Пред нея е убит Димитър Петков, вътре Кемал Ататюрк има любовен роман

По време на началото на разкола в ДПС Лютви Местан потърси убежище в резиденцията на турския посланик. На ъгъла на бул. “Цар Освободител” и ул. “Кракра”, тя е известна като Сърмаджиевата къща. Била е свидетел и на други драматични събития.

Разкошната сграда е едно от украшенията на столицата. Вдигната е през 1903 г. от Харалампи Сърмаджиев. Родом от Болград, той защитава бакалавърска степен по право в Букурещкия университет. Работи в кантората на братя Евлоги и Христо Георгиеви. Продължава образованието си в Париж, той е

първият българин,

завършил

Сорбоната

със златен медал

През 1891 г. Сърмаджиев пристига в България. Първо е главен секретар на Министерството на външните работи, сетне заминава дипломатически агент в Белград и Виена.

Архитект на неговия дом е виенчанинът Фридрих Грюнангер. Той решава постройката в модерния тогава сецесион с елементи на барок и рококо. В строежа Харалампи влага свои средства и част от зестрата на жена си Елена. Тя е от видния карловски род Пулиеви.

Щастливата двойка се настанява в романтичния дом. Раждат се една дъщеря и четирима синове. Къщата обаче е белязана с особен знак от съдбата.

На 26 февруари 1907 г.

домакинът е свидетел

на кърваво зрелище

Денят е необикновено топъл и Харалампи пуши на терасата. Долу по “Царя” минава министър-председателят Димитър Петков. С него са военният министър ген. Михаил Савов, финансовият Лазар Паяков и търговският Никола Генадиев.

Един мъж ги поздравява, подминава и прави кръгом. Вади револвер и започва да стреля. Димитър Петков е улучен смъртоносно. След няколко крачки рухва с думите: “Сбогом, убиха ме…” Никола Генадиев е ранен, Савов и Паяков не са засегнати.

“Чуваш ли ти, Петков? - провиква се на погребението Генадиев. - Иди в небето при твоите другари по борба, иди при Караджата, иди при Левски, при Ботев, при Стамболов и им кажи, че и ти падна от подъл душмански куршум!”

Убиецът е

Александър Петров,

банков чиновник

от Видин

Уволнили го и дошъл в столицата да си дири правата. Жалва се на Никола Генадиев. Той първо му обещава да го върне на работа, но после разбира, че уволнението е справедливо. Петров отвъртял шамар на директора и избол с перодръжка лицето на разсилния.

Александър Петров решава да мъсти. Купува револвер. Пробва го в Борисовата градина, но пищовът не може да пробие проста дъска. Връща се в магазина и го заменя с друга марка. Три лева не му стигат да доплати, търговецът ги записва в тефтера с вересиите.

На фаталния 26 февруари Петров влиза в Народното събрание. Мишените са там, но разстоянието е голямо и не рискува. Извършва покушението в 5 часа подир пладне пред Сърмаджиевата къща.

Следната

1908 г. умира

и Харалампи

Сърмаджиев

Дъщеря му също се преселва в отвъдното. През 1914 г. къщата е дадена под наем на турското правителство, а през 1916 г. е купена от комшиите за дипломатически нужди.

Най-видният обитател на великолепния дом е Мустафа Кемал Ататюрк. За кратко той е военен аташе в София и се залюбва с щерката на ген. Стилиян Ковачев. Сецесионът на сградата е попил аромата на този роман.

Лудо влюбен, Кемал иска ръката на Димитрина. Генералът отказва! Той се е сражавал в Балканската война и има алергия към всичко, белязано от полумесеца.

От 1934 до 1942 г. турски пълномощен министър е Али Шефки Беркер. Той е доайен на дипломатическия корпус в София.

Турският дипломат

е комшия

на Богдан Филов

Българският премиер живее на отсрещния ъгъл на “Кракра”. Кооперацията е вдигната от бащата на неговата съпруга Евдокия. В дневника си тя свойски го нарича комшия.

“По традиция - отбелязва Евдокия на 1 януари 1942 г. - днес след обед в 6 часа дойде Царят у дома на официална визита. Преди това беше ходил у комшията Berker като доайен. Там стоял цял час.”

Следната 1943 г. Борис III умира при загадъчни обстоятелства, а над София започват бомбардировките. Разрушени са 12 657 сгради, но Сърмаджиевата къща оцелява. За да пише своята хроника до днес. Последният факт е неочакваното или очаквано посещение на доскорошния лидер на ДПС Лютви Местан.

Същият архитект вдига

и други сгради шедьоври

Фридрих Грюнангер е автор на още няколко емблематични сгради в столицата. Пак на бул. “Цар Освободител” той вдига палат на политика Иван Ев. Гешов.

Шедьовърът е осветен на 23 юни 1901 г. На тържеството хайверът е от Гърция, вината са от Марсилия, дивечът и сладкишите са транспортирани от Виена. Оркестър прави глътките по-леки. Сред гостите са княз Фердинанд, премиерът Петко Каравелов, руският дипломат Юрий Бахметиев и английският му колега Хенри Елиът. Като вижда какво чудо е сътворил, князът обявява домакина за “нашият Крез”.

Друго творение на Грюнангер е така нареченият Малък дворец. Той също е на “Царя” със собственик Димитър Яблански. Лентата е прерязана през 1907 г. Мансардният етаж е акцент в художественото оформление на сградата, разнообразено с балконски перила от ковано желязо и скулптурни орнаменти. Те са дело на декоратора Андреас Грайс.

По-късно Малкият дворец беше известен и като Къщата до “Ялта”. Дълги години в нея беше настането китайското посолство. Днес е частен клуб.