Казах на ортака Васил да даде кинти на ченгетата да се оправим. Не го направи. Дадох ги аз. В един прекрасен ден отивам при него да направи ресто. Помисли, че като има много хора около него, е велик и взе да ме псува. Удари ме, а аз с един удар го приключих и му направих главата на пепелник. Тази откровена изповед направи Марио Пеев от Софийския централен затвор.

В понеделник един от най-колоритните и остроумни обитатели на зандана бе осъден на доживотен затвор от Софийски градски съд за убийството на своя сподвижник в кримиделата, пише „България днес”.

„Цял живот съм автоджамбазин. А с Васил имахме схеми да спрем до някой строеж, предварително проучен. Предварително пазачът беше в кома. Проститутка идваше с алкохол и диазепам, а човекът 24 часа спеше като пън. Натоварвахме с камиона абсолютно всичко. Издавахме го на по-тънката цена и ни излизаше между 50000 и 70 000 лв. печалба”, разказва Марио.

Васил трябвало да подготвя документите на камините. „Само че беше хазартен тип, проиграл парите на машинките и само сложил табелите. Спират ни двата камиона на едно място и по номерата на табелите ни хванаха”, разказва Марио. След което се стигнало до фаталната развръзка.

След убийството Марио бяга в Италия. Решава хем да се укрие, хем да натрупа пари, с които да издържа себе си и семейството в София. „Поправях джетове, имах скутери и банани, всякакви водни атракции. Всичко си беше наред. Просто излязоха на брега едни бежанци преди шест години. Заключиха всички и ни взеха отпечатъци. Тогава бях новозеландецът Полфрийман по документи”, връща лентата назад затворникът.

Вече девета година Марио е заключен зад решетките. Търкал е наровете освен у нас също и в Гърция, Италия и Испания. „Аз съм рецидивист и това ми е второто убийство, за което лежа. Дадоха ми 11 години, после ми увеличиха присъдата на 17. Бил съм в затворите в Гърция, Италия и Испания. Извинявайте, ама у нас в затворите се проектират изроди. Особено такива с над 5 години затвор. Когато влезеш в затвора, получаваш един дюшек и нищо повече. Лъжица и чаршаф например са си твоя отговорност”, споделя още Марио.

Пеев е категоричен, че затворът не тежи, а хората в него. „Разни гниди,които администрацията толерира. Обикалят те мангали и гледат как да те ограбят, ако няма кой да те защити. Циганите тук са добре интегрирани. Ако умре баща му, го пускат за ден-два да си отиде на погребението. За бял човек това става много трудно и рядко, почти невъзможно. Тук те слагат с най-гадния циганин в една килия”, разказва пандизчията.

„Направих около мен нещастни децата ми.Когато почнахме да правим сериозни пакости, нямаше държава. Ченгетата крадяха заедно с нас, бяха мъжки времена”, споделя Марио. И добавя, че ще се бори докрай да излезе на свобода.