Посмъртно излиза нова книга на писателя

Предлагаме ви едно есе на починалия писател, философ и хуманист Умберто Еко. То излиза под заглавие “Вечният фашизъм (14 начина да разпознаем черноризците)” през 2005 г. в сп. “Обектив”.

Само след няколко дни ще излезе най-новата и последна книга на Еко - сборник с най-добрите му есета, публикувани в италианския седмичник “Еспресо” от 2000 г.
Самият писател до последно работи по тази събирателна творба, измисля корицата и заглавието, заимстващо стих от “Божествена комедия” на Данте Алигиери. Сборникът се казва “Папе Сатан алепе: хроники на изплъзващото се общество”.
Според редица специалисти първият стих от Седма песен на “Ад” може да се тълкува като призоваване на сатаната.

Въпреки някои неясноти около исторически форми на фашизма, може да се състави списък на типичните черти на това, което наричам Вечния фашизъм. Те не могат да се организират в система, много от тях взаимно си противоречат и са типични и за други видове деспотизъм и фанатизъм. Но една от тях да е налична, фашизмът ще коагулира около нея.

1. Култ към традицията

Разбира се, традиционализмът е много по-стар от фашизма. Не само е типичен за реакционната католическа мисъл след Френската революция, но е роден в късната елинистична епоха като реакция на класическия рационализъм на древните гърци. В Средиземноморието хората от различни религии (повечето великодушно приети в римския пантеон) започнали да мечтаят за откровение, получено в изгрева на човешката история. То според традиционната мистика задълго е останало скрито под булото на забравени езици - в египетските йероглифи, в келтските руни, в свитъците на малко познати азиатски религии.

Тази нова култура трябвало да е синкретична. Синкретизмът не е само, както пише в речника, “съчетание на различни вярвания и практики”; такова съчетание трябва да понася противоречия. Всяко първично послание съдържа късче мъдрост и макар да изглежда, че те казват различни или несъвместими неща, все пак всички те се отнасят алегорично до същата праисторическа истина. Вследствие на това не може да има напредък в познанието. Истината вече веднъж и завинаги е била изказана, а ние само можем да продължаваме да тълкуваме неясното й послание.

Ако поровите из рафтовете на американските книжарници, етикетирани като Ню Ейдж, може да намерите дори свети Августин, който, доколкото знам, не е фашист. Но съчетанието между свети Августин и Стоунхендж - това е симптом за Вечен фашизъм.

2. Отхвърляне на модернизма

Фашистите и нацистите почитат технологията, а традиционалистите я отхвърлят като отрицание на традиционните духовни ценности. Но дори и нацизмът да е бил горд със своите индустриални постижения, неговата възхвала на модернизма е само повърхност на една идеология, основана върху кръвта и земята (Blut und Boden). Отхвърлянето на модерния свят бе маскирано като отрицание на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Епохата на разума, се приема за началото на модерната поквареност. В този смисъл Вечният фашизъм може да се дефинира като ирационализъм.

3. Култ към действието

Ако действието е добро само по себе си, то трябва да се приема преди или без замисляне. Мисленето е форма на безсилие. Следователно културата е подозрителна, ако има критични изяви. Недоверието към интелектуалния свят е симптом на Вечния фашизъм, от почитта на Гьоринг към фразата от пиеса на Ханс Йохст (“Като чуя “култура”, посягам към кобура”) до честата употреба на фрази като “упадъчни интелектуалци”, “яйчени глави”, “изнежени сноби” и “университетите са червени гнезда”. Фашистките интелектуалци са заети най-вече да атакуват модерната култура и либералната интелигенция, задето са предали традиционните ценности.

4. Критическият дух прави разлики, а това е знак

за модернизъм

В модерната култура научната общност въздига несъгласието като начин да се подобри знанието. За Вечния фашизъм несъгласието е предателство.

5. Несъгласието е знак

за разнообразие

Вечният фашизъм се разраства и търси опора чрез експлоатиране и изостряне на естествения страх от различността. Първият призив на един фашист или на едно недоразвито фашистко движение е този срещу пришълците. Така Вечният фашизъм е расистки по дефиниция.

6. Произлиза

от фрустрацията

Вечният фашизъм произлиза от индивидуалната и социална фрустрация. Ето защо типична черта на историческия фашизъм е призивът към фрустрираната средна класа, която страда от икономическа криза или изпитва политическо унижение, или е уплашена от натиска на по-долни социални групи. Днес, когато старите “пролетарии” стават дребни буржоа (а лумпените са широко изключени от политическата сцена), фашизмът на утрешния ден ще намери своята публика в това ново мнозинство.

7. Национализъм и заговор

На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност, Вечният фашизъм казва, че тяхната единствена привилегия е най-общовалидната - да бъдат родени в една и съща страна. Това е произходът на национализма. Но пък единствените, които могат да осигурят идентичност на нацията, са нейните врагове. Така в корена на фашистката психология има обсесия за заговор, по възможност международен. Последователите трябва да се усещат в клопка. Най-лесният начин да се разтури един заговор е призивът към ксенофобия. Но заговорът трябва да идва и отвътре: евреите обикновено са най-добрата мишена, защото имат предимството да са едновременно и отвътре, и отвън. В САЩ ярък пример за обсесия за заговори и конспирации може да се намери в книгата на Пат Робертсън “Новият световен ред”. Но има и много други.

