След Освобождението от турско робство, русофилството си пробива път у нас през славянската солидарност.

"Илия Георгов, току-що свършил науките си в Чехия, отгдето бе донесъл заедно с една оскъдна наука утопическите мечти и лирическите видения на Ян Колар - пише Симеон Радев. -В своята славянофилска екзалтация Георгов отиваше до най-противонародни припадъци. Той осъждаше например Княжеството, че се стараяло да развива научна българска литература, намираше въобще стремежа към национална култура за престъпен.

"Единствената помощ, пишеше той, за да запазим своята висше славянска народност, идеал, към който трябва да се стреми всеки славянски патриот, било чех, било поляк, сърбин или българин, е да приемем руския език за литературен и учебен в специалните ни училища." Порусяването на българската интелигенция като единствено средство за закрепването на руското господство в Княжеството, това бе далечният план на Соболева.

Той не забравяше обаче да поставя тия славянофилски теории в свръзка с неговата постоянна и непосредствена грижа: железниците. В същата статия Илия Георгов, който твърде наивно бе станал ратник за предприятията на Гинсбурга, пишеше:

"Нашата търговия с Австрия постепенно може да се замести от руска, стига само да привилегироваме руските произведения и руските промишленици и да обърнем внимание, щото направлението на нашите бъдещи железници да бъде към Дунава и Черното море. Постройката следователно на възложената нам от Берлинския трактат железница би препятствувала на нашата търговия с Русия"."

Така както след Освобождението Русия успява да раздели обществото на русофили и русофоби, се опитва да го прави и сега - имперска политика, която е нормална и трябва адекватно да бъде оценена, за да се избегнат грешките на миналото.