Обикновено е лека и повечето пациенти се
възстановяват за няколко седмици без лечение

Маймунската шарка е рядка вирусна инфекция, с която хората обикновено се заразяват в тропическите райони на Западна и Централна Африка. Досега тя е била открита само в четири страни извън Африка – Обединеното кралство, САЩ, Израел и Сингапур.

И всички тези случаи са свързани с пътувания до Нигерия и Гана. Сега над 12 държави са засекли вируса, който до момента е върлувал само на Черния континент.

Обикновено се разпространява при контакт с животни като катерици, плъхове, мишки, месо от дивеч, за които е известно, че носят патогена.

Може да се предаде и чрез близък контакт със заразен човек.

Маймунската шарка е открита за първи път, когато избухва епидемия на заболяване, подобно на шарка, при маймуни в лаборатория през 1958 г. Първият случай при хора е от 1970 г. в Демократична република Конго и оттогава заразата е регистрирана в редица централни и западноафрикански страни.

Досега броят на съобщените случаи извън Африка е малък и са ограничени до хора, пътували до континента, съобщава dailymail.co.uk.

Смъртоносна ли е?

Маймунската шарка обикновено е лека, като повечето пациенти се възстановяват в рамките на няколко седмици без лечение. Въпреки това болестта може да се окаже фатална. Смята се, че може да убие до 10% от заразените.

По-лекият щам, причиняващ настоящата епидемия, убива един на 100 души - подобно на този, когато COVID-19 удари за първи път.

Маймунската шарка потиска способността на човешкия организъм да се бори с инфекциите.

Поради наличието на други вируси и бактерии, с които тялото не може да се пребори, в най-лошите случаи пациентите могат да изпаднат в смъртоносен шок и отравяне на кръвта. Смъртта е по-вероятно да настъпи при по-млади пациенти. Кожните лезии, които са болезнени и обезобразяващи, могат да бъдат източник на допълнителни инфекции.

Има ли лек?

Тъй като маймунската шарка е тясно свързана с вируса, който причинява едра шарка, ваксините за едра шарка могат да предпазят хората от заразяване. Ваксината Imvanex е около 85% ефективна за предотвратяване на инфекция с маймунска шарка. Антивирусни лекарства и кръв от лица, ваксинирани срещу едра шарка, могат да се използват за лечение на тежките случаи.

Как се разпространява?

Смята се, че тропическият вирус се пренася от плъхове, мишки и катерици. Обикновено заразяването става при контакт с болни животни или чрез техните лезии, кръв, телесни течности или консумиране на полусурово месо. Въпреки че се разпространява главно чрез диви животни, маймунската шарка може да се предава между хора при близък контакт - с телесни течности, кожни лезии, с респираторни капчици - т.е. чрез кашлица и кихане.

Хората могат да се заразят, ако бъдат ухапани от заразени животни или докоснат тяхната кръв, телесни течности или струпеи. Вирусът може да проникне в тялото през наранена кожа - дори и да не се вижда, както и през очите, носа и устата.

Маймунската шарка по принцип не е полово предавана инфекция, въпреки че може да се предаде по време на секс.

Заразните лезии, чрез които най-вероятно се предава инфекцията, могат да се появят по всяка част на тялото. Но това става и при контакт с дрехи или спално бельо, използвани от заразен човек.

Изложени ли са гейовете на по-голям риск?

Повечето от британските и испанските случаи (около 2/3) са при гейове или бисексуални мъже, което според официалните лица "потвърждава предаването на заразата по полов път". Сексуалността на пациентите в други страни не е разкрита.

Здравните власти в Обединеното кралство са отправили молба към мъже, които правят секс с мъже, да се консултират с лекар, ако развият обрив по лицето или гениталиите си. Значителен дял от скорошните случаи в Обединеното кралство и Европа са открити при гейове и бисексуални мъже, така че те се насърчават да бъдат нащрек за симптомите и да потърсят помощ, ако имат притеснения.

Какви са симптомите?

Първоначалните симптоми включват треска, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, втрисане и изтощение.

Най-необичайната характеристика е обрив, който често започва от лицето, след което се разпространява в други части на тялото, обикновено гениталиите, ръцете или краката.

Обривът се променя и преминава през различни етапи, а накрая образува струпеи, които падат. Маймунската шарка има инкубационен период до 21 дни, което означава, че може да отнеме 3 седмици след инфекцията, за да се появят симптоми.

Смята се, че инфекциозният период продължава 3 седмици, но може да варира при различните индивиди.

Как да постъпи човек, ако има симптоми? На всекиго, който се съмнява, че може да е заразен с маймунска шарка, се препоръчва да се свърже с лекар преди посещението си в клиника. Здравните власти твърдят, че консултацията ще е поверителна.

Д-р Сюзън Хопкинс, главен медицински съветник на Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство, обяснява: "Продължаваме да разследваме източника на тези инфекции и да повишаваме осведомеността сред здравните специалисти. Свързваме се с всички установени близки контакти на случаите, за да предоставим здравна информация и съвети.” Експертите са категорични, че тя няма да излезе извън контрол като коронавируса, но определят ескалиращата ситуация в Обединеното кралство като "несъмнено тревожна". Уморените от COVID-19 британци са предупредени, че най-лошото от маймунската шарка тепърва предстои.

Страховете нарастват и в международен план, като Световната здравна организация свика спешна среща, за да обсъди стратегиите за ограничаване. Дванадесет държави вече са открили случаи на вируса, който обикновено е отбелязван само в Африка. Германия е последната държава, която забелязва маймунска шарка, докато Холандия изследва няколко заподозрени пациенти.

Според проф. Джими Уитуърт, експерт по международно обществено здраве в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина (LSHTM), огнището в Обединеното кралство е "безпрецедентно".

"Наложително е да се ангажираме с рисковата общност от гейове и бисексуални мъже, за да се гарантира, че знаят за наличието на тази инфекция и да докладват всички признаци и симптоми на здравните заведения - смята той. - Случаите трябва да бъдат идентифицирани, изолирани и лекувани или в болница, или у дома, в зависимост от тежестта и обстоятелствата."

Преди месец май в Обединеното кралство са регистрирани само седем случая на вируса, който е ендемичен в Западна Африка.

Едрата шарка е унищожена в световен мащаб чрез ваксинация и на британските деца вече не се предлага рутинно убождане от 1971 г. насам. Експертите смятат, че младите хора са най-застрашени да се заразят или да се разболеят от болестта, тъй като е малко вероятно да са ваксинирани срещу едра шарка. Проблем е и, че маймунската шарка често се бърка с други инфекции като варицела.