Журналисти, общественици, близки и обикновени граждани се простиха с доайена на българските медии Петко Бочаров, който почина на 97-годишна възраст на 2 март.

Поклонението пред тленните му останки се състоя в столичната църква "Свети Седмочисленици" от 14.00 часа.

В предаването на Мира Добрева "Отблизо" по БНТ през 2013 г. Петко Бочаров признава: "Аз съм един щастлив човек!". На въпроса как се постига щастието Бочаров казва: "До мен живее един ангел..." Той има предвид съпругата си Дора.

Тя и семейството на сина му Емил, който е от първия брак на журналиста, приемаха съболезнованията по повод кончината му.

Много журналисти от всички поколeния (без най-младите) и десетки приятели се поклониха пред Петко Бочаров в храма "Свети Седмочисленици", който не можа да побере всички, дошли да го изпратят до вечния му дом.

Доайенът на българската журналистика почина в 3,40 часа на 2 март, 12 дни след като навърши 97 години. Роден е на 19 февруари 1919 г. в София. Завършва Американския колеж и право в Софийския университет. Той беше най-възрастния журналист в света, който до последния си ден даваше интервюта и правеше анализи на български и световни събития.

Най-голямата група в храма, естественоq беше на бетеанците - през целия си живот Петко Бочаров е работил само в БТА - от 1952 г. до пенсионирането му през 1983 г. Венец поднесе сегашният директор на агенцията Максим Минчев. Тук бяха и старите лъвове Димитри Иванов (Джимо), Светослав Терзиев, Панчо Денев,

"Петко Бочаров е символ на българската журналистика, достоен, мъдър и ерудиран човек с позиция", написа репортер на БТА по-късно.

Голяма беше и групата от БНТ. И това съвсем не е случайно. Петко Бочаров е журналистът, направил първия авторски коментар 4 минути на живо от студиото в телевизионната кула. Това се случва на 20 януари 1962 г. и е първата стъпка на модерната персонифицирана журналистика в България. След години е редовен участник във "Всяка неделя", през 1992 г. - води коментарната авторска рубрика "Тв око", в която се роди паметната му фраза "Да, ама не".

В храма бяха Уляна Пръмова, бившият генерален директор на БНТ, Петя Тетевенска, Мира Добрева, Емил Розов, Валентин Измирлиев, Асен Гешаков и др.

Със своя добър приятел се простиха преводачът на Шекспир проф. Александър Шурбанов, журналистът Любомир Коралов, зам. главен редактор на в. "Български фермер", проф. Любомир Халачев, доскорошен ректор на НАТФИЗ, актьорите Славчо Пеев и Стефан Илиев, режисьорите Александър Обрешков и Станислава Калчева, Георги Лозанов, Любен Дилов-син, "щурецът" Кирил Маричков, композиторът Стефан Димитров, мореплавателят Дончо Папазов, Иван Тенев, (агент Тенев). Венец от името на продуцентската компания "Дрийм тим"  поднесоха Любомир Нейков и Евтим Милошев.

Действащи политици не бяха забелязани на поклонението. Цветя положиха доц. Атанас Семов, бивш зам.-председател на Народното събрание от партия "Рез, законост и справедливост", и Венцеслав Димитров, депутат в няколко парламента.

"Преди 1983 г. с Петко и банкера Тодор Вълчев обикаляхме страната, за да изнасяме лекции - разказа за "24 часа" Димитров. - Хората бяха жадни за новини и за обяснения на процесите в света и в страната. И преди началато на срещите Петко обикновено казваше: "Хората сигурно си мислят, че ние сме заклети комунисти..."

Издателката Божана Апостолова благодари на Петко Бочаров за плодотворното им сътрудничество през последните години. Нейното издателство "Жанет 45" издаде книгите му "Картини от три Българии", "Лица и съдби от три Българии", "Страсти и контрасти в три Българии" и "Нашата Via Dolorosa".

Кратки траурни слова произнесоха известната журналистка от БНТ, Даниела Кънева,  Емил Розов (от името на СБЖ) и Георги Лозанов.