Големите земетресения винаги се пишат на гърба на политиците. В далечната 1988 г. ме пратиха да отразявам знаменитото арменско земетресение. То уби около 25 000 души и най-пострадал бе градът Спитак. Почти всички къщи бяха сринати до насипно състояние, с изключение на по-големите промишлени сгради - те по-скоро приличаха на настъпени вафли. Оцелели бяха само тези, които в момента на земетресението са били на път.
Доближих един възрастен мъж, който стоеше на улицата и пазеше прясно скован ковчег. "Москва ни наказа, проклета да е! - извика той още преди да успея да го заговоря. - Наказа ни заради Нагорни Карабах!"
Нагорни Карабах е населен с арменци анклав в Азербайджан, който искаше да се присъедини към Армения. Азерите, естествено, бяха настръхнали и

работата отиваше
към малка война

И азери, и арменци бяха съгласни в едно - за всичко е виновна Москва, която така е прокарала границите на републиките, че да са винаги в конфликт и по-лесно да бъдат държани в подчинение. Каквато и беда да се случи, градушка да удари, хората виждаха в това ръката на Москва.
Обстановката бе толкова изнервена, че според много арменци трусът бе предизвикан чрез някакво подземно ядрено устройство. И не само бяха убедени, но го казваха открито, без страх от репресии. Явно СССР вече се разпадаше, оставаха му само 3 години живот.
Земетресенията много често събарят политическото статукво. Например

трагичните трусове
в Турция през 1999 г.

ускориха възхода на Партията на справедливостта и залеза на военните като опекун на държавата. Десетките хиляди жертви се дължаха на некачественото строителство, а то - на корупцията в управлението, така че в крайна сметка за всичко се оказа виновна предишната политическа система.
Последните земетресения в Италия, изглежда, скъсиха живота на правителството на Марио Монти. Когато отиде да посети палатков лагер, народът го посрещна с викове: "Крадци! Засрамете се!" По телевизията "Блумбърг" един лагерник обобщи настроението така: "Сега той ще изяде един хубав обяд в луксозен ресторант в Модена, където ще похарчат по 200-300 евро за всеки един от тези 50 клоуни, докато ние мръзнем тук. Такова е италианското правителство!"
Само преди 3 години друго едно земетресение в Италия взе около 60 пъти повече жертви, но населението не обвини правителството на Берлускони за Божието наказание. Тогава още нямаше затягане на коланите и "експертно" управление, наложено от Брюксел. Днес има натрупана национална обида, несъгласие с неолибералните пости, омраза към Меркел и силно мирише на нещо повече от дъжд, както би казал Доган.
Софийското земетресение си бе страшничко, но

5,8 по Рихтер
е в рамките на
леките трусове,

които не предизвикват разрушения. Ами ако беше 6,8 например? Това означава 10 пъти по-висока амплитуда, 30 пъти повече освободена енергия. Тогава гарантирано щяха да се сринат поне стотина високи сгради в центъра, където бяха махнати стени заради магазини и ресторанти на партера. Жертвите можеха да са хиляди. И тогава щяха да лъснат кървавите ръце на столичната корупция от близкото минало, за да катализират недоволството от цялата система, от затягането на коланите, от катастрофалното здравеопазване, от енергийните монополи и скъпата вода и така нататък, и така нататък.
В такива моменти всички натрупани неправди се омешват в едно взривоопасно кълбо от реални факти и чисти митове, което може да събори политическото статукво за броени дни. Кой щеше да пострада? СДС щеше съвсем да изчезне, но заедно с него БСП и ГЕРБ биха поели голям дял от вината. И отново обонянието на Доган щеше да триумфира.
За щастие, силните трусове ни се разминаха и политиците биха могли по-скоро да използват земетресенията като стрес-тест за системата. Къде се пука най-много? Ако съдим по вицовете,

най-пострадали
са някои видни дами
в парламента,

които според зевзеците са предизвикали трусове с танците си в пернишка дискотека. Народното събрание отдавна е предмет на майтапи, вече никой не го взема на сериозно. Според социолозите съотношението между доверие и недоверие към парламента напоследък е около 20:70, много по-зле от всички останали институции. Значи, ако земетресението бе разрушително, тълпата щеше пак да опъне палатки на площад "Народно събрание" и може би отново да го превземе. Значи, крайно време е да се вземат укрепителни мерки. Университетите всяка година бълват хиляди специалисти по партийно строителство - дайте им по една торба цимент и малко пясък.
Другият обект на вицовете бе градът герой Перник, където будни патриоти питали кой е тоя Рихтер, с винкели в ръцете. Перник е особен случай. Предприятията му бяха закрити и народът остана на улицата. Ако бе емигрирал масово, като например в Търговище, Перник щеше да е спокоен като гробище. Но уви, перничани си намериха работа в София и започнаха да пътуват сутрин и вечер през най-затапената столична артерия. Представете си го всеки ден, години наред. Човек не може да не подивее. Това трупа все повече и повече напрежение и днес Перник е като бомба с фитил.
Затова, ако някой ще прави революция занапред в България, това ще бъде населението на Перник. Този град е нещо като крайцера "Аврора" през 1917 година. Не случайно Дянков започна да изнася министерствата по-далеч от земетръсната зона. Тази година - туризма и земеделието, догодина - Министерския съвет.
Далеч от Перник, далеч от Рихтер. И по-близо до родните места.