Желанието да живеем здравословно също може да се превърне в болест, подчертава френският ежедневник “20 минути”. Цитирано е изследването на Карл Седерстрьом и Андре Спайсър, автори на книгата “Синдромът здравословен живот”.

Специалистите обясняват, че в съвременното общество да се грижиш за себе си е станало задължение на всеки един човек и това вече не е просто лукс, а идеология. Но както с всяко нещо, което е полезно единствено в определени граници, дори здравословният начин на живот може да се превърне в болест, ако се стигне до крайности.

Карл Седерстрьом и Андре Спайсър подчертават, че е много лесно желанието да се погрижиш за здравето си да се превърне във фанатичното състояние вечно да се следва нова и нова диета, да се спортува до изтощение дори при болест, страха да се хапне залък хляб или лъжичка сладолед.

Авторите поясняват, че някои хора поставят физиката си на първо място, преди емоционалното и психичното здраве, преди кариерното си развитие, дори преди близките си.

“Това са хора, които непрекъснато са заети да мислят за себе си, да се наблюдават, да се преценяват – но в чисто физически аспект – пишат Седерстрьом и Спайсър. – Желанието им да се хранят здравословно граничи с параноя. Дори само една порция извън разрешените продукти нарушава психическата им стабилност и може да предизвика кризи.”

В "Синдромът здравословен живот" се обяснява, че границата от полезен навик да се грижиш за себе си до мания се преминава, когато човек започне да планира всичките си ангажименти и излизания според храненията и спортния си режим.

Разбира се, авторите подчертават, че при някои хора такъв ограничен и тип маниакален начин на хранене е необходим - когато става дума за пациенти със сериозни заболявания. Нормално е диабетици стриктно да следят да не приемат никаква захар или хора с бъбречна недостатъчност да ограничават продуктите с калий. Но при тях волност в диетата застрашава живота им, така че поведението им е тип лечение.

Когато обаче напълно здрави хора следят калориите във всеки продукт, който консумират, отчитат всичко изядено в специални приложения на телефона си или признават, че не са консумирали нищо сладко от години, може да се говори за мания.

Напълно естествено е и прекомерното физическо натоварване за спортисти, за хора, които се готвят за състезания, или за такива, чиято работа е свързана със спорт, но когато винаги предпочиташ да отидеш на фитнес пред това да се видиш с приятели, да прекараш време със семейството си или просто да поспиш, състоянието минава в графата нездравословно, подчертават авторите на изследването.

Според тях нито едната, нито другата крайност са полезни за психичното здраве. Както заседналият начин на живот и прекаляването с вредни храни е опасно, така е опасно и непрекъснатото подлагане на диети, вечното спортуване до пълно изтощение и вечното търсене на нова информация кое е полезно и кое не.

Това е и друг капан, в който често влизат хората. Авторите на “Синдромът здравословен живот” подчертават, че в днешно време отвсякъде ни залива информация за вредното влияние на дадени храни или продукти. В целия този поток много хора се объркват и се ограничават ту от едни продукти, ту от други и в крайна сметка стигат до начин на хранене, който е прекалено ограничаващ и се оказва дори по-опасен.

Всъщност болестното вманиачаване единствено в здравословни храни отдавна е регистрирано като хранително разстройство редом с анорексията и булимията. За орторексия се говори не просто когато човек реши да стане вегетарианец или веган, а когато изискванията, които сам си налага, го карат да се измъчва, да изпада в депресия, дори да се самонаказва.

Според специалисти най-добрият вариант е да се консумира от всичко по малко и с нищо да не се прекалява. Но орторексията е само една от проявите на мания за здравословен начин на живот. При някои хора параноята се простира не само върху храната, но и върху напитките, лекарствата, козметиката, спорта.

Непрекъснатият страх, че вредиш на тялото си, всъщност е най-вреден, подчертават Седерстрьом и Спайсър. Когато човек непрекъснато мисли от какво може да се разболее, чете за опасни съставки и се страхува дори от залък хляб, неизменно се разболява по един или друг начин, категорични са авторите. Според тях вманиачаването във физическото здраве кара хората да пренебрегват психичното и емоционалното равновесие, които са не по-малко важни.

Стига се до феномена здрави хора в добра форма да страдат от проблеми със съня, от нервни кризи, от параноя, от мании, да се изолират и да отключват психични проблеми.

Френският психиатър Аймерик Пети подчертава, че желанието за здравословен начин на живот може лесно да се превърне в мания и да доведе до пълна липса на реален контрол и свобода. Той обяснява, че прекалено стриктният режим и маниакалното желание за контрол над всеки детайл от живота всъщност са знак за липса на реален контрол, на психични устои, на емоционално равновесие.

Пети изтъква, че когато човек не може да се справи с важни проблеми в живота си, изправен е пред необратими промени – загуба на близък, раздяла с любим човек или провал в кариерата, – много често се вманиачава в здравословния начин на живот. Възможността да упражнява контрол поне на ниво хранене и спорт му носи измамното усещане, че “държи живота си в ръце“. Но това всъщност е разсейване от основния проблем, а той рано или късно излиза на повърхността, обяснява психиатърът. Според него спортът е добър начин за справяне със стреса, стига да е в нормални граници и да не се превръща самият той в стрес.

А желанието за здравословно хранене е нормално, стига да се изразява в стремеж да не се прекалява с дадени храни. Когато обаче спортът и храненето станат мания, те са също толкова опасни, колкото е емоционалното тъпчене с храна или обездвижването.

Д-р Пети дава пример за свой пациент, който спортува най-малко по 35 часа седмично и освен че започва да отказва всякакви семейни събирания и срещи с приятели, в даден момент дори спира да ходи на работа, за да може да смогне с режима, който сам си е наложил.

Психиатърът подчертава, че от този тип мания страдат както жени, така и мъже, и то от всякакви възрасти. При някои психичните разстройства се отключват след загуба, раздяла, уволнение, при други причините може да са дори положителни – раждане на дете, повишение в службата и т.н.

Психиатърът уточнява, че както загубата на нещо важно, така и придобиването на нови задължения или поемането на нови роли разтърсват психичните устои на някои хора и те имат нужда от нещо сигурно. А спортът и храната са фактор, който лесно могат да контролират. Чрез тях те поддържат измамно усещане, че имат власт над всички промени в тялото си, защото дълбоко в себе си всъщност се страхуват от промяната.

Каква вина носи обществото за манията здравословен начин на живот, четете в хартиеното издание на "168 часа".