин, който пръв научава, че Германия ще нахлуе в Белгия, с което започват същинските бойни действия в Първата световна война.