8. Унижение

от показното

богатство

Последователите трябва да се чувстват унизени от показността на богатството и силата на техните врагове. Като момче бях учен да мисля за англичаните като за хора, които се хранят 5 пъти на ден. Те ядяха по-често от бедните, но трезви италианци. Евреите са богати и имат тайна мрежа за взаимопомощ.

Но последователите трябва да бъдат убедени, че могат да надделеят над враговете. Така чрез постоянна промяна на риторичния фокус враговете едновременно са твърде силни и твърде слаби. Фашистките правителства са обречени да губят войните, защото са базисно неспособни обективно да преценяват силата на противника си.

9. Няма борба за живот, животът е заради борбата

Пацифизмът е сделка с врага. Лош е, защото животът е непрестанно воюване. Това обаче води до комплекса Армагедон. Тъй като враговете трябва да бъдат победени, нужна е една последна битка, след която движението ще овладее света. Но такива “окончателни решения” предполагат последваща ера на мир, Златен век, което противоречи на принципа на вечната война. Никой фашистки лидер не е успял да разреши това противоречие.

10. Няма равенство

Елитизмът е типичен за фашистката идеология, тъй като тя е фундаментално аристократична, а аристократичният и военният елитизъм предполагат презрение към слабия.

Вечният фашизъм може единствено да подкрепя популистки елитизма. Всеки гражданин принадлежи на най-добрия народ в света, членовете или партията са най-добрите сред гражданите, всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. Но не може да има патриции без плебеи.

Лидерът знае, че властта не му е делегирана по демократичен път, а е била завзета със сила. Затова съзнава и че силата му е основана на слабостта на масите; те са толкова слаби, че имат нужда и заслужават един управник.

11. Всеки е подготвен

да стане герой

Във всяка митология героят е изключително същество, но във фашистката героизмът е норма. Култът към героизма е тясносвързан с култа към смъртта. Неслучайно мотото на испанските фалангисти е Viva la Muerte ("Да живее смъртта!"). В нефашистките общества на човека му е казано, че смъртта е неприятна, но трябва да се посреща с достойнство; на вярващите е казано, че тя е болезнен път към свръхестествено щастие. В контраст на това фашисткият герой копнее за героична смърт, рекламирана като най-добрата награда за героичен живот. Той е нетърпелив да умре. Но в своето нетърпение по-често изпраща други хора на смърт.

12. Танатос и Ерос

Тъй като и двете - и постоянната война, и героизмът, са трудни за играене игри, фашизмът пренася своята воля за власт в сексуален аспект. Това е произходът на мачизма (в който има както презрение към жените, така и нетърпимост и заклеймяване на нестандартните сексуални навици, от целомъдрието до хомосексуалността). Но и сексът е труден за играене, затова фашисткият герой гледа да играе с оръжия - като прави това, той става едно ерзац фалическо упражнение.

13. Избирателен популизъм

Вечният фашизъм е основан на избирателния, качествен популизъм. В една демокрация гражданите имат индивидуални права, но гражданите като цяло влияят политически само в количествено отношение - всеки следва решенията на мнозинството. За Вечния фашизъм индивидите, като такива, нямат права, а Народът е качествено, монолитно цяло, което изразява Общата воля. Тъй като нито едно голямо количество хора не може да има обща воля, Лидерът претендира, че е общ преводител. Щом са загубили властта си да делегират, гражданите не действат; те са единствено призвани да играят ролята на Народ. Така Народът е само театрална фикция. В бъдеще може да има ТВ или интернет популизъм, в който емоционалният ответ на избрана група граждани да бъде представен и приет като Гласа на Народа. Поради своя качествен популизъм вечният фашизъм е винаги срещу “гнилите” парламентарни правителства. Щом политик хвърли сянка на съмнение върху законността на парламента, защото той не представлява вече Гласа на Народа, можем да надушим вечен фашизъм.

14. Говори на новоговор

Новоговорът е измислен от Оруел в “1984” като официален език на това, което той нарича ангсоц или английски социализъм. Но елементите му са присъщи на различни форми на диктатури. Всички нацистки или фашистки учебници използват обеднял речник и опростен синтаксис, за да се ограничат инструментите за комплексно и критично мислене. Но ние трябва да бъдем готови да идентифицираме други видове новоговор, дори ако те имат наглед невинната форма на популярно ток шоу.

Фашизмът е още около нас, понякога съвсем неприкрит. Щеше да ни е доста по-лесно, ако на световната сцена излезеше някой и кажеше: “Искам отново да отворя Аушвиц, искам черноризците пак да маршируват по италианските площади.” Животът не е толкова прост.

Фашизмът може да се върне под най-невинното прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление - всеки ден, във всяка част на света.

Струва си да бъдат припомнени думите на Рузвелт от 4 ноември 1938 г.: “Ако американската демокрация спре да се движи напред като жива сила, която ден и нощ се опитва с мирни средства да подобри съдбата на нашите граждани, фашизмът ще процъфти по земите ни.” Свободата е безкрайна задача.